НачалоНачало СтатииСтатии КлубКлуб ИгриИгри АлбумАлбум ЦентърЦентър За да видиш своите лични съобщения първо влез в сайта с твоите име и паролаКутия РегистриранеРегистриране ВходВход
 
Айде нещо и от мен . На страница предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  следваща
Сега в тази тема: регистрирани: няма, скрити: 0 и гости: 0
Начало на нова тема   Отговор на тема    Списък с клубове -> Твоето творчество за печат
Предишна тема :: Следваща тема  
Автор Мнение
Heihachi_Mishima
Познат потребител
Познат потребител


Пол Мъж

Регистриран: 18.12.2005
Мнения: 58
ASL пари: 5


СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 23.06.2006 23:20:40
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Колко още ще кърви, колко болка ще изстрадаш, колко време ще живееш само, за да съжеляваш, че някога си бил роден и ден след да съжеляваш, ден след ден да проклинаш тази черна дата.

Сред бетонната джунгла на града израснал, търсиш промилените си дни, търсиш спомените стари.
Ден след ден бавно да умираш, час по час в тебе нещо гасне и отдавна без любов, без обич дете на човешка пустота.

Понякога се молиш всичко туй да свърши да отвириш ти очи, да се надяваш, че е само сън злокобен, но уви приятелю, сън не е. Дете на странния живот, дете понесено в кървъв танц на страшното страдание.

А на улицата ако те срещнат, никой никога не би разбрал, колко болка се таи в тебе, колко са сълзите сподавени измежду дните на живот. Никой не ще разбере, че вътре в теб душата ти замира, никой.

Само очитети биха те издали, те биха разкрили световете лишни и можеби ще им покажат от къде си минал ти, ще покажат болка и разруха трупана в стотици дни.

Нима не съжеляваш вече, че роден си именно в тази нечовешка джунгла, нима не се разкайваш и непроклинаш майката, която живот някога е дала, нима не страдаш, за това, че сам си срещу света.

горе
Преглед на ASL сайта на Heihachi_Mishima Изпрати лично съобщение на Heihachi_Mishima
Heihachi_Mishima
Познат потребител
Познат потребител


Пол Мъж

Регистриран: 18.12.2005
Мнения: 58
ASL пари: 5


СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 23.06.2006 23:21:43
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Благодаря на всички за подкрепата, която ми давахте през месеците, ако не бяхте вие сигорно нямаше да пиша, но докато ви харесват и ми давате кураж да пиша няма да спра обещавам !!
горе
Преглед на ASL сайта на Heihachi_Mishima Изпрати лично съобщение на Heihachi_Mishima
Heihachi_Mishima
Познат потребител
Познат потребител


Пол Мъж

Регистриран: 18.12.2005
Мнения: 58
ASL пари: 5


СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 30.06.2006 10:41:27
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Нощ потайна, нощ тиха и зловеща, нощ слепяща и злокобна, какво си скрила в теб?
Роби млади и стари, твойте окови все носят, и ни стон проронват в непрогледен мрак ,хора без души!

Накъде ги води мракът тази нощ, каква съдба на тез грешници е отредил, всеки свой кръст на раменете носи, свои грехове си има и за тях ще плащат тази нощ, тази нощ кръв греховна ще проливат разпнъти в мрака.

Сред полета черни хиляди мономенти ще се изградят, паметник на болка несломима.
Безпощадно разпнати на горящи кръстове изгарят и последната надежда за живот.

Утро ранно и прохладно, пратеник на светлината най-мечтан лъчите на живот даряващ и с надежда покорява.
Утренен ветрец с прох;лада се прокрадва и тихо пепелта отвява.

горе
Преглед на ASL сайта на Heihachi_Mishima Изпрати лично съобщение на Heihachi_Mishima
Heihachi_Mishima
Познат потребител
Познат потребител


Пол Мъж

Регистриран: 18.12.2005
Мнения: 58
ASL пари: 5


СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 13.07.2006 16:50:30
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Как човек се ражда,отначало малко пеленаче без душа чисто и невинно като утринна роса,крехко като зелената трева усмихващо се на зората, с ръчички слаби към небето се протяга и с радост на света усмивка подарява.

С крехки стъпки в живота труден то пристъпва,скоро се изправя завесата на розов свят коварно се повдига и нежната душа ужас на жесток свят преоткрива и очите все така със сълзи се веч наливат.

Утринна роса бавно се изпарява,а тревата избледнява слънцето отдавна заляза и в мрак детската душа остави, само ръцете към небето сочат,но от страх едва едва треперят.

