НачалоНачало СтатииСтатии КлубКлуб ИгриИгри АлбумАлбум ЦентърЦентър За да видиш своите лични съобщения първо влез в сайта с твоите име и паролаКутия РегистриранеРегистриране ВходВход
 
Град на гълъби
Сега в тази тема: регистрирани: няма, скрити: 0 и гости: 0
Начало на нова тема   Отговор на тема    Списък с клубове -> Твоето творчество за печат
Предишна тема :: Следваща тема  
Автор Мнение
буквичка
Слабо активен
Слабо активен


Пол Жена
Възраст: 32
Регистриран: 19.04.2008
Мнения: 2
ASL пари: 50


СтатусОфлайн

Град на гълъби 
Мнение Добавено: 19.04.2008 13:41:56
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
------Мост------

Нали знаеш,
че твоите длани
са мостове златни
между два свята-
този, моя и онзи,
който познаваш?

Нали знаеш,
че твоите очи
са моите фарове
и светлината пробива
тъмнината в тунела
между световете?

Нали знаеш,
че твоята обич
е моя закрила
и ме пази
от мене самата-
да не избягам...?





------В отговор на твоето отсъствие--------

Този свят - красив защо наричаш,
какво красиво има във мъглите?
На изнищени пердета ми приличат,
а ти в тях откриваш самодиви.

Какво красиво има в пясъка,
който безсрамно от дланите изтича
и на младостта погребва блясъка...?
Защо ти наричаш го магичен?

За миг сме тук и вечността,
която ми предлагаш, не е никога била
по-истинска от краткостта.
Повярвай, аз видях, че няма самoдиви!

Не! Този свят за мен не е красив-
щом мъгли прегръщат и пясък целува
и денят ми все е делник, делник сив,
а теб те няма да ме излекуваш.

Защо наричаш този свят - красив,
когато без тебе всичко загива?
Самотност краткостта ми покрива...
Задушиха се в мъглите твоите самодиви...

-------------------------------------------

Стаята се е напълнила със дим,
а аз отварям втората кутия.
И те лъжа: <От пушека е, мили,
затова са ми насълзени очите>
Вина като пощенска марка
се е лепнала нежелана на челото ти.
<Може пък да продължим още малко!>
И сам не вярваш, че го прошепна...
От устните ми изтича горчива мъгла:
<Иди си! Добре съм.> <...но плачеш.>
<Казах ти вече - от пушека е>
<Съжалявам!> ранен и димът ми се влачи.
Очите ми са сухи, цигарата умря,
неразумно стъпкана във пепелника.
Душата ми е като този фас сега.
Поглеждам те. Хайде, гларусе, отлитай!
Имаш да покоряваш светове,
хоризонтите те чакат да опиташ
най-екзотичните им цветове.




Надявам се да ви харесват. За първи път показвам нещо мое на други хора, затова ви моля - бъдете нежни.

Усмивка Усмивка Усмивка Усмивка Усмивка


______________________________
ДА ВИКНА ЛИ, КОГАТО СИ ДАЛЕЧЕ?
И колко бързо ехото пътува?...
Стена, стена е погледът препречен,
горе
Преглед на ASL сайта на буквичка Изпрати лично съобщение на буквичка
viv28
Мис Мери Джейн
Мис Мери Джейн


Пол Жена
Възраст: 43
Регистриран: 04.04.2005
Мнения: 4535
ASL пари: 6
Откъде е: Пловдив
Групи: Модератори
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 19.04.2008 15:51:24
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Поздрави за смелостта! Продължавай, а ние ще четем. Усмивка Чете се живот в написаното, макар и със сълзи на очите. Надявам се скоро четейки да видя и усмивката в тях. Поздрави!

______________________________

За добрият човек не е нужно да има добри закони, за да се държи добре!
горе
Преглед на ASL сайта на viv28 Изпрати лично съобщение на viv28 Изпрати писмо на viv28 ICQ номер Skype име
буквичка
Слабо активен
Слабо активен


Пол Жена
Възраст: 32
Регистриран: 19.04.2008
Мнения: 2
ASL пари: 50


СтатусОфлайн

Раздяла 
Мнение Добавено: 22.04.2008 22:58:16
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
(написано по поръчка на В.)

В зеника на нощите ясни,
положил глава на нейното тяло,
всичко замира и гасне,
всичко само звучи и ухае.
И остават нему две ръце -
на люлка му приличат те
и вятърът даже заспива
в тия нежни и бели ръце.
Той вижда мрака - светъл е,
чупейки се във плътта.
Вижда как се ражда в нощта
най - уханното, есенно цвете.
И тихо въздъхва...най - сетне
намерил е свойта любима;
и мрака му става приветен,
и стапя се ледената зима.
В зеника на нощите ясни
тя сдържа сълзите едва.
Всичко притихва и гасне...
О. жестока, нерадостна съдба!
Той утре ще иде далеко -
там нейният път не достига.
На него в душата му е леко,
а в нейната вулкан се надига.
Въздишки тихо се преплитат -
утеха с тревога, радост и скръб.
С устни-криле ще опитат
своя път да променят.
Но ето зората пристига
и отрежда им черна разлъка.
За сетен път се устни допират,
горчиви от неизказана мъка.


______________________________
ДА ВИКНА ЛИ, КОГАТО СИ ДАЛЕЧЕ?
И колко бързо ехото пътува?...
Стена, стена е погледът препречен,
горе
Преглед на ASL сайта на буквичка Изпрати лично съобщение на буквичка
Покажи мнения:   
Начало на нова тема   Отговор на тема    Списък с клубове -> Твоето творчество  
Страница 1 от 1

Изпрати имейл до приятел с връзка до този клуб


Скок на:  
Ти не можеш да започваш нови теми
Ти не можеш да отговаряш на мнения
Ти не можеш да променяш свои мнения
Ти не можеш да изтриваш свои мнения
Ти не можеш да гласуваш в анкети



 


 
Версия на сайта 2.5 © 2002-2019 от gan ::: phpBB 2.X.XX club ©

Сайтът се хоства от SEO хостинг.
Сайтът е оптимизиран от гугъл оптимизация - лесно откриване на вашия сайт