ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!
НачалоНачало СтатииСтатии КлубКлуб ИгриИгри АлбумАлбум ЦентърЦентър За да видиш своите лични съобщения първо влез в сайта с твоите име и паролаКутия РегистриранеРегистриране ВходВход
 
Едно малко разказче На страница 1, 2  следваща
Сега в тази тема: регистрирани: няма, скрити: 0 и гости: 0
Начало на нова тема   Отговор на тема    Списък с клубове -> Твоето творчество за печат
Предишна тема :: Следваща тема  
Автор Мнение
sunshine9
Мис Каприз
Мис Каприз


Пол Жена
Възраст: (скрита)
Регистриран: 12.12.2006
Мнения: 6707
ASL пари: 0

Групи: няма
СтатусОфлайн

Едно малко разказче 
Мнение Добавено: 09.08.2007 10:25:24
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Това е едно малко разказче:


Страх
Три и половина през нощта! Беше късно, но момичето не спеше! Високата температура изгаряше тялото и! Момичето се чувстваше изморено и отпаднало, но незнайно, защо не можеше да заспи! Незнайно ли? Напротив тя знаеше, чувстваше непоносима болка, но не бе физическа, а душевна! Виялис, така се казваше момичето бе положило глава на меката възглавница и гледаше как светлините се гонеха по тавна! Тя притисна силно плюшеното мече към себе си! В този момент една ледено студена сълза се стече по горещото и лице! Момичето стана от леглото избърса лицето си и си обеща да не плаче,та нали трябва да бъде силна,както и казваха всички! Отиде до прозореца! Открехна го леко и седна на шкафчето до него! Макар, че бе тъмно тя видя, че навън вали! Протегна ръката си да усети дъждът, но той не бе онзи топъл летен дъжд, а бе доста студен! Още една сълза се стече по лицето и! Сълзата отново бе така ледено студена, като първата! Виялис погледна ръцете си, видя бинта с който бе превързана една от тях! Спомни си как се бе сдобила с него, но вече нямаше значение..нищо нямаше значение! Усети как сърцето и се бе превърнало в буца лед, то бе студено също като летния дъжд,и като сълзите и! Незнаеше какво точно става с нея, но я беше страх! Сега на мястото на доброто,весело,жизнерадостно дете стоеше едно студено и безчувствено същество! Виялис стана и отиде до стаята на майка си, но от там се чуваше единствено плач! Реши да не влиза, а така и се искаше да каже ''мамо всичко ще се оправи'', ''пак ще сме щастливи''! Но я беше страх, беше я страх от неизвестното, ами ако нещата не се оправеха, какво щеше да стане тогава! Момичето се върна отново в стаята си, седна отново на шкафчето до прозореца! Сложи ръцете си върху лицето и заплака! Ледените сълзи за трети пореден път се стекоха по горещото и лице! Надигна глава и погледна семейната снимка! Спомни си за миналата Коледа! Огънят в камината гореше, а светлинките по елхата светеха силно! Виялис отвори за секунда очи, но пак бързо го затвоти, защото се уплаши от тъмнината, а и и хареса спомена! Видя всички: майка си, брат си, баща си, а и самата нея! Тя бяха щастливи, радваха се че са заедно! Момичето отново отвори очи, споменът отново изчезна! Погледна пак навън видя как капките дъжд се стичат по стъклото на прозореца! Виялис отново затвоти очи, но се опита да види бъдещето! Този път обаче картината не бе така ясна като тази в миналото, но пък и бе съвсем различна! Огънят в камината не гореше,а лампичките по елхата едва едва премигваха! Погледна към хората, но този път те не бяха същите! Видя брат си, себе си, но и едно малко момиченце, което не знаеше точно от къде се е появило! Но къде беше баща и..нямаше го! Телефонът извъня! Виалис отвори очи, погледна към часовника, бе четири и двадесет и три! Взе телефона и погледна екрана! ''Тати'', така пишеше там! Момичето отговори на обаждането:
-Да!
-Съжалявам, миличка!-бе отговорът от другата страна
-И аз съжалявам!-каза тя и затвори телефонът
Виялис стана от шкафчето,затвори прозорецът и отново легана в леголото! Прегърна сивото плюшено мече и каза:
-Ще се опитам да не мисля за това и да поспя малко!
След което тя затвори очи!