А в този мрак кошмарите изплуват и рушат детските илюзии горещи,рушат надежди и мечти,рушат световете ценни илюзорни и едва успява да проплаче от мъката гореща се задавя и очите полекичка затваря.

Що за свят всеки ден с болка на лице да вървим, всеки ден да се борим за малко любов и топлина,но за сметка на това винаги оставаме предадени,винаги губим за това че малко доброта в душата се таи и на доброто така се отплаща!

горе
Преглед на ASL сайта на Heihachi_Mishima Изпрати лично съобщение на Heihachi_Mishima
Heihachi_Mishima
Познат потребител
Познат потребител


Пол Мъж

Регистриран: 18.12.2005
Мнения: 58
ASL пари: 5


СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 21.07.2006 22:20:09
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Студена октомврийска нощ, нощ на поробени звезди в небето, нощ на вечните съдби, нощ на студ.
Дърветата покрити със сняг печално,згушени от студ едва едва потреперват угряни от студената луна.

Зимата злокобна отдавна всичкия живот по таз земя бе изпила с ледени ръце, изтрагвала душите на живота тя и само вечер печална песен пееше ледения вятър на нашите сърца.

А в душите бавно печал се събира, с болка простенваш едва очите веч недовиждат в тази мъгла.
Къде ли го води тази студена пътека, къде е тръгнал този нещастник, какво дири сред мрака зловещ?

В мъглата сякаш, той светлина вижда и сляпо все напреде върви, но мъка гореща в душата гори, а в очите, в очите сякаш сълзите напират дори и сърцето от болка се задавя и тупти си едва.

Скоро пътеката свършва и огромно поле се разкрива, студено и мрачно жестока картина разкрива, безкрайно поле от мраморен блок, всички в студени редици строени всички погалени от ноща.

Сред тези полета някъде и смъртта скита, дебне душите да отведе сред тези земи живот никога не ще има само злокобни спомени някъде дебнат и чакат да те отведат там където няма живот а само печал.

С болка скитника болен прокарва поглед през тези полета едва едва заридава, защото там някъде почиват последната радост, някъде там е живота му нещастен някъде там.

Но скоро вече очите не виждат от болка гореща пронизан наддава горесттен вик на мъка студена, последния вик на живота и тихо замира сред студените мраморни полета

горе
Преглед на ASL сайта на Heihachi_Mishima Изпрати лично съобщение на Heihachi_Mishima
Heihachi_Mishima
Познат потребител
Познат потребител


Пол Мъж

Регистриран: 18.12.2005
Мнения: 58
ASL пари: 5


СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 02.08.2006 13:09:46
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Спокойна нежна вечер ме обгръща бавно в тъмните прегръдки тя ме приютява и за пореден път мойта болка ще изслуша защото някъде във мен душата ми кървеше.

Сякаш не далеч мелодия позната чух и тя накара ме да трепна да настръхна надежда малка туко що в душата ми изгря бавно се изправих от земята и заслушах нежната мелодията.

А каква мелодия бе тя нежно по въздуха се носи покорява нежно всичко дърветата дори не трепват заслушани в божествената песен само аз горях тогава покорен от нея.

Минавайки през мен тя накара белезите отново да болят и назад назад във времето да ме завърнат спомени далечни, лица на друг живот, усмивките горещи,печалните сълзи.

И сред долината на всички тези спомени горещи тайнствената мелодия звучеше като светлина в мрака тя ме водеше, но накъде към радост или към печал, към доброто или злото.

И тук навътре във душата мракът се прекланя пред светлината песента звучи все по ясно и всеки демон се пречупва поробен от армия на звуци все тъй нежни все така горещи.

И там сред светлината виждам теб виждам твоето лице все така красиво виждам твоята усмивка, неземна красота.Бог ли те изпрати? Ангел мой, демон мой живот и смърт!

Исках да те докосна да се уверя, че не си илюзия коварна исках отново да те прегърна отново да осетя топлия ти дъх отново сърцето ми да спре покорено от твоята любов!

И сигорно щях да го направя щях отново с теб да бъда, но така и неуспях така и не те достигнах ангел мой, демон мой така и не можах отново да те прегърна не можах щастлив да бъда.

Музиката някъде в далечината изведнъж замлъкна и този свят илюзорен или пък реален бързо се стопи и отново аз съм сам сред мрака отново с горящи рани ще кървя тихо в ноща!


