НачалоНачало СтатииСтатии КлубКлуб ИгриИгри АлбумАлбум ЦентърЦентър За да видиш своите лични съобщения първо влез в сайта с твоите име и паролаКутия РегистриранеРегистриране ВходВход
 
В помощ на авторите
Сега в тази тема: регистрирани: няма, скрити: 0 и гости: 0
Начало на нова тема   Тази тема е заключена, не можеш да пишеш отговори и да променяш мнения.    Списък с клубове -> Твоето творчество за печат
Предишна тема :: Следваща тема  
Автор Мнение
Etchi
Модератор
Модератор


Пол Жена
Възраст: 48
Регистриран: 08.07.2007
Мнения: 4894
ASL пари: 60
Откъде е: Варна
Групи: Модератори, Приятелите на ramona
СтатусОфлайн

В помощ на авторите 
Мнение Добавено: 10.01.2008 14:32:49
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Тази тема е за "сухата", теоретичната страна на поезията, защото тя е неделима част от качественото писане. Целта и е да помогне да обогатим знанията си и усъвършенстваме своите творби.
В текста са включени материали от Христо Стефанов „Теория на поезията” .

Поезията (гр. ποίησις, «творчество, сътворение») е устни или писмени произведения, в които човешкият език се използва по начин различен от обикновената реч - прозата, прозаичната реч.
Характерното за нея е, че в повечето произведения се съблюдава ритмичност и дори визуална структурираност на текста - стих (стихотворния ред). Поезията е мелодия, изкуство на звучащото слово.
Римата е една от основните особености на поезията, която придава на този литературен род своеобразното звучене. Разбира се, не е абсолютно задължителна, като се има предвид белият (неримуван) стих в който няма рима, но има усещане за ритмичност което го отличава от прозата. Факт е че белият стих набира популярност и се среща все по-често в съвременната поезия.
Нека погледнем към римуваните стихове.
Римуването се определя като съзвучие между два стиха (игра със звучащи по сходен начин думи), в които приблизително или изцяло еднакви са звуковете след последната ударена сричка. Римата може да е не само краестишна, но и начална или вътрешна. Разбира се, най-често се срещат краестишните рими, затова и цялата класификация е изградена върху тях.
Римата може да бъде:
- “мъжка” или ямбична - когато ударението пада върху последната сричка от римуващите се думи: “нареден – ден”;
- “женска”, или хореична – когато ударението е на предпоследната сричка от края: ”мироздание – разстояние”;
- хипердактилна, която се среща сравнително рядко.
Римата е звуково явление, затова е важно не само как се пише думата (такива рими се наричат графически), а как се произнася. Не са рими например “ледъ – вода”, макар че се пишат еднакво “леда – вода”.
Особена категория са съществуващите т. нар. “съставни рими”, където една дума се римува с две други думи.
Една от класификациите на римите е изградена върху разположението на римуващите се стихове:
- съседна рима - когато е на два последователни стиха.
- кръстосана рима - когато в четиристишната строфа първият стих се римува с третия, вторият – с четвъртия. Това е най-разпространеният начин на римуване, защото кръстосаната рима успешно изпълнява две противоположни изисквания: от една страна, подчертава границите между отделните строфи, от друга – прави естествен прехода от една строфа към друга.
- обхватна рима - когато се римуват първият с четвъртия и вторият с третия стих. В този случай се вижда че римата “стяга” строфата, превръща я в една относително завършена цялост.
Звуковата организация на поетическата творба е не само съществена нейна отлика от прозата или разговорната реч, но и важен “резерв”, даващ възможност да се изразят по-дълбоки и сложни смислово-емоционални нюанси. Римата, припомняйки предишен стих, подпомага възприемането на строфата като цяло, а от друга страна, римуващите се думи, поради особеното си положение, се възприемат от читателя с повишено внимание. Затова е най-добре да се римуват именно онези думи, които са ключови за разбирането на стиха.


______________________________
Жест , дума , усмивка , доброта...
Какво ни пречи да даряваме това?
горе
Преглед на ASL сайта на Etchi Изпрати лично съобщение на Etchi Изпрати писмо на Etchi Посещение на сайт на този потребител извън ASL ICQ номер Skype име
Etchi
Модератор
Модератор


Пол Жена
Възраст: 48
Регистриран: 08.07.2007
Мнения: 4894
ASL пари: 60
Откъде е: Варна
Групи: Модератори, Приятелите на ramona
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 15.01.2008 12:51:18
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Нека погледнем и към един друг стил на писане - хайку , специфичен и носещ в себе си особеностите на мястото от където възниква – Япония.

Какво е хайку?
Хайку е стихотворна миниатюра от три стиха с определена ритмика и без рими, със строго спазвана метрика която се изгражда от 17 срички в последователност 5-7-5.
Към формалните изисквания за писане на хайку, принадлежи задължителното използване на "сезонни" думи - киго, визиращи четирите годишни времена.
Така например пеперудата, цикадата, паякът олицетворяват лятото, вишневият цвят и жабата - пролетта, щурецът - есента, голите клони - зимата.
Някои изследователи разглеждат хайку като "моностих" с три ритмични групи, съдържащи не три момента, а една цялост, която се изгражда от отделни моменти.