горе
Преглед на ASL сайта на sunshine9 Изпрати лично съобщение на sunshine9 Изпрати писмо на sunshine9
Etchi
Модератор
Модератор


Пол Жена
Възраст: 48
Регистриран: 08.07.2007
Мнения: 4894
ASL пари: 60
Откъде е: Варна
Групи: Модератори, Приятелите на ramona
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 09.08.2007 11:40:24
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Много добре разказваш, увлекателно ...
След края имах чувството (или може би имах желанието) че ще видя "Следва ..."
Пиши, можеш го.

Поздрав и усмивка за теб.


______________________________
Жест , дума , усмивка , доброта...
Какво ни пречи да даряваме това?
горе
Преглед на ASL сайта на Etchi Изпрати лично съобщение на Etchi Изпрати писмо на Etchi Посещение на сайт на този потребител извън ASL ICQ номер Skype име
sunshine9
Мис Каприз
Мис Каприз


Пол Жена
Възраст: (скрита)
Регистриран: 12.12.2006
Мнения: 6707
ASL пари: 0

Групи: няма
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 09.08.2007 20:52:58
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Шега

-Къде ме водиш, Алекс?- попита тихичко Петя, докато се опитваше да оправи червеното си шалче, което така добре се съчетаваше с новата и бяла блузка!
-Ще видиш, миличка!- отговори и спокойно той!
Петя погледна към черните вълни, които се разбиваха в скалите! Погледна и небето, то бе мрачно с черни, големи облаци..явно щеше да има буря! Петя се уплаши от гледката и стисна здраво ръката на Алекс!
-Спокойно, малката ми!-каза и той.- Не се плаши!
-Ще ми кажеш ли най-после къде ще ме водиш!-попита нервно момичето.
-Ще видиш!- за втори път повтори Алекс.
Последва тишина! Чуваха се единствено вълните на морето и крясъците на гларусите, които летяха наблизо и може би търсеха храна за себе си и рожбите си! Тишината бе нарушена от гласът на Алекс:
-Петя искам да ти кажа нещо! Нали знаеш колко много те обичам?
В този момент сякаш стрела прободе сърцето на Петя! То се сви на кълбо, сякаш предусещаше какво ще стане! След такива думи следваше ''но не можем да бъдем заедно''! Да тя беше сигурна,че той ще каже това,та нали беше гледала много такива любовни филми! Очите и се насълзиха, но тя се опитваше да не го показва!
-Нали? Нали знаеш,че много те обичам?-попита отново Алекс.
-Да!-едва промълви Петя, защото сълзите и я задушаваха.
-Но...а ето стигнахм!-извика изведнъж момчето.
-Но? Но какво? Какво Алекс?
Петя бе стиснала здраво ръката на приятелят си и го умоляваше да продължи изречението си.
-Виж!
Алекс посочи с пръст напред! Петя погледна и видя малка къщичка, е не беше толкова малка, средна по размери..или по точно вила! Да точно така вила! Светлините от прозорчетата светеха слабо. По покрива бяха накацали сиви, грозни чайки. Само една се отличаваше от тях. Тя бе малка и бяла, но бе така красива и нежна.
-Влез!-Алекс покани Петя
Вътре беше наистина топло, уютно и красиво, въпреки,че мебелите бяха стари и използвани!
-Ела, седни с мен пред камината!-Алекс помоли момичето
Петя седна до него! Той прокара пръсти между дългите и коси и нежно я целуна! Прегърна я! Погали я! И пак я целуна! Те останаха така прегърнатаи доста време! Но Петя не бе спокойна, нещо я мъчеше! Какво ли означаваше онова ''НО''!
Алекс стана и отиде до масата и взе от там една мъничка дървена кутия!
-Това е за теб!-каза и той и и я подаде.
Петя взе кутията и я отвори! Вътре имаше малко восъчно сърце и бележка! Тя взе бележката, разтвоти я и зачете:
''О, мило ангелче, незнам как да започна! Обичам те...но(Петя потръпна) родителите ми..те заминават за Вашингтон и аз не мога да остана..трябва да замина с тях! Това восъчно сърце е израз на моята любов, нека то ти напомня за мен! Обичам те!
Твой Алекс''
Петя избърса сълзите си! Взе отново бележката и отново я прочете, и отново и отново!
-Алекс, недей!-извика тя и се обърна.
Алекс? Но Алекс го нямаше! Тя стана изтича навън крещейки името му! Но никой не отговори! Погледна надолу и видя,че държи восъчното сърце! Тя го стисна здраво и се затича, към ръба на скалите!
-Не! Петя! -обади се един глас в тъмнината, но бе вече късно. Петя бе поверила живота си в ръцете на смъртта!
-Петя!-чу се пак гласът.
Това бе гласът на Алекс.
-Петя не, защо? Това беше, шега, аз исках да видя дали ме обичаш, дали...? Разбрах истината по толкова жесток начин! Но, знам..ти ме обичаш!
Това и бяха последните му думи! Той застана на мястото от където бе скочила Петя и последва съдбата и!
Чу се плисък и отново тишина!

