|
Предишна тема :: Следваща тема |
| Автор |
Мнение |
Малинче
Модератор
Пол 
Възраст: 42
Регистриран: 26.10.2006
Мнения: 2422
ASL пари: 8
Откъде е: Видин
Групи: Богати, Модератори
Статус
|
Някои приказки са страшни
Добавено: 25.01.2007 14:03:14
|
  |
Преди да напиша това, което съм решила, съм длъжна да предупредя, че мои есета и разкази съм пускала и в други сайтове с различни никове, така че да няма недоразумения и съмнения относно авторство. Ако се наложи, специално ще упомена къде точно какво съм публикувала.
И така!... Като за начало смятам да опитам само с едно есе, което написах в може би най-кошмарния момент от живота ми досега. Въпреки това си го харесвам и се надявам някой друг също да го "усети".
За да възкръснеш, трябва да умреш. За да умреш, необходимо е да си живял.
Живеех като вятъра в косите на жена. Долавях аромата на дните и оглушавах от апокалиптичния писък на минутите. Опитвах се да уловя и да задържа секундите в шепите си. А някъде там Някой умираше. Някой, който носеше моето небе в очите си. Някой, без когото животът изпадна в агонизираща абстиненция. Умираше сам.
А светът препускаше наоколо в екстаз, опиянен от собственото си съществуване – жесток и безгрижен като дете. Жаден за още и още живот.
Стоях отстрани и наблюдавах потока на времето. Не ме докосваше. Сменяха се бързеи и тихи води. Сменяха се хора. Сменяха се любови и омрази. А нещо в мен бодеше като острие на нож, пронизало сърцето. Блестеше като сълза в окото на любим. Шепнеше, но не разбирах думите, излезли от древни, забравени заклинания на изчезнали в хилядолетията жреци на езически племена.
Надигна се бунт от копнеж – по нещо неестествено и страшно. Непознато. По човек. По Някого. По едно топло рамо, до което всички тревоги да стихват. По една-единствена нощ, когато заедно ще търсим звезди в мастиленото небе. По път, който да извървим двама докрай.
Страстта копнееше за триумф над прозаичното. Разумът развяваше бяло знаме, а над бойното поле кънтеше победният крясък на инстинктите. И върху всичко се стоварваше тежестта на времето. Вериги от танковете на годините премазваха всичко по пътя си напред към хоризонта на вечността. Хоризонт, който не си способен да достигнеш, ако си сам.
Посреднощ въздухът в стаята ми кънти от вика на едно име. Името на болката. Името на непоносимата нежност. Името на онзи Някой, който завинаги остава там някъде назад, “пак на двадесет и две”. По завесата искрящ паяк плете сребърна мрежа, разказвайки мита за майка си Арахна. Слуша го единствено тишината на нощта. А може би го чува цялата Вселена. Аз не – имам си своята лична приказка, която никога не разказвам дори на себе си. Защото някои приказки са страшни!
Сънят облича карираната риза на обичан докрай, до изнемога мъж. Една жена се пита къде е Бог. Има ли го? Струва ли си?… Защо вече не се случват чудеса?
Защото Бог принадлежи на своя свят, на своето време и на своите хора. Единствено. Защото тук сме само ние, а помежду ни зеят черни бездни, пълни с нещо по-смъртоносно от отрова.
Безразличието!
Скръбта от незаслужената несправедливост на Живота!
Яростта заради непоправимото!
И този копнеж. Копнеж по безнадеждно изгубеното!
Когато една липса стане твърде силна, преставаш да я чувстваш. И се превръщаш в поредния аскетичен съзерцател, притихнал в очакване на момента, когато ще може да потърси сметка за грубиянските шеги на Космическия шегобиец – този малък инфантилен негодник. Поредният удавник, изхвърлен на брега на времето.
Нечия ръка пише историята на безкрайността, а безвремието се превръща в нейно единствено измерение. Нечий спомен бавно избледнява под стъпките на дните ни. И ето ни в прахта! Отново сме в началото на всичко.
|
______________________________
"Мисълта за лудницата винаги ме е привличала" Ф. Фелини |
|
| горе |
|
 |
sonya95
Много активен
Пол
Регистриран: 11.02.2006
Мнения: 216
ASL пари: 3
Откъде е: Велико Търново
Статус
|
Добавено: 27.03.2007 20:46:21
|
|
Това е малко странно! Но..
