НачалоНачало СтатииСтатии КлубКлуб ИгриИгри АлбумАлбум ЦентърЦентър За да видиш своите лични съобщения първо влез в сайта с твоите име и паролаКутия РегистриранеРегистриране ВходВход
 
Три пъти "Ура!" за сладко отмъщение
Сега в тази тема: регистрирани: няма, скрити: 0 и гости: 0
Начало на нова тема   Отговор на тема    Списък с клубове -> Твоето творчество за печат
Предишна тема :: Следваща тема  
Автор Мнение
deska
Модератор
Модератор


Пол Жена
Възраст: 29
Регистриран: 25.04.2006
Мнения: 12290
ASL пари: 62
Откъде е: Ловеч
Групи: Богати, Модератори
СтатусОфлайн

Три пъти "Ура!" за сладко отмъщение 
Мнение Добавено: 18.10.2008 01:56:06
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Предоставям за критика своя първи разказ, вдъхновен от музиката на My Chemical Romance. Видно е, че използвам символиката, употребена в някои техни текстове, но смятам разказа за авторски. Вие преценете. Ако имате въпроси върху художествените решения, ще се радвам да отговоря.


ТРИ ПЪТИ "УРА!" ЗА СЛАДКО ОТМЪЩЕНИЕ


1. Полунощ
Живея в свят на мъртъвци. По-точно живеех- сега мъртвея. Моята вселена винаги е била мъртва. Настоящето не съдържа смисъл. От миналото липсва спомен.
Оглеждам се: отчаяни същества с претенции за величие!- жалки твари, роби, изпълнени с грях, падение и всичко друго, но не и живот! Даже съм си мислел, възможно ли е да съм в заблуда, че се лутам измежду живите, а всъщност да обитавам един сив пъкъл. Ако е така, предпочитам го в класическия червен вариант, леко алангле, моля. С повечко кръв. Защото тук тя липсва- отдавна е изсмукана. Трудно ми е да преценя от кого, но там някъде има една мощна сила, която оставя всичко безкръвно, сухо и безжизнено. Дали това не е бога? Да, той ни желае такива. Виждал съм ангелите му- спускат се в полунощ с остри и блестящи зъби, подобни на бръсначи, и нападат мъртвите. Зловонни останки от труповете се пръскат по улиците. Вампирите не се свенят да ги изсмучат, а и няма кой да ги спре. Нито пък има защо- това е мирският ред. Няма смут и страх. Има само сивота и мълчание. Няма пръски кръв. Има само прах. И аз не знам дали страдам.
Не може да съм по-мъртъв от тях. Понякога плъзгам бръснача по тялото си и не усещам нищо. Гледам бликащите струйки. Приличат ми на розите, които сложих на ковчега на баба. Смътно усещане за красота. Воден от неосъзнат импулс, рисувам на стената роза и тризъбец. А сега, забий тризъбеца в розата! Защото ако някога ме хванат, ще го направя- никога няма да им принадлежи... нека си вехне... разумът ме напуска.

2. Дух
Но тя се появи от нищото... в нашия свят по-голямата част може да се дефинира така. Това е заради ярките далечни светлини, за които знаем от огромните сенки, хвърлени върху града.
Нейният живот бе в мрак; това нищо така дълбоко я бе погълнало, че трябваше да се казва Небитие. И въпреки това изглеждаше като от друго измерение- затова беше Елейна. Един блед призрак, дух, който разбираше всичко, но мълчеше. За моето търсещо съпричстие същество беше удовлетворителен дори и пасивен съмишленик- все пак бе едно начало.
А как копнеех за начало и за край, за възход и падение, за полет и крах: за крайности, в които можех да определя положението... за всичко друго, но не и за сянката. Дали сега се раждаше добро или зло, нямаше значение.

3. Болница
Колата- обикновен ароматизатор, националното радио, гърнето почуква монотонно. Не само то има нуда от ремонт.
Шосето- прашно, небето- празно: сигурно слънцето мъждука засрамено и далечно. Леко отпускам десния крак. Елейна се прозя. Още малко. Гърнето застърга заплашително. Вече не мисля. Тя не пищи.
В болницата й преляха кръв от моята. Не само на нея, ако се съди по количеството, което източиха. Оказа се, че възстановявам кръвните си клетки далеч по-бързо от нормалното. Докторите и сестрите се навеждат над мен в изумление. Чувствах се като жертва на зомбита, мърморещи в опиянен ритъм:" Кръв! Кръв!" Усещането за предстоящия зловещ пир ме тласна към отказ от по-нататъшно сътрудничество, а те се опитаха да ме подкупят с рози. Букетите им не се сравняваха с тези в стаята ми.
Небитието отиде в небитието. Сега тя бе моята Елейна. Знаех, че по-мъртва не можеше да стане. Затова заложих нищо и спечелих всичко.