горе
Преглед на ASL сайта на sunshine9 Изпрати лично съобщение на sunshine9 Изпрати писмо на sunshine9
Etchi
Модератор
Модератор


Пол Жена
Възраст: 48
Регистриран: 08.07.2007
Мнения: 4894
ASL пари: 60
Откъде е: Варна
Групи: Модератори, Приятелите на ramona
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 10.08.2007 06:17:15
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Черна и прекалено тъжна шега ...

Добре написано.

Поздрав и усмивка за теб.


______________________________
Жест , дума , усмивка , доброта...
Какво ни пречи да даряваме това?
горе
Преглед на ASL сайта на Etchi Изпрати лично съобщение на Etchi Изпрати писмо на Etchi Посещение на сайт на този потребител извън ASL ICQ номер Skype име
sunshine9
Мис Каприз
Мис Каприз


Пол Жена
Възраст: (скрита)
Регистриран: 12.12.2006
Мнения: 6707
ASL пари: 0

Групи: няма
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 10.08.2007 15:30:04
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Измама

Телефона звънна.
-Да!
Добър ден.
-Добър да е.
- Мога ли да разговарям с Анна?-попита мек момичешки глас.
-Анна..ела търсят те на телефона.
Анна бе в кухнята и довършваше новата си рисунка. Тя наистина рисуваше добре. Господин Фотев и бе казал, че има голям талант и че от нея би излязал добър художник.
-Идвам!-провикна се тя от кухнята.
Вратата се отвори и от там се показа момиче на около 17 години, с дълга черна коса, прилежно сплетена на две плитки. Бялата престилка която бе облякла за да не се изцапа, беше цялата в червени, зелени и жълти бои. В джобчето отстрани на престилката, бе избродирано малко слонче, което държеше цвете. От там се подаваха две четки: една малка, която явно и служеше за малки,но основни неща и една доста по- голяма и дебела, която със сигурност бе за фона.Тя изтърча с босите си крачета по голият под (преди имаше голям дебел килим, но сега бе лято и майка и беше решила да го махне) и взе телефонната слушалка.
-Дам!-отговори Анна.
-Анна, миличка, аз съм Мариела. Какво ще кажеш да поизлезнем да се разходим? Да отидем до езерото?-попита момичето
-Ами...добре. След половин час, аз ще дойда до вас.-каза Анна.
-Добре! Няма проблем. Чакам те с нетърпение.-зарадва се Мариела.
Анна затвори телефона. Изтича отново в кухнята и погледна рисунката си. Рисунките и изразяваха нейните чувства. Сега на платното беше нарисувано едно момиче с бяла дълга рокля, което бе седнало пред един морски фар и гледаше как слънцето залязва. Красива гледка! Какво ли точно означаваше, все още никой не знаеше. Анна покри платното, за да не стане нещо с рисунката и. Ако станеше нещо с нея, тя много щеше да съжалява, защото и бе отделила толкова много време. Взе си боите и четките, свали престилката си, сгъна я прилежно и прибра всичко в един шкаф. После изми изцапаното си с бои лице и оправи плитките си. Сега бе готова да излезне. Анна не беше много красива, нито с префектна външност, но бе чаровна и беше някак си по детски чиста. При това Анна беше и много мило момиче. Всеки път , когато я помолиха за услуга тя се опитваше да помогне, не искаше другите да страдат.
Анна сложи новата си си розова ролкя и новите си обувки и изтича навън. След 10 минути тя вече се намираше пред голяма къща с големи прозорци. Ех, колко и харесваха. Някой ден и тя щеше да има и тя толкова голяма къща с същите големи прозорци. В нея тя щеше да живее с своето семейство. Щеше да има красив, мил и умен съпруг, а също така и две малки момиченца, които щяха да я радват и да си играят около нея. Щеше да има и градина..голяма градина, с много, много цветя:рози,лалето,кокичета, минзухарчета и още и още.
Анна се приближи до звънеца и го натисна веднъж, после втори път. Мариела се показа на прозореца:
-Идвам, идвам. Само минутка.-извика така силно тя,че птичките на дървото излитнаха, а яйцата им изпопадаха по земята и се счупиха.
И да наистина след минута на прага на вратата стоеше момиче също с черна коса като тази на Анна, но с една разлика-Мариела имаше големи къдрици. Определено бе по-красива от Анна или поне така тя така си мислеше.
-Да вървим! Хайде!-извика отново силно Мариела.
-Ан(така и казваха нагалено) с кого ще ходиш на танците довечера?
Танците ли? О,не! Тя съвсем бе забравила за тях. ‘'Нямам нито кавалер, нито какво да облека''-помисли си Анан и наведе глава за да прикрие сълзите си. А родителите и сигурно нямаше да я пуснат. Те бяха много строги и нямаше да и позволят да се прибер по-късно от 9. А тя така искаше да отиде.
-Анна, Анна?-чу се един глас зад момичетата.
Беше Ивайло или Иво, както му казваха момчетата в училище. Той бе високо момче с руси коси, дълбоки сини очи и добра фигура!
-Анна, Анна?-продължаваше да вика той.

Следва продължение!

горе
Преглед на ASL сайта на sunshine9 Изпрати лично съобщение на sunshine9 Изпрати писмо на sunshine9
Etchi
Модератор
Модератор


Пол Жена
Възраст: 48
Регистриран: 08.07.2007
Мнения: 4894
ASL пари: 60
Откъде е: Варна
Групи: Модератори, Приятелите на ramona
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 11.08.2007 06:00:34
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Интересно ...
Ще чакам Радостен

Поздрав и усмивка за теб.


______________________________
Жест , дума , усмивка , доброта...
Какво ни пречи да даряваме това?
горе
Преглед на ASL сайта на Etchi Изпрати лично съобщение на Etchi Изпрати писмо на Etchi Посещение на сайт на този потребител извън ASL ICQ номер Skype име
sunshine9
Мис Каприз
Мис Каприз