ПОгледнато от различни гледни точки.....
Е хубаво!
Браво
|
|
|
| горе |
|
|
Малинче
Модератор
Пол
Възраст: 42
Регистриран: 26.10.2006
Мнения: 2422
ASL пари: 8
Откъде е: Видин
Групи: Богати, Модератори
Статус
|
Добавено: 16.04.2007 22:19:06
|
|
АЗ СЪМ
В търсене на невъзможната реалност
Питаш ли се някога кой си? Не какъв искаш да бъдеш, а кой си в действителност. Аз лично си задавам този въпрос по-често, отколкото е полезно.
Коя съм в действителност? Съвестта ми чиста ли е? Преследват ли ме нечии очи, които съм измамила? Егоист ли съм?
Знам, че съм безнадеждна романтичка. Че мечтая за неща, които и децата смятат за невъзможни. Хората се опитват да оковат душата ми в рамка, но не успяват, защото аз съм всичко, от което се страхуват. Греха и изкуплението. Желанието и омразата. Радостта и болката. Аз съм началото и края на всичко. В мен спокойно съжителстват в хармония лошото и доброто.
Защото съм жена. Жената е всичко, което пожелае да бъде. Светица. Грешница. Скитница. Вещица. Любима. Гордиев възел от емоции, мисли, енергия и желания, който дори мечът на Александър Македонски не би могъл да разсече. Ангел и демон в едно неразривно цяло.
Аз съм огън, кръв и страст. Опитвам се да бъда добра, но не мога. Някой изобщо може ли? Не. Мен поне не ме е страх да си го призная. Да поема вината си. Но това не интересува никого, нали? Хората предпочитат да не ме забелязват.
Всъщност никога не са ме забелязвали, макар че съм тук от години. Свикнах с това. Аз обаче ги забелязвам. Знам точно какво очакват от мен. Знам също и че никога няма да оправдая очакванията им, но не защото не мога, а защото не виждам смисъл.
Аз съм хаос. От знания (полезни и напълно излишни). От надежди. От копнежи. Аз съм сестра, дъщеря, приятелка, любима. Пазя тайни, които нощем ме пробиват отвътре като нажежени до бяло остриета. Помня хиляди неща.
И все пак не знам коя съм. Може би съм това, което някой друг иска да бъде. Може би съм част от света - от морето, от скалите, от въздуха, от огъня, от историята. Щурчето, което свири нощем под прозореца ти. Цветето, което някой затъква в косите на любимо момиче. Вятърът, който оплита пръсти в косите ти. Звездата, която пада, за да сбъдне най-съкровеното ти желание.
Аз съм вечно младата вещица, която нощем гони Луната, яхнала метла от ароматни билки.
Аз съм най-добрия ти приятел.
Аз съм неистовото любопитство в очите на детето.
Аз съм Млечния път.
И само едно нещо искам - да успея да не забравя, че съм била дете. Че тогава в моя свят чудесата са били просто форма на живот.
|
______________________________
"Мисълта за лудницата винаги ме е привличала" Ф. Фелини |
|
| горе |
|
|
ShaMana
Активен потребител
Пол 
Възраст: 32
Регистриран: 24.11.2003
Мнения: 137
ASL пари: 0
Откъде е: София
Статус
|
Добавено: 17.04.2007 11:04:07
|
|
Забулена в мечти, прикрита от реалността. Душата на дете, съкровена и чиста. :) Браво.
|
|
|
| горе |
|
|
pink
Активен потребител
Пол
Възраст: (скрита)
Регистриран: 20.12.2006
Мнения: 113
ASL пари: 227
Откъде е: Варна
Статус
|
Добавено: 03.05.2007 15:57:30
|
|
Страхотно!
