НачалоНачало СтатииСтатии КлубКлуб ИгриИгри АлбумАлбум ЦентърЦентър За да видиш своите лични съобщения първо влез в сайта с твоите име и паролаКутия РегистриранеРегистриране ВходВход
 
Творенията на Жани На страница предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  следваща
Сега в тази тема: регистрирани: няма, скрити: 0 и гости: 0
Начало на нова тема   Отговор на тема    Списък с клубове -> Твоето творчество за печат
Предишна тема :: Следваща тема  
Автор Мнение
jani_pippi
Жител на ASL град
Жител на ASL град


Пол Жена
Възраст: (скрита)
Регистриран: 19.12.2006
Мнения: 4853
ASL пари: 46

Групи: Играчи, Приятелите на krisi_kote, Приятелите на marissa_cooper, Приятелите на masterpiece207, Приятелите на niki_botec, Приятелите на Ашли_4, Приятелите на зорничка):
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 26.07.2007 08:27:49
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Нещо смешно

Сутрин ставам сякаш
бръкнала в контакта
с чорлава коса и
сънени очички
и се настанявам
с интерес пред телевизора,
за да пусна силно музика и диско.
Смешните предавания и съпунени
сериали баба не изпуска,
аз това го знам,
щом си пусна музика до дупка,
идва бърза сякаш кът стрела,
взима дистанционното и казва
да го спра.
Смешно пак ми стана,
смешно и не мога да се спра,
да разбера как баба не ще да проумее,
че това е моята шега.

И отново, и отново пускам силна
музика и не искам да я спра
и тогава чак разбира баба,
че това е моята шега,
моят начин да покажа омразата си към
филма " Дорзост и многооо ПРОСТОТА".

горе
Преглед на ASL сайта на jani_pippi Изпрати лично съобщение на jani_pippi Skype име
lovely_D
Клуб маниак
Клуб маниак


Пол Жена
Възраст: 23
Регистриран: 22.07.2006
Мнения: 3641
ASL пари: 113
Откъде е: Видин
Групи: Богати, Играчи, Приятелите на marissa_cooper, Приятелите на niki_botec, Приятелите на ramona, Приятелите на Ашли_4, Приятелите на зорничка):
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 26.07.2007 11:36:00
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Ами...какво да кажа....горе-долу....става. Всъщност ми беше смешно само това което каза за филма. Но има и още нещо:

Забелязала съм, че не подреждаш добре изреченията в един ред...поне за мен де. Напимер може това да го подредиш така:

И отново пускам силна музика
и не искам да я спра.
И тогава чак разбира бабата,
че това е моя шега.

Моят начин да покажа
омразата си аз към филма
"Дързост и мнооооого ПРОСТОТА" "

Според мен така звучи по-добре и се чете по лесно, но незнам, ти си решаваш как да ги подреждаш. Е, хареса ли ти как подредих това?

горе
Преглед на ASL сайта на lovely_D Изпрати лично съобщение на lovely_D Изпрати писмо на lovely_D Skype име
jani_pippi
Жител на ASL град
Жител на ASL град


Пол Жена
Възраст: (скрита)
Регистриран: 19.12.2006
Мнения: 4853
ASL пари: 46

Групи: Играчи, Приятелите на krisi_kote, Приятелите на marissa_cooper, Приятелите на masterpiece207, Приятелите на niki_botec, Приятелите на Ашли_4, Приятелите на зорничка):
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 27.07.2007 14:58:42
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Даяна, ако обичаш не се меси в начина ми на писане на стихове. Аз пиша така както мога и както на мен ми звучи добре.

Усмивка

Усмихни се в този час,
усмихни се на някой непознат,
дари усмивка, топлота,
на някой умиращ от неизбежна съмота,
усмихни се и го сгрей
с душата си невинна,
покажи му,
че на този свят
има доброта и една от тях
е твоята душа.

Протегни ръката си към някой,
който е пропаднал в пропастта
и измъкни го ти неволно,
без да мислиш от всичките
страдания.
Стопли го със слова и действаия,
за да запомни, че на този свят
има доброта и една от тях е твоята
ДУША.