Зелена вода,
бели камъни.
Два бряга ръждивочервени листа.

Шики


Цветовете имат важна роля в хайку (изобщо в японската поезия). Някои от тях са зашифровани в тристишията като символи - постоянен атрибут на поетиката им. Например белият цвят символизира състоянието, когато съзнанието се слива с мирозданието. Освен белия цвят в хайку се използват най-различни цветове - син, розов, жълт, черен. Особено богат с нюанси е черният цвят: старо черно, свежо черно, ярко черно, убито черно, черно на светлината, черно на мрака и т.н. Типично "цветово" хайку е следното стихотворение на Башо:

Морето се смрачава.
Гласът на патиците
смътно се белее.

Тук е използван т.нар. звуково-графичен принцип - предаване на звука чрез цветово.
В хайку се използват някой поетическите похвати, например "дума-възглавница" - нещо като постоянен епитет ("извечен" - за небе, луна, дъжд и пр.), "думи-връзки" - смислов, често и ритмичен център на стихотворението. Това са думи с двойно значение, които носят втори смислов план. Например думата "цвят" означава любов, чувства, младост.
В хайку (както и в цялата японска поезия) природата заема централно място. Отношението човек - природа обаче е различно от това в европейската поезия, където човешките чувства се сравняват с едни или други природни явления (човекът е субект, а природата - обект). В японската поезия човешкото се слива с природното - и се предава непосредствено чрез нея. Поетическият образ "сърце" е сърце и на природата, и на човека:

Не плачете цикади.
Няма любов без раздяла
дори при звездите.

Исса


В хайку се следват основните естетически принципи, които определят най-същностните му черти, всичко, което създава неговата поетическа и духовна атмосфера, онази безначална и безкрайна игра на чувство и постчувство, на мисъл и постмисъл, внезапен проблясък на изживяно в миналото, настроение в сегашния миг, който те докосва като лек полъх на вятър, като ухание на цвете, като неуловима усмивка.
Или, както казва Башо „хайку прилича на върбова клонка, докосната от лека вълна, която в момента се люлее от бриза".
Естетическите принципи и категории на хайку се преплитат и преливат едни в други, обединени от преклонението пред красотата, която се излъчва от всичко - природа, човешки отношения, най-обикновени неща в живота. Ето например хайку от Самаро:

Вечер. Печални облаци.
Изведнъж над тях
се залюля хвърчило.

Търсене на вечното в света на преходното, на неизменчивото в изменчивия свят. Съчетанието на мига с вечността - това е един от основните естетически принципи на хайку, наречен юген, чието поетическо въплъщение е най-известният шедüовър на Башо:

Старо блато.
Жаба скача
във водата. Плясък.

Старото блато... вечността. Времето е спряло. Тишина и покой. Нарушени в един миг от плясъка във водата. Съчетанието им - един микро образ на вселената, проникване в дълбоката същност на всяко явление и предмет, което значи - в тяхната вътрешна красота, забулена в тайнственост и тъга. Както в хайкуто от Исса:
Под зимното слънце
язди на кон
мойта премръзнала сянка.

Поетът, потопен в скритата същност на нещата, влиза в хармония с тях.
Законът на дзен-изкуството - закон на хайку - изчезни в същността на това, което рисуваш.
Въздействието в хайку се съдържат в недоизказаността и неизчерпаемостта на чувствата, което се постига с простотата на словесния изказ, с лаконизма на поетическия текст. Простотата е наречена в естетическия принцип саби "изящна" Неин образец е друг шедüовър на Башо:

На сух клон
кацна гарван.
Късна есен.

Кратък словесен рисунък с дълбоки асоциации. Простота, получена с изключителна пестеливост на изразните средства. Поетическото пространство се заема само от един детайл, който съдържа духа на цялото.
Друг такъв пример е хайкуто от Исса:

Животът ни е капчица роса.
Дори и да е капчица роса
животът ни - все пак...

Зареждащо е когато се докосваме до простотата и свежестта на магията хайку.

По материали от София Филипова „Поетиката и естетиката на хайку”


______________________________
Жест , дума , усмивка , доброта...
Какво ни пречи да даряваме това?
горе
Преглед на ASL сайта на Etchi Изпрати лично съобщение на Etchi Изпрати писмо на Etchi Посещение на сайт на този потребител извън ASL ICQ номер Skype име
Покажи мнения:   
Начало на нова тема   Тази тема е заключена, не можеш да пишеш отговори и да променяш мнения.    Списък с клубове -> Твоето творчество  
Страница 1 от 1

Изпрати имейл до приятел с връзка до този клуб


Скок на:  
Ти не можеш да започваш нови теми
Ти не можеш да отговаряш на мнения
Ти не можеш да променяш свои мнения
Ти не можеш да изтриваш свои мнения
Ти не можеш да гласуваш в анкети



 


 
Версия на сайта 2.5 © 2002-2019 от gan ::: phpBB 2.X.XX club ©

Сайтът се хоства от SEO хостинг.
Сайтът е оптимизиран от гугъл оптимизация - лесно откриване на вашия сайт