Имам чувството че с теб носим едни и същи емоции и много сходни мисли и чувства...
|
______________________________
Живей всеки ден от живота си, все едно е последен.Защото един от тях ще е точно такъв. |
|
| горе |
|
|
divo_kote
Строго наказан
Пол
Регистриран: 09.03.2006
Мнения: 703
ASL пари: 0
Откъде е: sofiq
Статус
|
Добавено: 03.05.2007 19:19:26
|
|
БРАВО страхотни са!Има много чувство в тях.Страшно многоми хареса второто!И първото е много готино страхотно е ,но и второ е много добро даже немога да кажа кое по ми хареса просто и двете са невероятни още 1 път БРАВО!
|
______________________________
Хората казват 4е когато някои умира вижда наи-хубавите мигове от живота си.Тогава трябва ли да умра за да те видя отново.Въпреки 4е винаги си до мен. |
|
| горе |
|
|
Малинче
Модератор
Пол
Възраст: 42
Регистриран: 26.10.2006
Мнения: 2422
ASL пари: 8
Откъде е: Видин
Групи: Богати, Модератори
Статус
|
Добавено: 11.05.2007 22:08:05
|
|
Хайде пак да подосаждам! Поезията определено не е моята стихия, но тези двете някак си май си ги харесвам, въпреки че определено не звучат оптимистично.
1.
В косите ми невидим паяк
оплита мрежите на старостта.
Не до началото – по-близо съм до края.
Усмихва ми се вече вечността.
2.
Когато си най-сам, ела при мене!
Аз няма да те питам нищо – нищичко.
Когато дойдеш, всички изневери
ще се превърнат във безумна вярност.
С дъха си ще запаля стари въглени,
в замяна няма да поискам нежност.
Ще бъда твоето последно влюбване,
по-истинско дори от първото.
|
______________________________
"Мисълта за лудницата винаги ме е привличала" Ф. Фелини |
|
| горе |
|
|
**kiss4eto**
Гърмян заек
Пол
Възраст: 29
Регистриран: 23.10.2006
Мнения: 908
ASL пари: 20
Откъде е: В.Търново;Бургас
Статус
|
Добавено: 11.05.2007 23:29:05
|
|
Прекрасни са!В есетата сякаш открих част от себе си,а стиховете са толкова истински,чувствени било то и песимистични...Много са хубави!Поздравявам те! 
|
______________________________
Sometimes being yourself is like being an artist! So I'm trying my best to create my work of art, my masterpiece...my life...
 |
|
| горе |
|
|
pink
Активен потребител
Пол
Възраст: (скрита)
Регистриран: 20.12.2006
Мнения: 113
ASL пари: 227
Откъде е: Варна
Статус
|
Добавено: 13.05.2007 21:12:50
|
|
Как можеш да кажеш, че стиховете не са твоята стихия?!?Според мен са СТРАХОТНИ !!!Обожавам този начин на мислене - малко думи с много смисъл.Браво!
|
______________________________
Живей всеки ден от живота си, все едно е последен.Защото един от тях ще е точно такъв. |
|
| горе |
|
|
Малинче
Модератор
Пол
Възраст: 42
Регистриран: 26.10.2006
Мнения: 2422
ASL пари: 8
Откъде е: Видин
Групи: Богати, Модератори
Статус
|
Добавено: 13.05.2007 21:55:47
|
|
Благодаря на всички за хубавите думи! Честно казано, не очаквах чак толкова положителна реакция, но...
Та затова ще си позволя да пусна още нещо старо, което бях успяла да забравя из папките в компютъра. Идеята съм си я взела назаем  , но не съм плагиатствала.
И нека да съм грешна като Юда,
да съм звезда, угасваща в зори!
Да бъда чезнещ пламък на цигара,
димът тютюнев в нечии очи!
И нека да съм чиста като ангел,
крилете си изгубил в тъмна нощ!
Да съм магия от забравена легенда,
горчива като мъка от любов!
И всички да ме помнят все такава –
с очи на скитник, с поглед на дете!
Дори когато вече мен ме няма,
да ме запомни жива нечие сърце!
А мъката от пръстите да капе
на вятъра-самотник в полунощ
и само баскитарата да плаче
с метални струни и с човешки глас!
|
______________________________
"Мисълта за лудницата винаги ме е привличала" Ф. Фелини |
|
| горе |
|
|
DarkGirl
Гърмян заек
Пол
Възраст: 29
Регистриран: 07.02.2006
Мнения: 548
ASL пари: 57
Статус
|
Добавено: 14.05.2007 19:07:25
|
|
Аз просто съм без думи. Наистина в този сайт има много произведения и то все хубави, но малко са тези, които да прочета и да ме докоснат, да достигнат до душата ми. Твоето второ есе е точно такова. Другите ти творби също са много добри, но за мен то е N1. Браво
|
|
|
| горе |
|
|
Малинче
Модератор
Пол
Възраст: 42
Регистриран: 26.10.2006
Мнения: 2422
ASL пари: 8
Откъде е: Видин
Групи: Богати, Модератори
Статус
|
Добавено: 20.05.2007 16:44:19
|
|
На това май му трябваше още нещо, въпреки досегашните промени, но... пускам го така все пак. Нищо че е малко кратичко.