горе
Преглед на ASL сайта на jani_pippi Изпрати лично съобщение на jani_pippi Skype име
jani_pippi
Жител на ASL град
Жител на ASL град


Пол Жена
Възраст: (скрита)
Регистриран: 19.12.2006
Мнения: 4853
ASL пари: 46

Групи: Играчи, Приятелите на krisi_kote, Приятелите на marissa_cooper, Приятелите на masterpiece207, Приятелите на niki_botec, Приятелите на Ашли_4, Приятелите на зорничка):
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 30.07.2007 12:35:06
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Луна

Щом слънцето се скри,
изскочи тя- луната
със своята студена светлина
пронизваща ме във нощта.
Поглеждам я аз нея-
могъщата и дълга светлина,
която осветява пътя ми сега.
Поглеждам и надолу-
към пропастта,
към морето над което
грее тая страшна и
пронизваща луна,
към нея, която образува
път от светлина,
която ме залъгва да тръгна по него
съвсем сама.
и тръгвам аз след нея,
след измамната и убииствена луна,
която иска да ме удави
във път от светлина.
Навлизам все на вътре,
без да осъзнавам,
че довършвам се сама,
че потъвам като кораб
разбил се в ледената планина.
Краката ми изстиват, но аз вървя ли,
пак вървя и изведнъж се издигам
над смъртта,
и чувствам, че летя като птица,
но за миг, за да се върна у дома
и да разкажа моята история.

горе
Преглед на ASL сайта на jani_pippi Изпрати лично съобщение на jani_pippi Skype име
lprullz
Активен потребител
Активен потребител


Пол Жена
Възраст: 27
Регистриран: 27.07.2007
Мнения: 103
ASL пари: 58


СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 12.08.2007 14:39:53
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Това последното си е трепач! Браво, много ми хареса Много щастлив !

______________________________
Живей днес, защото утре може да не дойде, а вчера няма да се върне!
горе
Преглед на ASL сайта на lprullz Изпрати лично съобщение на lprullz
jani_pippi
Жител на ASL град
Жител на ASL град


Пол Жена
Възраст: (скрита)
Регистриран: 19.12.2006
Мнения: 4853
ASL пари: 46

Групи: Играчи, Приятелите на krisi_kote, Приятелите на marissa_cooper, Приятелите на masterpiece207, Приятелите на niki_botec, Приятелите на Ашли_4, Приятелите на зорничка):
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 17.10.2007 15:27:29
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Стихче

Всички те обиждат
и какво от това,
всички те коментират
тихо, с ръка на устата,
всички те изглеждат странно
и със злоба и какво от
това,
научи се да не ти дреме
продължавай на пред все така,
че когато минеш
покрай някой от тях
всеки да се пука от гняв,
да те проследява с очи,
защото ти си по- добра от тях,
разбери. Поздрави ги с усмивка
на лице за да не могат
на едно място да седят
и в миша дупка да се сврът. Смеещ се

Тва е по- различно от другите. Много ме радва.

горе
Преглед на ASL сайта на jani_pippi Изпрати лично съобщение на jani_pippi Skype име
mir4etyyyy
Старо куче
Старо куче


Пол Жена

Регистриран: 13.06.2007
Мнения: 1518
ASL пари: 0

Групи: Играчи, Приятелите на krisi_kote, Приятелите на marissa_cooper, Приятелите на masterpiece207, Приятелите на niki_botec, Приятелите на ramona, Приятелите на Ашли_4, Приятелите на зорничка):
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 17.10.2007 16:59:52
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Яко е, Жани. Ок пич Ок пич Много се радвам, че най-после се завърна! Чао
горе
Преглед на ASL сайта на mir4etyyyy Изпрати лично съобщение на mir4etyyyy Skype име
jani_pippi
Жител на ASL град
Жител на ASL град