Пол Жена
Възраст: (скрита)
Регистриран: 12.12.2006
Мнения: 6707
ASL пари: 0

Групи: няма
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 11.08.2007 19:14:22
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Иво се спря пред двете момичета, поемайки си въздух едва едва. Капките пот се стичаха по бялото ми лице,горните копчета на ризата му бяха разкопчани, явно заради жегата. От ризата му се стичаше вода. ‘’Пак са ходил на реката’’каза си наум Анна. Ах, как обичаше да го гледа, как плува в студените води на малката рекичка, как се гмърка и излиза на повърхността точно като делфин(май тук е момента да кажа,че Анна може би малко харесваше Иво, е да все пак той беше най-хубавото момче в училище). Ивайло бе с година по-голям от Анна (т.е на 18), но те се познаваха, живееха на една и съща улица. Анна много добре си спомняше как когато бяха деца(е те и сега са, но вече пораснали) тичаха по улиците и видгаха целият квартал във въздуха., как бабите им казваха, колко са непослушни и немирни и все им се караха. Следобед когато станеше топло те сядаха на сянка под голямата топола, Анна взимаше една книжка и започваше да чете. А Иво я слушаше в такъв захлас,че дори и не усещаше как мухите бръмчат около него. После станаха ученици, нямаха време за игра, трябваше да учат, но всяка сутрин те заедно отиваха до училището и всеки следобед заедно се връщаха.
- Анна? Искаш ли..иск..аш ли да дойдеш с мен, с мен на танците довечера?-попита я Иво опитвайки се да си поеме въздух.
Сърцето на момичето поскочи от радост, от кога беше чакала такъв момент.
-Да! Да!-извика тя
Иво се усмихна и я хвана за ръката:
-Какво ще кажеш да те взема в 6.
-Няма проблем-отвърна Анна и отново се усмихна.
Но след секунда красивата и усмивка слезна от лицето. Та с какво щеше да отиде на танците, нямаше рокля. Обърна се към Мариела, целуна я по бузата, каза и сбогом и бързо затича към вкъщи. За момент Мариела не успя да разбере какво точно става, но след като видя колко щастлива е приятелката и, тя се усмихна и и пожела успех, макар и вече Анна да бе доста далеч от нея.
-Моля те мамо, моля те! Аз много искам да отида.
Анна вече се бе прибрала у дома и умоляваше майка си да я пусне на танците.
-О, добре, но само до 10. Не по–късно.-беше крайният отговор на майка и след многото молби.
-Благодаря, благодаря ти, мамо!-викаше и подскачаше от радост момичето.
-Но какво ще облека?-попита тя разтревожено
-Стой тук. Ще ти покажа.-усмихна се нежно майка и.
След 10 минути тя се върна с една красива бяла риза и зелена поличка. Ризката бе удивителна и прелестна, с леки зелени краски по нея, които идеално се съчетаваха с полата. Анна много ги хареса и веднага ги облече, после среса и върза косата си с красива зелена панделка. След около 30 минути на вратата се позвани! ‘’Сигурно е Иво’’развълнувано подскочи тя. Бързо стана от столчето на което седеше, докато чакаше момчето и изтича до вратата. Отвори я и се хвърли на врата на Иво.
-Да вървим, да вървим! Хайде!-прошепна му тя тихо.
Иво сало леко са усмихна, пое ръката и и те бавно потеглиха към залата за танци.
-Анна, Анна, да не забравя. Когато се върнеш нас с баща ти няма да ни има, ще отидем да видим как е баба ти.-подсети я майка и.
Но Анна бе така отнесена,че дори не я и чу. Тя се бе вторачила в Иво. Колко хубав бе! Той беше онова красиво и мъжествено момче, а тя бе малкото и уязвимо момиченце. Хванати за ръка те влезнаха в голямата зала за танци.Там вече имаше много други двойки които танциваха на фона на бавна и нежна музика. Ан видя Мариела, тя бе се онова момче...’’оу ужас’’ каза си тя. ‘’Онова момче което работеше е онзи магазин и всекъ път се закачаше с момичетата. Тя изобщо не го харесваше, просто не и беше симпатичен.