На Мира

горе
Преглед на ASL сайта на Heihachi_Mishima Изпрати лично съобщение на Heihachi_Mishima
nadejda_tsenova
Мис ASL 2008
Мис ASL 2008


Пол Жена
Възраст: 30
Регистриран: 20.02.2006
Мнения: 5655
ASL пари: 123
Откъде е: Бургас
Групи: Играчи, Модератори, Приятелите на marissa_cooper
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 02.08.2006 15:44:52
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Това е някакъв много модернистичен и интересен стил за писане - за пръв път попадам на такава стихотворна форма. Усмивка
В стиховете ти (или прозата - не зная точно) обаче няма конкретика - все пак трябва да има причини за тези твои чувства, нали така? Ти очертаваш само контурите на твоята душевност, емоционалната ти страна, а това е в известен смисъл недостатък - истинската поезия се ражда по време на размисъл, а не на порив на чувства (изключение правят може би само детските стихчета, при които ударение попада именно на веселото чувство, а не на някакви дълбоки размисли).
Имаш много "нежни" повторения - избягвай ги нежно, така да се каже. Намигащ
Служиш си с метода на контраста - това е отлично, обаче не прекалявай с яркостта и контраста - оставяй и известни светлосенки, които да се преливат една във друга - все пак животът не е само светлина и мрак - има и зора и здрач, нали? И нещата рядко са изцяло бели и изцяло черни. Усмивка
Обще взето, това са ми основните забележки. Продължавай да пишеш, но бъди по-критичен към себе си и избягвай спонтанното писане на "prima vista".
Успех! Радостен


______________________________
http://www.mamaibebe.com/text/49f5dc6b9aa6b.gif
горе
Преглед на ASL сайта на nadejda_tsenova Изпрати лично съобщение на nadejda_tsenova MSN Messenger ICQ номер Skype име
Heihachi_Mishima
Познат потребител
Познат потребител


Пол Мъж

Регистриран: 18.12.2005
Мнения: 58
ASL пари: 5


СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 07.08.2006 01:07:57
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
По твоята логика трябва да отхвърлим произведенията на Яворов Славейков и Дебелянов защото те са изразили себе си а не са размислявали ??? А относно това дали живота е светлина или мрак ами в край на сметка винаги има добро или зло и това никога няма да се промени средно положение в тази картина. Ако за теб нещата са рядко за мен не са и просто като не ти харесват ами ок кажи не ми харесват и не давай толкова "компетентното" си мнение за истинската поезия, защото според много от критиците поета е свръх чуствителен той олавя чувствата на всеки и намира начин да ги изразява в стихотворна форма. А относно стила ми еми мой си е аз си го харесвам.
горе
Преглед на ASL сайта на Heihachi_Mishima Изпрати лично съобщение на Heihachi_Mishima
nadejda_tsenova
Мис ASL 2008
Мис ASL 2008


Пол Жена
Възраст: 30
Регистриран: 20.02.2006
Мнения: 5655
ASL пари: 123
Откъде е: Бургас
Групи: Играчи, Модератори, Приятелите на marissa_cooper
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 07.08.2006 12:34:44
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Хмм... има логика в това, макар и погрешна. Започвам да я оборвам отначало:
Любовните стихове на великите класици съдържат много чувство, но дори и при тях стиховете съдържат размисли, които често взимат превес над спонтанните излияния на сърцето. Веднага давам пример - "Да се завърнеш в бащината къща" е елегия, пропита с много чувство, но тя е написана и с разсъждения за смисъла на живота, значението на бащиния дом в живота на човека и т.н. И друго - велик поет като Яворов е достатъчно гениален, за да си позволи отдаване на чувствата, но... случайно да си Яворов? Или си мислиш, че имаш опита и таланта да си позволиш нещата, които той си позволява? Опитай се да напишеш нещо от класата на Лилиев или Христов и тогава ще си поговорим отново. Аз не твърдя, че всички големи стихове са плод на дълбок размисъл - но ти посочих стратегията за писане, която е най-подходяща за твоя етап на развитие.
Сега виждам, че нещо не си ме разбрал какво имам предвид, говорейки за светлината и мрака - казах ти да не използваш прекалено много контрастни сцени в стиховете си, а ти си помислил, че осъждам мирогледа ти.
Цитат:
Ако за теб нещата са рядко за мен не са ...

