asl-bg.com

Астрология, окултизъм, мистика... :: Скандинавска митология
dima99_99 - 08.11.2005 11:17:21
Заглавие: Скандинавска митология
Позволявам си да поставя тук всичко, което успях да намеря до момента по темата. Естествено, стово въпрос за преводи и доректно копиране от различни сайтове по въпроса. Надявам се, че ще ви бъде интересно. Защото на мен ми беше и полезно.
dima99_99 - 08.11.2005 11:19:39
Заглавие: Въведение
Нордическа митология, скандинавска митология, викингска митология, всички тези наименования се отнасят към езическия период от историята на норвежци, шведи, исландци и датчани. Финската митология формира отделна традиция, която има доста паралели с нордическата. Скандинавската митология има голямо влияние и върху германските народи от предхристиянските времена като дори в голяма степен именно германските саги и народни предания са допринесли за съхраняването и пренасянето до по-късни времена на много от елементите и.
Автентичните източници, от които най-вече се черпи информация за някогашните вярвания и традиции на скандинавските народи са предимно Едите - колекции от поетически преразказани митове, които са писани само няколко века след християнизацията на севера. Това са два текста - Старата Еда, известна още като Поетическата Еда, писана приблизително през 1275г. от Сеймунд, съдържаща 29 поеми. Другата е Младата Еда, известна още като Еда в проза, която независимо от наименованието си е писана приблизително 50 години преди Старата Еда от Снори Стурлусон - известен исландски поет от онова време. Неговата Еда е създадена като наръчник за амбициозни поети, в който чрез преразказване на редица предания се обясняват модерните тогава изразни средства - кенинги. Кенингът представлявал перифраза, метафора, препращаща понякога към някой от нордическите митове, към известни качества на скандинавските богове и др. Правени са редица изследвания, които са се опитвали да осветлят истината около древната религия, в допълнение към достигналите до нас писмени източници. Информация се черпи и от скулптури, амулети и фрески, представящи отделни моменти от митовете, за чието съхраняване има значение факта, че много от тях се изобразявали върху стените, вратите и пр. на християнските църкви в Скандинавия - факт колкото невероятен, толкова и благоприятен.
Християнството, в стремежа си да изтласка езичеството, налагало поголовно своя дуалистичен мироглед и принизявало паганизма до демоническо вярване, в което се набъркват силите на Сатаната, магии и пр. За съжаление не малко от съвременните "последователи" на нордическата традиция се обръщат предимно към тези интересни сили, които според тях се крият в руните, магиите, без да вникнат по-дълбоко в значението им. Като изключим тълкуванията и изопачаването, което новата религия е наложила върху скандинавската митология, последната представлява многопластова, често противоречива система от възгледи, с многочислени паралели между нея и други митологически системи. В нея няма място за Сатаната, той е част от християнския мироглед. Паганизмът не е догматичен, не е дуалистичен. Той е религия на природата, в него основното е вярата, че всичко е живо, че всяко нещо на земята има свое въплъщение в света на боговете, (т.е. в християнския смисъл - земята е свята), че боговете са достъпни, с тях може да се разговаря директно. Той е вяра в целостта, хармоничността и целесъобразността на всичко, което се случва.
dima99_99 - 08.11.2005 11:27:22
Заглавие: Дветте свята на Игдразил
В основата на вярванията на викингите стои Дървото на мирозданието, наречено Игдразил. То представлява исполински ясен, чиито клони, стъбло и корени олицетворяват деветте царства, обитавани от боговете, хората и другите същества. Дървото само по себе си има символно значение, обхващащо цялата позната реалност. Както е описано в Едите, Один - върховният скандинавски бог, прозрял цялата истина за света, висейки обесен на клоните му, в магически екстаз. Наименованието Игдразил буквално означава "конят на Игр", където Игр е едно от многото имена на Один. Трябва да се посочи, че някои митове се срещат в няколко варианта, и затова няма голяма сигурност, дали някои от световете на Игдразил не съвпадат с други, но с различно наименование. Освен символно значение, световете на Игдразил имали и географско разположение, поне за такова се загатва в някои текстове. То е твърде неуточнено, но все пак свидетелства за едно от тълкуванията на митологията като сбор от предания за действителни лица, вождове и войни от най-древни времена.