-Анна,ела да те запозная с едни хора.
Тя се обърна и видя господин Фотев,учителят и по изобразително изкуство.
-Ела, ела ще те запозная с едни много важни хора.-каза и той и я прегърна
Тя тръгна с него. Когато стигнаха до мястото там стоеше един мъж, може би 40 годишен с рижава,почти червена коса и дълги също така рижави мустаци и още някакви мъже които по нищо не се различаваха от него. За секунда на Ан и стана много смешно.
-Това е Мисътр Баум. Той е директор на галерията в Магдебърг, Германия. Показах му няколко от твоите рисунки и той се съгласи да ги изложи на показ, и ако имаш късмет те ще бъдат купени за много пари.
Сърцето на Анна заподскача силно, дори по-силно от онзи момент в който Иво я бе поканил на танците. Сега можеше да бъде богата и известна и можеше да си позволи онази голяма къща с красивите прозорци.
-Изкъм да ви позтравя за големия ви талънт- каза и германецит и се наведе и стисна здраво ръката и
-Добре Анна, детето ми, бягай и танцувай сега.-усмихна се господин Фотев и я потупа леко по рамото.
Анна бързо изтича при Иво и му разказа всичко, но той не реагира само се усмихна леко. Тя бе толкова разочарована от неговата реакция.
-Искаш ли да танциваме.-попита я той и подаде ръката си напред
Анна се усминха, поклони се, като по филмите и прегърна Иво. Положи глава на рамото му и затвори очи. Усещаше парфюмът му, имаше толкова приятен аромат, който я накара да помечтае за миг. Тя си представи онзи фар и залезът на слънцето, как то се залязваше,как последният му лъч се скриваше от хоризонта.
-Ан искаш ли да ти покажа едно място-попита я Иво след като песента свърши и те спряха да танцуват. Анна кимна само с глава, което трябваше да означава ‘’да’’.
Той я хвана за ръката и я заведе в градината на танцовата зала. Анна не я бе виждала преди, но не бе и нищо особенно. Цвятята там бяха наклонили глави и всякаш тъжаха за нещо или някого. Тя се обърна към Иво и му каза:
-Не ми харесва тук, да си вървим.
Но влесто отговор Иво я целуна, но незнайно защо Ан го отблъснна доста бързо. Защо стана така. Нали го харесваше или се лъжеше. В този момент Анна падна на земята, Иво я бе ударил. Пмъчи се да се изправи, но Иво я стисна силно за ръката и я придърпа към себе си!
-Пусни ме, боли ме така.-започна да го бута тя.
-Мен това не ме интересува, престани да се дърпаш и няма да боли.-каза и Ивайло.
Анна долови злоба в гласът му. Той започна отново да я целува, и да се опитва да разкопчае ризата и. Анна се дърпаше и викаше с всичка сила, но без резултат. При всеки вик от нейна страна, тя получаваше по един силен и болезнен шамар от Иво.
Почувства се като малка сърна обкражена от ловци, нямаше накъде да бяга. Тя не го очакваше, точно от Иво, момчето с което израсна, момчето, което я защитаваше и и помагаше. Той отне от нея най-ценното, онова което така пазеше за онзи който щеше истински да я обича. За миг почувства как душата и се чупи на хиляди парчета. Спомни си за онази красива чаша с цветята и гълабите които бяха нарисувани на нея. Спомни си как я счупи когато беше на 5. Как тя се разпиля на хиляди малки парчета и вече не бе така красива. Да сега това се случваше и с душата и сърцето и. Дали обичаше Иво, не тя го мразеше презираше го.