Това не показва грешно мислене и мироглед (защото грешни такива няма), а по-скоро липса на опит - ще видиш след време, че съм права и нещата далеч не са толкова праволинейни, за съжаление.
Не знам защо си решил, че се заяждам с теб и че не харесвам стиховете ти - това е може би единственото изцяло погрешно мнение, което си си изградил. Самият факт, че седя тук и пиша подробно в твоя услуга показва, че намирам в теб нещо - даже много нещо, което обаче трябва да се развие. Научи се да приемаш конструктивна критика - няма да ти навреди. Не мисли, че се правя на голямата работа и съм седнала тук просто ей тъй, да се намирам на приказка - от теб и твоето писане научих също интересни неща, може би най-важното от които е оригиналният ти почерк на писане и стилът ти.
Има какво да покажеш - дерзай! Усмивка


______________________________
http://www.mamaibebe.com/text/49f5dc6b9aa6b.gif
горе
Преглед на ASL сайта на nadejda_tsenova Изпрати лично съобщение на nadejda_tsenova MSN Messenger ICQ номер Skype име
Gnosis
Фен на клуба
Фен на клуба


Пол Мъж
Възраст: 29
Регистриран: 08.11.2005
Мнения: 2784
ASL пари: 256
Откъде е: Чирпан
Играчи, Приятелите на masterpiece207
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 07.08.2006 15:27:26
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Heihachi_Mishima написа:
Gnosis рулираш всичко прочетено ми хареса супер много :) ...


Твоите стихове, обаче ми се струват по-находчиви, по-актуални и това ги прави някак си по-живи. Аз обаче избягвам да пиша за широка аудитория и наблягам на класицизма - което ме ограничава до известна степен. Изключително ми харесва как в цели фрагменти избягваш пунктоация, така вместо да "нарисуваш" една красива феерия от цветове и чувства, изразяваш поезията си като поток - вечно подвижен, вечно в движение, досущ като живота.
Нямам критика.

горе
Преглед на ASL сайта на Gnosis Изпрати лично съобщение на Gnosis
Heihachi_Mishima
Познат потребител
Познат потребител


Пол Мъж

Регистриран: 18.12.2005
Мнения: 58
ASL пари: 5


СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 03.12.2006 04:18:58
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
За кого се връщаш какво оставил си назад
какво ще търсиш там ще намериш ли там
нейде сред тишината погребаните сенки
застинали тихо ослепели
чакат какво ще отреди съдбата

За кого се връщаш, нима остана някой
сред заспалите стени
всичко ли ще е така както бе преди
още ще умираш бавно

За обич ще проплакваш а тялото
от мъка ще гори
раните си ревностно прекриваш и бавно
сякаш си отиваш

горе
Преглед на ASL сайта на Heihachi_Mishima Изпрати лично съобщение на Heihachi_Mishima
Heihachi_Mishima
Познат потребител
Познат потребител


Пол Мъж

Регистриран: 18.12.2005
Мнения: 58
ASL пари: 5


СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 21.12.2006 09:18:10
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Вече те забравих изгоря последният ми спомен
Вече не те виждам ясна и красива
в сънищата ми студени вече не ще идваш
и отново ще замлъкна

Ще се върна там където ме намери
но вече няма да горя ще тлея
вече няма да пея тихо ще заглъхна
а сълзи...сълзите си на теб оставих

Ранен от твойте ласки ще се скрия
с душа разбита на парчета
поквареното ми сърце тихо
сред отломките студени ще огасне

горе
Преглед на ASL сайта на Heihachi_Mishima Изпрати лично съобщение на Heihachi_Mishima
Heihachi_Mishima
Познат потребител
Познат потребител


Пол Мъж

Регистриран: 18.12.2005
Мнения: 58
ASL пари: 5


СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 21.12.2006 09:30:21
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Къде изчезна ми кажи отново над мен стоеше
осетих топлия ти дъх осетих ласките горещи
осетих ръцетите горещи отново сякаш ме възраждат
но защо ме будиш и после все изчезваш

Каква е любовта която в мен ти градиш
нежно раните отваряш с топлина сълците ми гориш
а после ме оставяш да крещя срещу света от
болка,гняв,тъга,омраза към света

Всеки своя кръст си носи всеки извървява своя път
но аз не мога без теб да продължа не искам
сам да лакатуша сляп осакатен
задавящ се от болкане мога дори без твоята усмивка да заспя

Обичаш ме а в окови оковаваш после само наблюдаваш
как пред тебе гасна ала не прощаваш обръщаш се
и продължаваш а мен ранен оставяш без надеждата дори
че ще се върнеш без лицето си отново да покажеш

Всичко мина като сън прекрасен сън не исках да се будя
неисках отново да живея без теб на този свят
когато вече няма нищо и когато нищо не оставих
защо живея нима не страдах аз за вас до край

Осещам времето ми наближава милост няма а аз
неискам вече нямам сили аз да моля нямам сили
да поглеждам назад нямам сили да живея руша се
вече бавно и стон от мене няма да излезе

Слънцето над мене бавно гасне със сетни сили гали ме
но не може теб да замени всичко бавно се разпада
губя всичко бързо и не мога да намеря теб за последен път
да те прегърна искам отново твоето име да крещя

А мракът черен и студен души ме в студената прегръдка
не това любов не е просто ми помага
отновоаз да разбера че ще страдам винаги за теб
ще нося белезите на твоята любов

Проклятие ли е това ?