4. Граал
Вечер идваше с тиха стъпка и само скърцането на вратата известяваше момента, в който сърцето ми щеше да подскочи. Черните й коси се спускаха надолу и се начупваха, с което объркваха следящия ги мой поглед. Дългата червена рокля имаше толкова гънки и дантелки, че всеки мой опит да съхраня местоположението им в съзнанието си завърваше с хипнотизиране и сладък провал. Тя разваляше всичко: с докосване успяваше да ме смути, с въздишка- да ме накара да мечтая В очите й- сълзи, искри, нещо силно и завладяващо, което аз осветявах. И отново спиралата на къдрите й... губя се, придобивам нови сетива... сега полунощ за мен е нищо...
Сега бяхме на непознато място- имаше огън и кръв: от мен и от нея; когато се върнехме, все още тръпнещи, виждахме общата кръв, която си беше за нас. Никой нямаше да вземе нашия малък граал. За следващата нощ чаршафите бяха чисти, а ние отново се пречиствахме в тях.

5. Клада
Когато всичко е създадено от сива материя, какво значение има, ако го преобразуваш в друга сива субстанция? Отново залагаш нищо и печелиш всичко: в случая- огъня.
За двамата с Елейна това беше повече от пиромания. Бяхме уверени, че всичко трябва да бъде сложено на клада, да мине през жаркия ад, да изкупи греховете си и, евентуално, от него да се роди фениксът- прераждане или пепел, промяна или разнообразяване за кратко- какво губехме?
Пожарите не останаха незабелязани. Никой не осъзнаваше обаче какво се случва, че старата реалност бе пред разпад.
Искрено се гордеех с Елейна: веднъж тя успя да унищожи толкова висок небостъргач, че няколко лъча слънчево сияние вече достигаха до нас и разсейваха сянката. Парадоксално, огряна беше една част от гробището; е, тъй или иначе навсякъде се търкаляха трупове, там поне бяха заровени. Затова зловещото име не му попречи да се превърне в любимото ни място.

6. Ура!
Живеехме на ръба, живеехме опасно, живеехме сред разрухата, живеехме на гробището, живеехме, рисувайки с кръв. При всички случаи живеехме. Липсата на други живи ни отказа от организирането на бунт срещу вампирите. Но не бяхме безсилни- оронвахме техния ред: Ура! за сладко отмъщение. Нашето "Ура!" се оказа предизвикателство за тях. Те усещаха възхода на нещо младо и победният ни вик ги вбесяваше. Открихме, че огънят ги убива. Отмъщението беше факт: ликуваше надеждата.
Апатията не беше разсеяна, но с активността си доказвахме, че има и друг път. Личното ни щастие се състоеше опозирането на Бог. Стигайки до крайност, ние влизахме в битки с вампирите. Не защитавахме себе си или жертвите им. Просто се биехме, без илюзии.

7. Не
Ежедневието не бе монотонно. Но всичко, което се бе случило, изгуби значение. Нямам ясен спомен за подробностите, защото вече не носят смисъл. Без драма, без сълзи- факлата на Елейна угасна. Тогава два остри и блестящи зъба, подобни на бръсначи, се впиха в нея и я оставиха бледа, издъхваща тихо в ръцете ми, притисната към гърдите ми, в които сърцето искаше да изхвръкне, да се пръсне и всяка негова частица да се слее с последното й дихание.
Ако не ги беше заситила, щяхме да сме заедно сега. Какво по-лошо от това, че трябва да остана? Казах "Лека нощ" и оставих една червена роза на ковчега й. Любовта е в розата.
Но ти предаде моята кръв! Не опази огъня, не скри граала, не заби тризъбеца в сърцето си. Не, не, ти НЕ действа и това те прави грешница, любима. Толкова неща не ми каза, от толкова усмивки ме лиши, когато реши да не се прибереш. Сега живей нов живот... ще ме забравиш? Но ще изкупищ вината си, когато катастрофираме заедно отново.
Не можем ли само да се престорим, че напускаме?