Следва продължение

горе
Преглед на ASL сайта на sunshine9 Изпрати лично съобщение на sunshine9 Изпрати писмо на sunshine9
Etchi
Модератор
Модератор


Пол Жена
Възраст: 48
Регистриран: 08.07.2007
Мнения: 4894
ASL пари: 60
Откъде е: Варна
Групи: Модератори, Приятелите на ramona
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 11.08.2007 20:35:14
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Тъжно, много тъжно ...
Болезнено за чистата душа.

Очаквам продължението.

Поздрав и усмивка за теб.


______________________________
Жест , дума , усмивка , доброта...
Какво ни пречи да даряваме това?
горе
Преглед на ASL сайта на Etchi Изпрати лично съобщение на Etchi Изпрати писмо на Etchi Посещение на сайт на този потребител извън ASL ICQ номер Skype име
krisi_kote
Старо куче
Старо куче


Пол Жена
Възраст: 25
Регистриран: 30.07.2006
Мнения: 1171
ASL пари: 64
Откъде е: От един объркан свят, наречен АСЛ!!!
Групи: Играчи, Приятелите на krisi_kote, Приятелите на marissa_cooper, Приятелите на masterpiece207, Приятелите на niki_botec, Приятелите на ramona, Приятелите на Ашли_4
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 11.08.2007 20:40:07
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Уау. Много увлекателна история. Нямам търпение да прочета продължението. Продължавай в същият дух. Определено имаш талант. Усмивка

______________________________
Никога не се мръщи,защото не знаеш кой е влюбен в усмивката ти!
=============================
НЕКА ТОВА ДА Е ПРАВИЛО В ЖИВОТА ВИ!
горе
Преглед на ASL сайта на krisi_kote Изпрати лично съобщение на krisi_kote Изпрати писмо на krisi_kote Посещение на сайт на този потребител извън ASL Skype име
sunshine9
Мис Каприз
Мис Каприз