горе
Преглед на ASL сайта на Heihachi_Mishima Изпрати лично съобщение на Heihachi_Mishima
Heihachi_Mishima
Познат потребител
Познат потребител


Пол Мъж

Регистриран: 18.12.2005
Мнения: 58
ASL пари: 5


СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 23.12.2006 10:08:18
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
До къде стигнах не зная живях, но какво постигнах не зная. Не мога назад да се върна спомените винаги ме преследват съжелявам за това което съм. Всеки ден да умирам и пак да се връщам при вас но защо?

Не съм горд от това което съм сторил напротив всяка вечер горчиво се моля за прошка. Кой бях тогава аз не помня защо го сторих незная. И няма край всичко това преследва ме дори и в съня.

Може би затова сега си плащам затова сега съм сам, може би дошло е време за разплата трябва да погледна назад за да видя какво съм сторил отново. Трябва отново кошмарите да редя и да страдам.

Трябва може би да кажа съжелявам, но на кой всички си отидоха бързо и сам отново съм сега. И всичко бавно замира покрай мен следи смърта винаги оставя и сякаш веч ги следвам всеки ден. Докато те намеря моя любима....

горе
Преглед на ASL сайта на Heihachi_Mishima Изпрати лично съобщение на Heihachi_Mishima
Heihachi_Mishima
Познат потребител
Познат потребител


Пол Мъж

Регистриран: 18.12.2005
Мнения: 58
ASL пари: 5


СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 28.01.2007 19:29:55
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Посвещавам това на всички които са обичали но са останали разочаровани от човека срещу тях това е за всички вас които сте крещяли от болка и огорчение за това че не сте били обичани

Незнам какво виждам вече, незнам дали това е истина или лъжа дали е реалност или измислица незнам дори дали живея или просто съм останал една прашинка във вечността на света.

Незнам дали това е просто сън от който ще се събудя дали ще успея да разчупя оковите на ежедневието дали ще победя или ще изгубя незнам как времето отмерва спомените и илюзийте около мен.

Незнам дали да вярвам на това което виждам дали отново да се доверя на някой който непознавам и отново ще бъда нараняван отново ще бъда ускверняван за това че просто съм обичал.

И да незнам кога е края когато всичко ще се разруши когато завесите ще паднат маските ще се разкрият и ще разбера кой ме е предавал кой за мен е все воювал кой над мен е бдял.

Вече не вярвам на това което виждам не докосвам със ръце те само лъжат а очите сякаш с мен се подиграват и изкривяват всяка красота и така поробвам моята душа.

Незнам какво да видя в огледалото в изображението отсреща нима това съм станал аз и стоя и гледам там отсреща в какво съм се превърнал гледам белезите по душата си рушима.

Понякога където и да гледам сякаш виждам теб и тогава се намразвам защото знам че идваш да ме погубиш и искаш отново да крещя от болката която ти за мене сътвори.

Знам че искаш аз да страдам затова което съм затова че осмелил съм се да те обичам и си готова ти да се защитавяш да нараняваш затова което си затова че и ти си като мен.

За миг един успях да помечтая че ти дарила беше любовта на мен че бях щастлив със теб че те прегърнах и само за момент успях да се събудя и да разбера коварната шега на моята душа.

горе
Преглед на ASL сайта на Heihachi_Mishima Изпрати лично съобщение на Heihachi_Mishima
Покажи мнения:   
Начало на нова тема   Отговор на тема    Списък с клубове -> Твоето творчество  
На страница предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  следваща
Страница 4 от 6

Изпрати имейл до приятел с връзка до този клуб


Скок на:  
Ти не можеш да започваш нови теми
Ти не можеш да отговаряш на мнения
Ти не можеш да променяш свои мнения
Ти не можеш да изтриваш свои мнения
Ти не можеш да гласуваш в анкети



 


 
Версия на сайта 2.5 © 2002-2019 от gan ::: phpBB 2.X.XX club ©

Сайтът се хоства от SEO хостинг.
Сайтът е оптимизиран от гугъл оптимизация - лесно откриване на вашия сайт