asl-bg.com

Твоето творчество :: Мога да летя

sirarpi - 04.03.2006 11:58:49
Заглавие: Мога да летя
Мога да летя
Сега ще ви кажа една тайна "Аз мога да летя"- да, да, мога и то не на сън.Щом разперя ръце, сякаш летя. И дори чувствам на облаците. Понякога ме мокрят, но бързо забравям проблемите си и се наслаждавам на живота. А знаете ли разбрах нещо още по-необичайно- "всички можем да летим!". Стига само да поискаме. Мечтите ще помогнат да литнем. Трябва да мислим за хубавите неща от живота! Ето аз вече съм горе и знаете ли колко могат да са меки облаците. А също мога да летя до най-отдалечените места, стига само да затворя очи. Е повярвахте ли вече! Да точно като птиците, мога да се нося в небето и само колко топличко ме гали вятърът!
.....Ама не казвайте на никого...няма да повярват! Смеещ се

Исках тема, която малко да разнообрази сивото ни ежедневие. Надявам се да ви хареса последното ми произведение "Мога да летя" Плезещ се
Судоку-доку - 04.03.2006 12:04:16
Заглавие:
Уау! Ти си същински съвременен Шекспир.. Засмян
sirarpi - 04.03.2006 15:31:25
Заглавие:
Сънищата
Сънищата са прекрасни! Те ни дават криле. В тях ние можем да се пренесем до най-отдалечените места, да сме като птиците или всичките ни мечти да се сбъднат. Сънищата са вид желания, които никога няма да се реализират, те просто ни карат да мечтаем. Да сънуваш нещо, което много искаш да се сбъдне е просто неописуемо.
Единственото място, в което никой няма да те безпокои или да те види е убежището на съня. Понякога сънуваме кошмари, което е наистина неприятно. Според мен кошмарите се получават от голямата отрицателна енергия, обградила сивото ни ежедневие. Но все пак е хубаво да сънуваш, поне за миг да си представиш света в друга светлина, за малко да се отделиш от задълженията и тревогите на деня. А може би целият ни живот е един сън, но май още никой не знае. Много щастлив
sirarpi - 04.03.2006 15:36:44
Заглавие:
Благодаря, много се радвам, че се харесват творбите ми Намигащ
fencheto - 04.03.2006 16:02:27
Заглавие:
Много добре съчинено. Поздрав от мен за това прекрасно произведение на изкуството. Имаш ли и други такива произведения?