8. Служба
Ако беше тук, нямаше да изпитвам страх. Но не мога да легна и да чакам, когато ми липсваш повече от вчера. Хванах влака. Не трябваше да става така- заради мечтите и безнадеждно объркващата ти коса.
Вече нямаше какво да губя... и приех сделката. Не се замислих как ще изпълня своята част, нито пък как той- неговата, но имах нужда от нея. По-късно обаче дойде изтрезняването и започна главоблъсканицата. Между нас двамата, между живота и смъртта, бе поставен лабиринт, а в него- 1000 души. За да стигна до края, как да ги избера, как да ги извадя? Жертвите... съмнявам се загубата на жалкото им вегетиране да доведе до страдание. Какво са 1000 изсмукани черупки пред моята мъртва и лукава възлюбена? Отново можех да спечеля всичко.
Службата при дявола не беше против вярванията ми- врагът на моя враг е мой приятел. Започва се!

9. Вярност
Сега съм престъпник, красавице, защото не ми даде необходимото. Сега животът е безкрайно кървене на пода. Не мога да напусна, нито пък имам в какво да вярвам.
Бяхме обречени да преследваме безсмъртното. Дай ми отново от тази отрова, от черната целувка на змията. Тя бе свята.
Ето ги и тях. Булката- ще й простя за всички глътнати диаманти, ако каже и дума истина, преди да е станало късно. Но тя предпочита скъпите мръсни блистери, бързата кола и тела назаем. Тогава ще й предложа свръхдоза.
За младоженеца имението е гробница. Цялото внимание го задушава. Опитва се да се прикрие край басейна, но аз знам, че заглежда мъжете.
Ако се оженят, ще бъдат ли погребани заедно, ще бъдат ли предани до края?
Това парти се срива. Гостите бавно се търкалят по сухата трева преяли. Барбита и Кенове гледат безучастно. Ще им дам мисия- нека предадат моето отвращение на младоженците.
Приключваме пародията. Кажете сбогом на клетвите и обещанията, на сърцата, които сте разбили, на пропуснатия живот и на изпития цианид. Размажете тортата, целунете булката и се кълнете във вярност, когато се събудите.

10. Мъртви
Тя пази шишенце смърт до леглото си. Не обръща внимание на рецептите, а си е наумила да наеме апартамент в хотела. За нея е лесно да се откаже сама- е, нека върви, тя също е от моите избрани. През последната нощ тя се заблуждава, че е преодоляла слабостта и е придобила сетива- вижда, но това е последната светлина; лети, но това е защото се вози на влака; чува думите на трагедията, която сама написа. Спусни се във вихъра на драмата!
На погребението чувам хленчене, но не виждам сълзи. Всеки шушука мръсни тайни, мислейки, че така прикрива себе си, и търси къде да изтрие калните си обувки. Новините на това погребение са, че всички тук отдавна са загинали при удавяне в подмолничество и лицемерие. Чухте ли, че сте мъртви?
Кажи си молитвата! Не знам! Не мога! Двама мъже, както бог ги е създал. Може и да мога. Озовах се сред тези, които лъжат на карти

1. Затвор
Никога не излязох с вдигнати ръце, Мислех, че съм като куршум сред ято гълъби. Но сега съседът ми е убиец, правя лицеви опори и се чудя дали няма да ми подарят инжекция или екскурзия до стола.
На какво съм бил свидетел, мама не би искала да разбере. Никой няма да узнае. В килията това, което искат от теб, което те карат да видиш... Колко дълго издържах... не помня. Кого го интересува, ако започнеш да губиш дебе си? Точно това искаха. А останалите бяха изгубени. А аз губя ли се, макар и в тесния затвор? Не искам ли вече ключовете за хотела или поне билет за влака? Смея ли да увисна на въжето?
И болката за твоята смърт расте като лавина. Скръб, ще целуна устните ти отново. Да приема ужаса като мъж. Не мога да се откажа. Животът е една мечта за мъртвите. Няма дума за това колко си ми нужна. Кои светци да моля да те пазят, кои незнайни ангели да призова? На себе си разчитам.