Най-високо в короната на дървото е светът на висшите нордически богове - Асгард, обитаван от Асите - небесни богове от расата Аезир.
В короната на Игдразил е също и Ванахейм - градът на другата основна раса богове освен Асите - Ванир. Ваните са подчертано по-земни, в тяхната власт са плодородието, благоденствието, магиите, познанието за бъдещето. Аси и Вани често се противопоставят в митологията, но нерядко създавали общи потомци или някои богове от Ванир живеели в Асгард. Понякога наименованието Асса, освен за представител на расата Аезир, се използва и за обединено наименование на двата клана - Аезир и Ванир.
В короната на дървото е също Алфхейм, понякога наричан и Лиосалфхейм - или градът на светлите елфи.
В средата на стъблото на Игдразил е Мидгард - средната земя. Това е мястото, където живеели хората. Те не са митологически образи и това, което е известно за обитателите на Мидгард, е почерпено най-вече от стари англо-саксонски текстове, като например поемата Беовулф, в която, наред с измислиците, се представят и някои смятани за реални личности и събития от територията на Дания и Южна Швеция.
Йотунхейм е градът на великаните, зли същества от камък или лед. Врагове както на хората, така и на боговете.
Съществували и тъмни елфи, които за разлика от светлите били зли, те живеели в Сварталфхейм. Понякога обиталището им е наричано и Нидавелир.
Нифлхейм се наричал светът на мъглите, леда и студа, свят на мъртвите, управляван от богинята Хел.
Муспел е огнен свят обитаван от огнени великани. Според митологията при възникването на Вселената огънят на Муспелхейм се срещнал с мразовете на Нифлхейм при Гинунгагап (привидното нищо, празнота, вакуум) и на това място ледът се разтопил, а от водата се зародил живот в лицето на първото същество - Имир. Имир освен първия леден великан е и важна фигура в нордическата космология, тъй като от тялото му били създаден света. След като водата на Гинунгагап замръзнала отново, ледът бил близан от кравата Аудумла, която хранела Имир. От там се родил Бури, баща на Бор, който пък бил баща на Один, Вили и Ве - богове от расата Аезир.
Най-дълбоко в корените на Игдразил е Хелхейм, някои го смятат за едно и също с Нифлхейм. Вероятно е област в Нифлхейм (възприеман въобще като отвъдното), където живеела богинята на смъртта Хел.
dima99_99 - 08.11.2005 11:30:10
Заглавие: Один
Один е върховният бог в скандинавската митология, често е наричан баща на боговете, в различни варианти името му се среща изписано и като Оден, Отин, Вотан и др. Най-често е изобразяван като старец, но понякога и като мъж на средна възраст. В митовете той има способността да се преобразява. Едно от любимите му превъплъщения, с което той се появявал в земята на хората, е като старец-магüосник, облечен в дълъг тъмен плащ, с шапка, в ръката с жезъл или дълго копие. В света на боговете Аси е изобразяван най-често като войн, с шлем и копие, по-рядко меч. Едно отличително негово качество е, че е едноок. Один имал два гарвана - Хюджин и Мюнин, които били негови съгледвачи и шпиони. Конят му се казвал Слейпнир и имал осем, вместо четири крака.
dima99_99 - 08.11.2005 11:31:37
Заглавие:
В скандинавската митология елфите са приказни същества, духове, предимно горски. Според легендите елфите са предимно с благ характер, но имат проявление и като лукави, горди и тъмни елфи. В съвременната литература образът на елфите се използва във фентъзи романите, като създател на визуализация в представата ни за тях се счита Дж. Р. Р. Толкин, който ги представя като стройни, високи, красиви създания (предимно руси) с благ характер, чието оръжие е лъкът.