Модератор: Слагай интервал след препинателните знаци! И думата "изкуство" не се пише "изкувство"!
sirarpi - 04.03.2006 17:02:56
Заглавие:
Любовта
Това е много специално чувство. Любовта е неописуема. Тя ти дава криле и ти отиваш в рая. Човек понякога би бил готов да остави всичко на света, за да бъде със своята нежна половина.Да си влюбен е прекрасно, усещаш се жив и много, много щастлив. Но понякога любовта боли, защото е несподелена. Сърцето ти изгаря от болка, но когато тя е споделена сякаш целия ти живот добива смисъл и ти поемаш по нежния път на любовта. Какво да кажа още за това чувство, което е толкова лично и то при всички е различно. Сърцето ти прелива от надежди, от мечти, направо имаш чувство че летиш.
Любовта не може да се опише на една хартия или две...Любовта просто е ...любов!
sirarpi - 05.03.2006 11:35:48
Заглавие:
Липсваща усмивка
Тя беше останала сама
само тихия вятър й правеше компания.
За нея животът бе свършил.
Не чувстваше и не казваше нищо.
-Трябваше да се случи нещо!
Някой трябваше да й върне онази
за всички забравена усмивка.
А тя все така гледаше ту в земята,ту в небето
и беше останала съвсем сама.
Дори вятърът-нейният спътник
леко утихваше...
laura - 07.03.2006 10:08:39
Заглавие:
Страхотни произвединия си написала. Много ми харесват. С удоволствие ги чета. За пръв път влизам в този клуб и не съм разочарована щом има хора като теб тук. Ще се радвам да прочета и други неща писани от теб.
sirarpi - 07.03.2006 16:10:20
Заглавие:
За приятелството
Един човек чувства живота си пълноценен,когато има другар до себе си. Приятелството е тънко нещо, лесно можеш да засегнеш своя другар и това разваля цялата тази връзка. Да имаш приятел и ти самият да си нечий приятел, ти дава сили в трудните моменти, помага да преодоляваш препяствията си в живота. хора без приятели са загубили желанието си за живот. Много бих искала някой да разчита на мен, тъй като това е много приятно. Истинският приятел ще ти помогне в трудните мигове, ще ти дава съвети, когато правиш грешни неща или на кратко казано ще бъде човекът, който е неотмена част от живота ти. Моите приятели са много, но приятели са много , но не знам дали бих разчитала на тях. Силно се надявам да намеря човек, който ще бъде мой приятел безрезервно, мой приятел, дори когато съм забравила за него....
vidin4ankata - 09.03.2006 13:52:22
Заглавие:
Сирарпи!Чудесно е!Като го прочетох много ми хареса!Истинска поетеса, макар на 14-15 години!Поздравления!
madam_pomfi - 10.03.2006 17:03:28
Заглавие:
Много ми харесва и твойто!
Умееш да фантазираш!
Направо защо не станеш поетеса!
Бива те!
БРАВО!!! Ръкопляскащ
mari_666 - 10.03.2006 17:15:47
Заглавие:
Наистина страхотно за поздравления си е браво!
sirarpi - 10.03.2006 17:38:26
Заглавие:
Много ви благодаря за мненията.Имам още,но после ще ги пиша,че не мога сега Радостен
mari_666 - 10.03.2006 18:05:30
Заглавие:
Ти пишеш страхотни неща наистина ставаш за поетеса пожелавам ти много успех в това начинание!
sirarpi - 10.03.2006 18:35:37
Заглавие:
Такъв,какъвто си
Образът ти се подчертава на лунна светлина
гледам те и имам чувство,че сънувам
и че всичко дето беше и ще бъде е втъкано цяло в мен
Колко пъти погледите наши са се срещали
колко нощи съм си мислила за теб.
Днес при мен се връщат пак онези спомени,
минали дълбоката река,
дето все тече в обратна посока.
Сякаш думите малко,по-малко
се сливат в редовете и остава
само тази-нашата любов
mari_666 - 10.03.2006 18:38:13
Заглавие:
Е наистина страхотно не мога да повярвам че сама ги измисляш!
sirarpi - 10.03.2006 18:48:31
Заглавие:
Да аз ги измисям. Стават добри,защото може би ходя на литературен клуб.
madam_pomfi - 10.03.2006 19:09:47
Заглавие:
Уаууу!Страхотно е и това стихче!
Много поздрави от мен!
И успех в бъдещето! Засмян
mari_666 - 10.03.2006 19:31:01
Заглавие:
Да наистина е много
хубаво щом това те влече. Усмивка Усмивка
sirarpi - 10.03.2006 20:32:22
Заглавие:
Както винаги
Ден след ден и все така
съдбата моя единствено е в сянка,
тъга в живота ми преплетена.
-Ах,колко искам да не страдам.
Сама съм сред толкова хора.
Радостта е някъде дълбоко в мен,
а болката много над нея.
А мойте мечти са толкова малко
и как искам те да се сбъднат.
Листата на дърветата леко падат
идва Есен,пак всичко се повтаря... Сконфузен
mari_666 - 11.03.2006 09:50:39
Заглавие:
Ти направо си възхититерна нямам думи!!!!!
sirarpi - 19.03.2006 15:26:20
Заглавие:
Илюзиите-необходимост и заплаха
Илюзиите за по-добър живот понякога осмислят дните ни. Всеки човек има свой собствен свят-светът на илюзиите. Вътрешният свят на всички е светът, където те искат да живея. Илюзиите са необходимост, всеки се нуждае от тях. Какъв ли щеше да бъде светът без илюзиите? Но когато се потопим в тях, в своя свят на доброта, където всичко е превъзходно и прекрасно. И един прекрасен ден пелената от очите ти се вдига и виждаш реалния свят и истинските хора. И тогава си мислиш "Това ли е човекът от илюзиите ми или е някакъв непознат, който виждам за първи път?"
За това илюзиите могат да са и заплаха и необходимост. Но не трябва да живеем само с тях, защото някой ден може да останем много разочаровани!
sirarpi - 03.04.2006 13:01:37
Заглавие:
Погледи
Ах,погледи, тези проклети погледи!!!!
Погледи, в които има толкова, толкова много-
цял океан от тайни, дълбоко запътени в подсъзнанието.
В същото време толкова малко Сконфузен
Gnosis - 05.04.2006 13:13:02
Заглавие:
Интересно пишеш, харесвам творчеството. В творбите ти витае някакво чувство на сигурност и те кара да мислиш по-положително. Продължавай да пишеш светът има нужда от хора като теб.
aia_333 - 05.04.2006 21:47:42
Заглавие:
Сирапри да знаеш и аз мога да летя. И с всеки изминат ден се осъвършенствам още повече. Много обичам да седна на балкона да погледна към небето и да започна да мечтая. Понякога доста се увличам Смеещ се Щом мечтаеш сивото ежедневие се прввръща в нещо много по-добро.
Ти пишеш много добре. Определено имаш талант. Всичко това ме кара да се замисля за много неща. Аз съм на същото мнение като теб за мечтите,приятелството др. Усмивка
jivotnoto2006 - 06.04.2006 14:03:53
Заглавие: Мога да летя
Мога да летя!