За какво да си поговорим този път? За любовта? Или може би за омразата? За приятелството?... Не. Нека да е за самотата! Самотата в различните й измерения. Самотата, от която казват, че се полудявало, но и от която никой още не е успял да избяга. Самотата, от която всички се страхуват до смърт.
Когато знаеш, че никой не те чака някъде там. Че никой не знае кой си и къде си. Когато знаеш, че не зависиш от никого. Че нямаш задължения и отговорности. Няма чувство за вина. Когато си наясно, че не дължиш нищо на никого и на теб също не ти дължат нищо. Когато правиш каквото си поискаш и се прибираш когато си поискаш. Когато живееш без непрекъснатата необходимост от компромиси. Когато си себе си. Когато мечтаеш. Когато се бориш. Когато плачеш. Когато се смееш. Защото така ти харесва, а не защото трябва или не трябва.
Когато си сам обаче, освен да се страхуваш, можеш да направиш най-честната, най-суровата равносметка на живота си. Да чуеш присъдите на съвестта си и да се помириш. Заставаш сам срещу себе си и виждаш истината – гола, може би леко смущаваща, а може би дори доста грозна. Спомняш си онези, които си обичал. Които си обидил. Които си ненавиждал. Спомняш си очите им и от техния поглед дори Господ не е способен да те спаси.
Великите хора са били и велики самотници, дори сред неизброимо множество. Именно от самотата се раждат великите неща. Безсмъртните. Самотата на великите хора създава онези отличителни белези, характеризиращи всяка епоха и всяко поколение. Тя е изворът на вдъхновението, създаващо стихове и песни, но ражда и ужаса. Защото, както е казал Аристотел, „който намира прелест в самотата, трябва да бъде или звяр, или бог”. Всеки сам решава какъв да бъде.
|
______________________________
"Мисълта за лудницата винаги ме е привличала" Ф. Фелини |
|
| горе |
|
|
sunshine9
Мис Каприз
Пол
Възраст: (скрита)
Регистриран: 12.12.2006
Мнения: 6707
ASL пари: 0
Групи: няма
Статус
|
Добавено: 20.05.2007 16:55:00
|
|
Ау, Малинче шашната съм! Много са хубави всичките! Имаш страшен талант! Страхотни са, върха, чудесно! БРАВО!
|
|
|
| горе |
|
|
divo_kote
Строго наказан
Пол
Регистриран: 09.03.2006
Мнения: 703
ASL пари: 0
Откъде е: sofiq
Статус
|
Добавено: 20.05.2007 21:54:31
|
|
Наистина са много хубави напълно съм съгласна с sunshine9 .
|
______________________________
Хората казват 4е когато някои умира вижда наи-хубавите мигове от живота си.Тогава трябва ли да умра за да те видя отново.Въпреки 4е винаги си до мен. |
|
| горе |
|
|
**kiss4eto**
Гърмян заек
Пол
Възраст: 29
Регистриран: 23.10.2006
Мнения: 908
ASL пари: 20
Откъде е: В.Търново;Бургас
Статус
|
Добавено: 20.05.2007 22:13:42
|
|
Прекрасно е!Побиха ме тръпки...
Но е вярно,че в самотата се раждат най-истинските неща.А най-страшно е ако си сам,въпреки всички,които те заобикалет...Ако си сам и дори не го съзнаваш...
Пишеш прекрасно и те поздравявам!
|
______________________________
Sometimes being yourself is like being an artist! So I'm trying my best to create my work of art, my masterpiece...my life...
|
|
| горе |
|
|
|
Версия на сайта 2.5 © 2002-2019 от
gan :::
phpBB
2.X.XX club ©
Сайтът се хоства от SEO хостинг.
Сайтът е оптимизиран от 
|
Начало
Статии
Клуб
Игри
Албум
Център
Кутия
Регистриране
Вход