За гномите вече писах в темата, посветена на тях - няма да се повтарям.
dima99_99 - 08.11.2005 11:33:24
Заглавие:
Скандинавският фолклор т.е. фолклорът на Швеция, Норвегия и Дания, се развива от митологията на староскандинавските народи.
Забелязва се, че расата на Джуджетата повече или по-малко изчезва, докато убеждението във Великаните и Троловете бива задържано по-дълго.
Други свръхестествени същества, които са открити в Скандинавският фолклор са Nix, mylings the Huldra или skogsrå, Vetter и tomte или Nisse.

Тролът е чудовище в скандинавските народни поверия. Троловете са свръхестествени същества подобни на великани и обикновенно враждебно настроени към хората. Също така се смята, че троловете били от камък, с очи от диаманти, похапващи хора, но основното им меню било също камъни.

Джудже в народното творчество е дребно на ръст човекоподобно същество, което живее в гората или в планината. Планинските джуджета прекарвали голяма част от времето си под земята, копаейки своите тунели. Прието да се смята, че джуджетата са били минüори. Всяки по-голям род разполагал със собствена мина. За предводител на род се избирало най-старото джудже. Интересно предположение е, че всички родови мини били свързани посредством тунели, като по този начин се образувал джуджешки град. Според легендите и митовете те били много привързани към златото, прехранвали се придимно с корени и месо, което получавали в замяна на злато.
Описание - твърди се, че джуджетата били ниски с големи бради (както мъжките, така и женските), тежко въоръжени - предимно с брадви и буздугани. Обличали се с тежки метални брони и масивни шлемове, трудно било да се различи кое джудже от какъв пол е.
dima99_99 - 08.11.2005 11:35:10
Заглавие: ФИНСКИ МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ
ФИНСКИЯТ НАРОДЕН ЕПОС - КАЛЕВАЛА

"Калевала" е сборник от стари фински балади и поеми, съответстващи на истинската история на Финландия. Този сборник представлява своеобразна жива енциклопедия на финските, карелските и донякъде инкерелските народни песни, на целия фински езиков свят до осемнадесетия и началото на деветнадесетия век, когато всъщност започва събирането и издаването на тези руни в отделни сборници.

Подредбата, а с това и структурата на „Калевала" е дело и лична заслуга на родения през 1802г. и живял до 1884г. Елиас Лüонрот. Син на селски шивач, той учи медицина, но посвещава усилията си на епоса, на обогатяването му с нови песни - търси тяхната свързаност и последователност, „сглобява" през 1835-а първия си сборник, а през 1849-а издава „Калевала" такава, каквато стществува в наши дни - с петдесет руни и близо 23 хиляди стиха.

Интересът на Елиас Лüонрот към събраните преди него песни възниква от желанието му да проучи старите методи на лечение по финските земи, магическите заклинания на древните певци и знахари. Търсейки заклинанията за оздравяване и пропъждане на болката, той се запознава и с редица други баения - срещу огън и желязо, копия и стрели, разпри и клевети. Тълкувайки заклинания за своята дисертация, Елиас Лüонрот открива богатствата на финския фолклор - битовите, любовните, обредните, митичните и юнашките песни.

Последните от тях се обединяват около имената на мъдрия стар шаман, вечния вълшебен певец Вайнемойнен; на баш ковача Илмаринен; на щуравия Леминкайнен и на Лухи - похüолската господарка, както и около няколко основни теми: създаването на сушата, заливите, слънцето и месечината, звездите и небесната кола, превръщането на горите в сечища и орна земя, стълкновенията между възмогващата се Калевала и пуста Похüола на север, обсебила Сампо - шарената воденица на изобилието, създадена от калевалския ковач Илмаринен.

Срещайки ни с митични божества и народни герои, предлагайки ни ярка с древните си символи версия за сътворението на света, Калевала е една изключително ценна енциклопедия на финската история и религия, бит и култура, на народния начин на живот. Именно от Калевала са почерпани историите за финските вярвания, разказани по-нататък в този раздел.
dima99_99 - 08.11.2005 11:37:43
Заглавие: ФИНСКИ МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ - 2
СЪТВОРЕНИЕТО. РАЖДАНЕТО НА ВАЙНЕМОЙНЕН

Сътворението на земята според фините е дело на Илматар (наричана още Каве), дъщеря на въздуха и майка на водите.

Отначало Илматар живее сама в небесата, недокосната и девствена. Там няма никой и след цяла вечност самота тя решава да слезе надолу и да се спусне над вълните, покриващи Земята. Достига огромния океан, който заема цялата Земя, и в този миг от изток задухва вятър, разразява се страшна буря, морето започва да бушува. Злият вятър грабва Илматар и я понася през вълните. Когато я оставя, тя вече е обладана и оплодена.