Пол Жена
Възраст: (скрита)
Регистриран: 12.12.2006
Мнения: 6707
ASL пари: 0

Групи: няма
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 12.08.2007 19:17:14
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
От това което и причини Ивайло тя не почувства нищо друго освен болка. След като всичко свърши тя продължи да лежи около час и половина на студеният под, сгушена на кълбо. Нямаше, нямаше кой да и помогне, кой да я утеши и да я прегърне. Анна погледна към часовникът който висеше от тавана. Той бе доста стар, голям и целият в прах, дори стъклото му бе счупено, но все още работеше. Стрелките му показваха 10: 20. Беше закъсняла, родителите и сигурно вече се притесняваха. Анна притисна силно корема си и се сви още повече. Сълзите се стичаха бавно по лицето и, в главата и се повтаряше само този момент и тя не можеше да се отърве от него. Запя си тихичко една песничка:
‘'Блести, блести звездичке,
кажи ми как те наричат.
Високо, високо е небето
Светиш.........''
Не успя да продължи, сълзите и се спираха гърлото и и я задушаваха. За момен усети,че не може да диша. Опита се да се изправи, като се подпря, на рафта с цветята. Едва, едва отделяше кратата си от земята, защото изпитваше непоносима, неописуема болка. По пътя си тя се спираше до всяко дърво, до всяка пейка за да си почине.През целият път до домът си, не спря да плаче, имаше чувството,че животът и е умърсен,че няма смисъл да живее повече, а и тя не искаше. Прибра се в къщи и легна на студеният под в кухнята. Дори не светна и лампите, предпочиташе да бъде тъмно също както в самата нея. В къщи нямаше никого, а и по-добре, сега спокойно можеше да си поплаче. След около 10 минути Анна започна да усеща, как тялото и постепенно започва да изстива, погледна към ръцете си и видя, че те треперят. Опита се да се успокой, но не можа. Постепенно тя цялата започна да трепери. Момичето стана от студения под и отиде до рисунката си, махна кърпата с която бе покрила платното и взе четката. Потопи я в черната боя и само с едно движение на ръката и слънцето изчезна от картината. Направи същото действие втори, после трети път. Платното стана наистина мрачно. Взе по малката четка и я потопи отново в черната боя.Този път четката се доближи до лицето на момичето нарисувано на картината. Изведнъж от очите и потекоха, сълзи,но черно,призрачно черни сълзи.Анна пусна четката за земята. Сега тя не усещаше тялото си, не чувстваше нито физическата, нито душевната болка. Представи си онази красива градина с цветята. Имаше много теменужки, ами да все пак тя бяха любимите и. Видя и двете момиченца, които си играеха с едно малко котенце. На лицето на Анна се появи усмивка:
-Колко красиво!-каза тя и затвори очи
На другата сутрин слънцето не се показа на хоризонта. Валеше силен и студен дъжд, придружен от светкавици и проглушителни грамотевици. Сякаш времето скърбеше за смъртта на едно момиче.

КРАЙ

горе
Преглед на ASL сайта на sunshine9 Изпрати лично съобщение на sunshine9 Изпрати писмо на sunshine9
Etchi
Модератор
Модератор


Пол Жена
Възраст: 48
Регистриран: 08.07.2007
Мнения: 4894
ASL пари: 60
Откъде е: Варна
Групи: Модератори, Приятелите на ramona
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 12.08.2007 20:23:25
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Тъжно и трагично ... Тъжен
Много добре разказано.

Поздрав за текста и една усмивка за теб.