Пол Жена
Възраст: (скрита)
Регистриран: 19.12.2006
Мнения: 4853
ASL пари: 46

Групи: Играчи, Приятелите на krisi_kote, Приятелите на marissa_cooper, Приятелите на masterpiece207, Приятелите на niki_botec, Приятелите на Ашли_4, Приятелите на зорничка):
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 17.10.2007 17:05:16
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Ето и едно мое разказче, което пратих за участие в един конкурс свързан с рождението на Астрид Линдгрен. Радостен

Моята любима книга от Астрид Линдгрен


Някога преди години в родния град на Астрид Линдгрен- Смоланд живееше едно бедно момиченце на име Лили. То си нямаше нито дом, нито родители. Скиташе по улиците облечено в парченца от дрехи, които бяха закрепени от него доста лошо, за което никой не можеше да го съди. Както сами можем да се досетим това облекло не го топлеше. През малки дупчици влизаше студен въздух, който изпълваше очите на момиченцето със сълзи, и спомени. На крачетата си то нямаше обуща. Те(крачетата му) бяха премръзнали и черни.То беше на улицата,защото майка му беше починала преди няколко години, а баща му го бе изхвърлил, защото нямаше как да издържа себе си, камо ли него. Момиченцето трябваше да се справя само, да обира кашони и от тях да си прави къщурка. Някой от тях отделяше, а след това даваше за повторна употреба, за което получаваше няколко монетки, с които можеше да си купи нещо и да залъже глада. И въпреки всичко- въпреки беднотията, студа и глада, в който отрастваше детето то беше весело и игриво. Питате се защо, нали? Ще ви кажа. Лили живееше на една улица близо до центъра на градчето, а на самия център имаше статуя. Сигурно ще запитате: И какво значение има това? Аз ще ви отговора и на този въпрос. Това не беше каква да е статуя, това беше статуята на любимия герой на момиченцето- Карлсон. И въпреки това , въпреки че всички би трябвало да се гордеят със статуята и с Астрид Линдгрен, защото тя е отраснала в това градче и е гордост за него сега статуята беше прашна и мрачна, а датата беше 13 ноември- ден преди навършването на 96 години от рождението на писателката. Само момиченцето не беше забравило статуята, защото кой освен статуята го закриляше с погледа си в мрачните дни, кой освен статуята го успокояваше щом имаше гръмотевици и поройни дъждове, кой освен статуята правеше съня му по- спокоен? Никой. Но от кого момиченцето е чувало за Карлсон? Въпреки, че детето нямаше дом и храна, то обичаше да чете книжки поставени до кофата за боклук. Един ден то намери до кофата прашна и скъсана книжка. Приближи се до нея, избърса я с ръчичка и разчете следното: „Карлсон, който живее на покрива”- Астрид Линдгрен. Това заинтригува момиченцето много , защото то беше чело по вестниците за писателката и творбите й и от това, което бе прочело и чуло то сметна, че Астрид наистина е добра писателка. Незнайно кой е оставил книжката Лили беше решила да я прочете от край до край и го направи. . Казвам незнайно защото детето стоеше до кофата когато изведнъж се появи четивото. Така тя бе узнала за Карлсон и по картинките разпозна статуята. Тя беше чела и всички останали нейни книжки и също обичаше героите в тях, но най- много обичаше Карлсон.