Детето в Илматар не се ражда дълго време. Цели девет човешки живота то стои в утробата на майка си, която трябва да остане на земята и да бъде майка на водите. Но Каве е тъжна, защото дълго време носи дете, болките са големи, а тя не можела да се избави от тях. С надежда заплаква в молитва към бог Уко (божество на божествата, равен с представите за християнския Бог), моли го за помощ.

Миг след това сред небето се появява една птица, която лети на юг и север, на запад и изток в търсене къде да кацне, за да снесе яйцата си. Илматар разбира желанието на птицата и вдига коляното си над водата, за да има къде тя да свие гнездото си. Птицата каца на коляното, издигащо се над вълните, свива гнездо и снася седем яйца – шест от чисто злато, а седмото от желязо (желязото присъства като много силен и важен елемент във финската митология).

Вече трети ден птицата мъти яйцата си, когато Илматар усеща в коляното си болка, огън. Каве не издържа и изпъва крака си. От това гнездото се разлюлява, яйцата падат и се разбиват. Водата обаче не ги покрива – земята се появява от долните черупки, от горните се появява небето; от жълтъка изгрява слънцето, а от белтъка – луната; пъстрите петна в белтъка раждат звездите, а с черните петна литват облаците.

Илматар обаче все още не успява да роди детето си. Плувайки във водата, тя се изправя и започва да сътворява. С тялото си моделира земната твърд, създава острови, заливи, пропасти, рифове, скали, брегове. Ветровете започват да се гонят из високите планини. Най-сетне Земята е готова за посрещането на Илматаровия син – героя Вайнемойнен (още – Вайне, увантолеца). Той се ражда във водата и тя го понася. Скоро след това той прохожда и продължава живота си.

Така се ражда певецът, поетът, лечителят и ученият Вайнемойнен, син на небесната дева и майка на водите.
dima99_99 - 08.11.2005 11:39:29
Заглавие: ФИНСКИ МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ - 3
ЗАСАЖДАНЕ НА ЗЕМЯТА. ОГРОМНИЯТ ДЪБ

Вайнемойнен вече е роден, земята е моделирана и по-красива от преди. Но тя е земя неназована, без дървета и храсталаци. Вайне (Вайнемойнен) знае, че това трябва да се промени, че трябва да се засади земята му и затова извиква Пелервойнен (още Сампса – божество на сечищата и посевите). Крачи Сампса и покрива скалите, полята с борове, ели, брези, ракита… Всичко пониква и започва да живее, единствено дъбът не иска да поникне и да пусне корен в земята. Чакат го Вайнемойнен и Пелервойнен много време, но той все още не покарва.

В това време четири девойки косят една ливада и натрупват на купи косената трева. Злият Турсас (морско чудовище) се изправя от вълните, духва силно, сеното пламва и изгаря. В купчината пепел слетява дъбово листо, от което пада жълъд. Жълъдът се скрива в пепелта и там прокарва, животът му започва, извисява се нависоко, а короната си разперва нашироко. Дъбът расте, расте, клоните му опират небесата. Започва да спира облаците, закрива слънцето и месечината.

Тогава пред Вайнемойнен застава друга грижа – как да отсече огромното дърво. Но не се намира такъв дървар, който да успее да отсече и сломи дъба. Тогава Вайне замолва майка си, Каве, да му изпрати мъж, който че успее да събори дървото, та да пусне слънцето и месеца от клоните му.

От морето изскача мъж, висок колкото женска педя, имащ малка медна шапка, ръкавички и секира. Вайнемойнен не вярва на очите си, взима на присмех морското човече. Но джуджето започва да расте, превръща се във великан. Пристъпва тогава исполинът към дървото. Дъбът затрещява, разхвърчават се трески, пада стволът. Освобождават се облаците и небесните светила.