______________________________
Жест , дума , усмивка , доброта...
Какво ни пречи да даряваме това?
горе
Преглед на ASL сайта на Etchi Изпрати лично съобщение на Etchi Изпрати писмо на Etchi Посещение на сайт на този потребител извън ASL ICQ номер Skype име
ramona
Клуб маниак
Клуб маниак


Пол Жена
Възраст: 25
Регистриран: 24.12.2005
Мнения: 4085
ASL пари: 12
Откъде е: ASL
Групи: Играчи, Приятелите на marissa_cooper, Приятелите на masterpiece207, Приятелите на ramona, Приятелите на Ашли_4, Приятелите на зорничка):
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 12.08.2007 20:53:27
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
sunshine9 написа:
Шега

-Къде ме водиш, Алекс?- попита тихичко Петя, докато се опитваше да оправи червеното си шалче, което така добре се съчетаваше с новата и бяла блузка!
-Ще видиш, миличка!- отговори и спокойно той!
Петя погледна към черните вълни, които се разбиваха в скалите! Погледна и небето, то бе мрачно ...


Това много ме впечатли.Наистина много емоционално и тъжно.Много хубаво пишеш.Браво! Целувка

горе
Преглед на ASL сайта на ramona Изпрати лично съобщение на ramona Посещение на сайт на този потребител извън ASL
sunshine9
Мис Каприз
Мис Каприз


Пол Жена
Възраст: (скрита)
Регистриран: 12.12.2006
Мнения: 6707
ASL пари: 0

Групи: няма
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 25.08.2007 15:46:28
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Ето едно стихче:
Разговор със смъртта

Малкото момиче на камъка седеше
и със смъртта разговор редеше:
Ти коя си,ти каква си? И защо си тук дошла?
Аз съм твоята закрила,твойта мила и добра сестра.
Как така закрила,как така сестра?
Ти дори не знаеш как се чувствам аз сега.
Болка, мъка, страх, омраза, самота и тъмнина!
Каза с злобен глас тогава и усмихна и се тя.
Да признавам,може би позна.
Но кажи ми как мога да ги спра?
Не се тревожи,ела със мен,поеми моята ръка
аз съм твоята закрила,твойта мила и добра сестра.

горе
Преглед на ASL сайта на sunshine9 Изпрати лично съобщение на sunshine9 Изпрати писмо на sunshine9
Claire
Жител на ASL град
Жител на ASL град


Пол Жена
Възраст: (скрита)
Регистриран: 22.09.2006
Мнения: 6594
ASL пари: 2

Играчи, Приятелите на krisi_kote, Приятелите на marissa_cooper, Приятелите на niki_botec, Приятелите на ramona, Приятелите на Ашли_4, Приятелите на зорничка):
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 28.08.2007 17:09:36
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Хубаво е, интересно, но първото ми направи лошо впечетление с многото удивителни Намигащ
Наистина, мъката е много важно чувство. Харесва ми как си я пресъздала в различни разкази.

горе
Преглед на ASL сайта на Claire Изпрати лично съобщение на Claire MSN Messenger
Etchi
Модератор
Модератор


Пол Жена
Възраст: 48
Регистриран: 08.07.2007
Мнения: 4894
ASL пари: 60
Откъде е: Варна
Групи: Модератори, Приятелите на ramona
СтатусОфлайн

 
Мнение Добавено: 29.08.2007 08:38:32
Отговор с цитат Прати на приятел връзка към това мнение
Прочетох стихотворението ти на друго място, вече ти написах коментар, ще го повторя и тук.
Права си, смъртта само спира всичко това.
Тъжно ми стана, но и ми хареса.

Поздрав и усмивка.


______________________________
Жест , дума , усмивка , доброта...
Какво ни пречи да даряваме това?
горе
Преглед на ASL сайта на Etchi Изпрати лично съобщение на Etchi Изпрати писмо на Etchi Посещение на сайт на този потребител извън ASL ICQ номер Skype име
Покажи мнения:   
Начало на нова тема   Отговор на тема    Списък с клубове -> Твоето творчество  
На страница 1, 2  следваща
Страница 1 от 2

Изпрати имейл до приятел с връзка до този клуб


Скок на:  
Ти не можеш да започваш нови теми
Ти не можеш да отговаряш на мнения
Ти не можеш да променяш свои мнения
Ти не можеш да изтриваш свои мнения
Ти не можеш да гласуваш в анкети



 


 
Версия на сайта 2.5 © 2002-2019 от gan ::: phpBB 2.X.XX club ©

Сайтът се хоства от SEO хостинг.
Сайтът е оптимизиран от гугъл оптимизация - лесно откриване на вашия сайт