12. Молитва
Как са опрощавани греховете? За дни? Имаме цяла армия от угризения, затова сега ще чакаме духът да ни завладее по време на молитвата.
Е, за мен е вече сигурно, че ще горя в ада, но първо ще гори това свърталище на вълци. Всичко стана по моята воля; дали ще искат да ме благословят или да ме подритнат като псе, ще имат шанс чак след като ида в гроба.
Да потанцуваме с момчетата от хора около линейката. Кажете молитвата, защото от прах ставаме пепел, всички на оня свят! От прах- пепел и всички сте невинни, нали? Просете милост! О, греховете ви ще ви преследват- бягайте като дявол от тамян. И у дома ще ви намерят- може би ще съумеете да се скриете в храстите?
Кръвта се стича по стените, тръпката пълзи във всяко кътче, а аз се измъквам. Какво лошо копеле съм- 1000 грозни души отлетяха.

13. Ура!
Мъртвеех в свят на мъртъвци, сега живея в свят сред мъртъвци. Този свят вече ми принадежи, а аз съм готов да го покоря с Елейна.
Вратата скръцва, усещам тихата стъпка, нима всичко е както преди? Беше ме захвърлила в дълбока пропаст, но ето ме- изкачих се. Виж ме, на какво приличам? Страхуваш ли се? Грешнице, казваш "Ура!" за мен, но дали не би ме убила, докато спя?
Имам нужда от утехата ти, нека си почина до теб. През всички тези дни навън бе буря, а аз бях сам. Не мисли, че се смея- искам да избягам. Целуни ме, така че да го запомня, целуни ме и отнеси болката, целуни ме и ще се предам. Хвърлям кинжала и ще измия кръвта от ръцете си. Целуни ме, поеми от моя живот. Тази нощ е триумфът над живота и смъртта, нашето отмъщение.
И сега следя вечната спирала, след това всяко мънисто от огърлицата ти. Накрая се люлее бръснарското ножче, в което се оглеждат очите ни. Дали няма в увлечението си да боядисаме стените в червено? Колко тризъбци можем да изрисуваме? Изсмуквам отровата, всичко друго е без значение.

14. Ура!
Елейна е пречистена, лъчите на гробищата я милват. Но тази светлина извади и мен на показ. Кръвта не се бе отмила. Мръсните петна стояха по чаршафите, по дрехите, по ръцете ми. Какво, не знаеш ли, че го сторих за живота ти?
Нещо във въздуха горчи. Защо не гледаме филма на нашия живот? Първата сцена става, нататък е разочарование. Животът е опасен, мила. Понякога дори причинява смърт.
А моята задача бе да занеса 1000 души на дявола. Дали всяка от тях не е станала част от мен? Не нося ли товара им? Ти си силна, носи ги с мен.
Излязохме от сенките. Този град е местопрестъплението. Грешници сме- ще завършим наравно, любима. Няма да избягаме- вярвам в теб.
... И падането е полет. 1000 мъртви души не ми тежат вече. Нима дяволът ни измами? Ще сме заедно, но не тук. Отпратени сме с два изстрела.
Ура! напук на неговата лъжа; Ура!, защото ще горим двамата в ада; Ура! за сладко отмъщение. Всичко приключи с двойно погребение в черно и червено.
Ако животът не е шега, клетници, защо въобще се смеем?


______________________________
Учете граматика от кукумявките, нека кучетата хапят бълхите, нека летят печените пилета, нека по покривите растат питки и всички тръгнат с главата надолу! Един свят, обратен на света, предопределен от Бога, под претекст, че проповядват Божиите напътствия!
горе
Преглед на ASL сайта на deska Изпрати лично съобщение на deska MSN Messenger Skype име
Покажи мнения:   
Начало на нова тема   Отговор на тема    Списък с клубове -> Твоето творчество  
Страница 1 от 1

Изпрати имейл до приятел с връзка до този клуб


Скок на:  
Ти не можеш да започваш нови теми
Ти не можеш да отговаряш на мнения
Ти не можеш да променяш свои мнения
Ти не можеш да изтриваш свои мнения
Ти не можеш да гласуваш в анкети



 


 
Версия на сайта 2.5 © 2002-2019 от gan ::: phpBB 2.X.XX club ©

Сайтът се хоства от SEO хостинг.
Сайтът е оптимизиран от гугъл оптимизация - лесно откриване на вашия сайт