Горепосочената легенда е такава, каквато е описана във финския епос. Среща се обаче и друга версия на историята. Според нея дъбът бил засаден от три момичета, на които денят на сватбите им наближавал. Мислели, че дървото ще им донесе щастие. Дъбът растял, вече никой не помнел девойките, но не намалявала неговата сила. Много облаци се заклещили в короната му, климатът се променил, слънцето и луната също се сблъскали с това препятствие и не могли да преминат. Настанал мрак и студ… От морето изкочило малко човече с миниатюрна златна брадва в ръце и повалило дъба с един удар. Няколко звезди останали заклещени в короната на дъба, който рухнал в небето. Така се родил Млечният път.
raparka_bez_namornik - 08.11.2005 20:33:11
Заглавие:
dima99_99 написа:
В скандинавската митология елфите са приказни същества, духове, предимно горски. Според легендите елфите са предимно с благ характер, но имат проявление и като лукави, горди и тъмни елфи. В съвременна съвременната литература образът на елфите се използва във фентъзи романите, като създател на визуализация в представата ни за тях се счита Дж. Р. Р. Толкин, който ги представя като стройни, високи, красиви създания (предимно руси) с благ характер, чието оръжие е лъкът.
За гномите вече писах в темата, посветена на тях - няма да се повтарям.


Може би имаме различни изочници, но не мога да се съглася, че елфите се предимно горски същества. Один и братята му създават гномите и тъмните елфи за да закрилят недрата на земята. Съществува дори спор, че тъмните елфи и джуджетата са едно и също, но сега няма да отделям много внимание на тези теории.
Та значи елфите (светлите) са създадена, за да "закрилят" въздуха.
А относно Толкин е елфите...не всички елфи изглеждата като Леголас на филма. Благ характер? Не съм съгласна. Някои са доста заядливи. А и първите същества, които изковават мечове са елфите.
dima99_99 - 08.11.2005 21:20:39
Заглавие:
явно четем различни източници Намигащ
а и за скандинавската митология имам още много информация, но е на руски - като ми остане време да я преведа, ще я сложа тук.
dima99_99 - 09.11.2005 08:46:23
Заглавие:
П.П.
Ох, тук много кофти, че не можеш да си редактираш пуснато мнение....
Но по въпроса - виж това в текста за "Дветте свята на Игдразил"
Цитат:
Йотунхейм е градът на великаните, зли същества от камък или лед. Врагове както на хората, така и на боговете.
Съществували и тъмни елфи, които за разлика от светлите били зли, те живеели в Сварталфхейм. Понякога обиталището им е наричано и Нидавелир.

В текстовете на руски има по- подробно обяснение на делението на елфите. А на едно място четох, че това не са мсеизвестните елфи, които се делят на добрички и лоши (или светли и тъмни). Но....както казах - когато имам повече време - ще преведа от руски. А ако искате - мога да ви представя текстовете без превод - все пак руският не е много различен от българският.
MasterCop - 06.12.2005 09:58:12
Заглавие:
Доста труд си хвълила да подбереш и синтезираш тази информация, но ще те помоля да превеждаш материалите и да спазваш Това Правило когато ползваш други източници на информация. Успех Радостен
_zux_ - 06.12.2005 16:34:57
Заглавие:
Относно митичните същества има доста различни течения. Всяко различно течение, има нещо общо със някое друго, и все пак е доста различно.

Пример ви давам с елфите (понеже така и така сте ги почнали) -- има пет вида елфи, според едната, четери според другата, два според трета.

Според едната черните елфи, са пазители на недрата, според други са изверги и тн и тн

п.п.
Чак сега забелязвам тази тема.. Пропуск. Може да се включа.
lioness - 13.03.2006 20:20:30
Заглавие: Браво
Браво.много е яко.Н аистина ми хареса,вярно много труд си положила и той ще бъде възнаграден.!!! БРАВО !!! Ръкопляскащ Ръкопляскащ Ръкопляскащ Ръкопляскащ Ръкопляскащ
MiShItY - 29.03.2006 13:24:36
Заглавие:
Аз лично прочетх всички постове по тази тема,имаше неща,които вече сüм чела,но научих и много нови неща.Обаче,аз сüщо сüм на мнението на raparka_bez_namornik по темата за Елфовете. Весел
anyana - 04.05.2007 01:21:34
Заглавие: Скандинаска митология
Много полезни неща научих,благодаря.

Ново мнение