Денят беше 14 ноември- навършваха се 96 години от рождението на Астрид. Щом момиченцето подаде главичката си и русите си косички навън то веднага се досети какъв ден е днес, огледа се наоколо мислейки, че днес в града ще се почувства празнично настроение и че по улиците ще се срещнат хора, но щом видя, че всички се бяха затворили в къщите си то изтича при статуята, седна на студената плоча, над която се издигаше Карлсон и започна да плаче. Щом се отрони първата сълза от личицето на детето то проговори:
-Защо никой не се сеща за теб Астрид, за теб Карлсон и за всички останали герои? Защо днес е мрачно, а улиците са по страшни от всякога? Защо трябва да се чувствате забравени?Не искам да съм тук, искам да съм с вас!
Изведнъж задуха силен вятър и някой с нежен глас каза:
-Не плачи мило дете, аз, Карлсон и всички мои герои не се чувстваме забравени. Нали?- каза Астрид.
- Да, ние не се чувстваме забравени, защото ти Лили ни помниш. Говориха Карлсон, Астрид и всички нейни герои. Благодарим ти и сме щастливи. Не тъжи за нас и помни, че ние сме ти много благодарни и може би ти ще заживееш някой ден с нас, но не се знае кога, този ден може да е дори днес. Сбогом Лили.
- Не, не си отивайте. – промълви шокирано момиченцето, но отговор не се чу. Нещо се размърда, нещо се пропука и изрече:
- Лили, обърни се. – каза Карлсон, който реши да се сбогува по свой начин с детето, но и да го зарадва с нещо.
- Карлсон, ти си още тук!?- каза момиченцето.
-Да, тук съм, за да ти кажа, че аз поставих книжката до кофата за боклук, за да се запознаеш с приказния свят, в който аз и всички останали герои на Астрид живеем, защото това ще е твоя нов дом мило дете. – рече Карлсон.
Момиченцето не можеше да повярва на това, което му се случва.
-Наистина ли Карлсон? – каза тихо детето.
- Да, да не мислиш, че се шегувам с теб?Но не и преди да ти дам няколко монетки. Изтичай до магазинчето и си купи каквото искаш. – изрече щастлив и учуден Карлсон, след което даде няколко златни монетки на момиченцето.
То изтича до магазинчето и едновременно викаше :
- Станете и си припомнете, днес е деня на Астрид Линдгрен.
Изведнъж куп учудени лица гледаха от терасите си детето и си шушукаха. Едни смятаха за прекрасно това, че детето знае тази важна дата и много го обичаха, а други важни дами го следяха презрително с очи докато то си подскачаше и продължаваше пътя си тананикайки:
-Ла-ла-ла-ла-ла днес е радостен ден за града.
- Ама че мърляво дете. – изрече една надута госпожа, след което си плати.
- Обичам те Карлсон, ти си моят любим герой!
Щом излезе от магазинчето момиченцето беше стиснало една торбичка с бонбони, но те бяха подарък за всички герои на Астрид и една за нея.
Изведнъж пред погледите на всички Карлсон се спусна от покрива на една къща, грабна за ръка Лили и те се изгубиха в далечината.
Така Лили заживя щастливо в приказния свят на героите на Астрид Линдгрен. Навярно сега тя се забавлява с Дребосъчето и Карлсон, а знае ли човек, може да са си направили парти и сега всички да се замерват с бисквити или да правят номера на крадците и така да се разсмиват взаимно. Ех, за това можем само да предполагаме, защото в света на приказките могат да се правят много, много щуротии и забавни неща. Това е! Вече знам че на този свят могат да се случват чудеса. Каза Лили на своите приятели радостно. Друго не можах да чуя, но това ми стига.



Малко е дълго, но....

горе
Преглед на ASL сайта на jani_pippi Изпрати лично съобщение на jani_pippi Skype име
зорничка):
Жител на ASL град
Жител на ASL град


Пол Жена
Възраст: 24
Регистриран: 19.12.2006
Мнения: 6186
ASL пари: 3
Откъде е: ДоБрИч
Групи: Играчи, Приятелите на marissa_cooper, Приятелите на masterpiece207, Приятелите на niki_botec, Приятелите на ramona, Приятелите на зорничка):
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 17.10.2007 18:02:58
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Хубави са! На мен лично, най-много ми хареса онова за луната. Обаче можеш да го редактираш накрая, защото малко няма смисъл, но само накрая. Иначе не го пипай. Много е хубаво. Много ми хареса! Усмивка
горе
Преглед на ASL сайта на зорничка): Изпрати лично съобщение на зорничка): Посещение на сайт на този потребител извън ASL Skype име
зорничка):
Жител на ASL град
Жител на ASL град


Пол Жена
Възраст: 24
Регистриран: 19.12.2006
Мнения: 6186
ASL пари: 3
Откъде е: ДоБрИч
Групи: Играчи, Приятелите на marissa_cooper, Приятелите на masterpiece207, Приятелите на niki_botec, Приятелите на ramona, Приятелите на зорничка):
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 17.10.2007 18:20:06
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Преди малко прегледах АБСОЛЮТНО всичките ти стихотворения! От 15 минути седя в тази тема, обаче не ми е никак скучно. Много са ти хубавички стихчетата! Просто нямам какво да кажа. Супер са всичките! Голяма работа, че нямали рима-то сега е по-модерно така. Намигащ Продължавай да пишеш!! Може ли едно стихче за мен-няма значение кога. Ти ме познаваш и предполагам, че няма да ти бъде мн трудно. Поздрави и дерзай! Усмивка
горе
Преглед на ASL сайта на зорничка): Изпрати лично съобщение на зорничка): Посещение на сайт на този потребител извън ASL Skype име
jani_pippi
Жител на ASL град
Жител на ASL град


Пол Жена
Възраст: (скрита)
Регистриран: 19.12.2006
Мнения: 4853
ASL пари: 46

Групи: Играчи, Приятелите на krisi_kote, Приятелите на marissa_cooper, Приятелите на masterpiece207, Приятелите на niki_botec, Приятелите на Ашли_4, Приятелите на зорничка):
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 18.10.2007 12:43:23
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Е, естествено. Само че като ми дойде музата, че сега не се сещам за нищо. Смеещ се
горе
Преглед на ASL сайта на jani_pippi Изпрати лично съобщение на jani_pippi Skype име
jani_pippi
Жител на ASL град
Жител на ASL град


Пол Жена
Възраст: (скрита)
Регистриран: 19.12.2006
Мнения: 4853
ASL пари: 46

Групи: Играчи, Приятелите на krisi_kote, Приятелите на marissa_cooper, Приятелите на masterpiece207, Приятелите на niki_botec, Приятелите на Ашли_4, Приятелите на зорничка):
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 18.10.2007 17:46:24
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Някой

Някой те предаде,
някой те уби,
някой ти показа
черните ти дни,
някой те излъга
и сега боли,
зная, тези чувства
спирка са на всички ни,
те те опаковат в
черни мисли и сълзи
и покой не ти остават
даже във съня ти.
Някой те предаде,
някой те уби,
но не се предавай,
продължавай пътя си.
Времето минава,
времето лети,
не се замисляй за предателства,
а си продължавай ти.
Не, не мисли за мечтана любов,
невъзможна,
за смехът и подигравките на всички,
хулещи чувствата ти в този миг,
скрии ги всички чувства
във сърцето си и продължи.
Даже да е тъжно, даже да боли,
забрави любовта невъзможна,
предателства, подигравки
и си продължи.
Разбиваш сърцето на някой,
спокойно, не тъжи за това,
това представлява живота
погледнат не през
розовите очила.

За Зозо.

Малиии......... Зори не ми се смей. Смеещ се Няма да ти хареса знам. Те всичките ми стихотворения са едни.............. ама няма значение. Само за това се сетих. Смеещ се Малиииии тва е най тъпото ми стихотворение.
Както казва Джем- бузките ми се изчервиха. Смеещ се

горе
Преглед на ASL сайта на jani_pippi Изпрати лично съобщение на jani_pippi Skype име
Покажи мнения:   
Начало на нова тема   Отговор на тема    Списък с клубове -> Твоето творчество  
На страница предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9  следваща
Страница 8 от 9

Изпрати имейл до приятел с връзка до този клуб


Скок на:  
Ти не можеш да започваш нови теми
Ти не можеш да отговаряш на мнения
Ти не можеш да променяш свои мнения
Ти не можеш да изтриваш свои мнения
Ти не можеш да гласуваш в анкети



 


 
Версия на сайта 2.5 © 2002-2019 от gan ::: phpBB 2.X.XX club ©

Сайтът се хоства от SEO хостинг.
Сайтът е оптимизиран от гугъл оптимизация - лесно откриване на вашия сайт