Аз мога да летя,
с широко разперени крила.
До слънцето съм стигала,
и много тайни откривала.
Облаците аз видях
и отново към къщи полетях!!!! Усмивка
sirarpi - 06.04.2006 22:01:43
Заглавие:
Сънувам

Сънувах аз,че имах власт,
бях в самия Египет
и лъчите на слънцето
рисуваха очите ми.

Сънувах аз, че бях бяла птица.
Вятърът нежно галеше лицето ми,
виждах целия си живот,
сякаш вече го бях изживяла.

Сънувах аз, че ме обичаше
кълнеше се, че съм единствена,
че дори звездите би ми свалил.
хвана ме за ръката и ми подари рая.

И съм щастлива..., макар и само на сън Смеещ се
koko_vidin - 06.04.2006 23:03:55
Заглавие:
Браво СИРИ! Ти изби рибата! Много е яко :) Невероятно! И аз открих, че мога да летя
sirarpi - 07.04.2006 09:50:58
Заглавие:
Благодаря на всички, наистина много се радвам, че харесвате произведенията ми.Винаги съм била оптимистка и съм се стремяла да пиша по-разведряващи стихотворения Много щастлив
sirarpi - 07.04.2006 09:55:23
Заглавие:
Живот
Огромен като небето,
бурен като морето,
сияещ като звездите
очакващ като очите.
Обичам живота,
както обичам и теб,
дано да те видя отново,
за да ти го кажа Смеещ се
sirarpi - 08.04.2006 15:03:52
Заглавие:
Малко топлина
Минутите отлитат безцелно и студено....
Пролет е...но всички са забравили за това.
Студено ми е, искам да се потопя
в музиката на чувствата си, но не мога.
Мрачно е, не желая да виждам хладни хора
забравили радостите и усмивките си.
Тъжно ми е, не мога да се поразходя,
защото навън е студено и вали.
Пролет е...искам малко топлина
в сърцето си Тъжен
vidin4ankata - 12.04.2006 13:38:39
Заглавие:
Gnosis написа:
Интересно пишеш, харесвам творчеството. В творбите ти витае някакво чувство на сигурност и те кара да мислиш по-положително. Продължавай да пишеш светът има нужда от хора като теб. ...

Абсолютно е така!
poli_R - 12.04.2006 17:50:14
Заглавие:
Сара много е хубаво !Мойте поздравленя!! Намигащ Усмивка Радостен
vania_gym - 13.04.2006 19:47:19
Заглавие:
ЕЕЕ браво беее.Всички пишете страхотно.Незнам как го правите но са страхотни творбите ви.Браво!!! Ръкопляскащ
sirarpi - 14.04.2006 17:24:42
Заглавие:
Отведи ме
Прошепвай моето име,
погледни ме в очите
и погали сълзите ми,
така че и аз да те гледам.
После можеш да си тръгнеш,
не те задържам, но споменът
ме връща отново при теб.
И чакам без дори да знам защо...

... Може би, за да чуя още веднъж
как прошепваш името ми...
sirarpi - 14.04.2006 17:32:46
Заглавие:
Истината
Толкова чакана, желана
е истината за някои хора.
А аз настръхвам само като си
помисля за това.

Страх ме е да знам,че всичко свърши.
Че този огън в пепел е превърнат
и няма връщане назад.

Не говори, нищо не казвай,
не прошепвай прощалните думи.
Искам просто да не страдам.
Тази наша истина да бъде забравена...

sirarpi - 14.04.2006 17:47:52
Заглавие:
А пък това ми е първото стихотворение Засрамен
Внезапно
Внезапно в живота ми
влезе ти като искрица звезда,
надежди нанесе ти
в моята душа.
Ти и само ти,
защото това е любовта

koko_vidin - 28.04.2006 14:00:17
Заглавие:
sirarpi написа:
Такъв,какъвто си
Образът ти се подчертава на лунна светлина
гледам те и имам чувство,че сънувам
и че всичко дето беше и ще бъде е втъкано цяло в мен
Колко пъти погледите наши са се срещали
колко нощи съм си мислила за теб.
Днес при мен се връщат пак онези спомени,
минали дълбоката река,
дето ...


Уау Много си романтична!
DarkGirl - 04.05.2006 09:17:51
Заглавие: Браво!
Ти наистина имаш талант.Много е хубаво.поздравления и продалжавай все така Намигащ
sirarpi - 15.06.2007 09:46:38
Заглавие:
Отдавна не бях писала във този форум, но реших да пусна последното ми стихотворение Смеещ се

Страх
Страхувам се, страхувам се от самотата,
от думите празни,които не чуваш ти в тъмнината.
Страхувам се, страхувам се от вятъра,
от вятърът, който убива
всяка топлота в гласа и очите ти!
Страхувам се, толкова много се страхувам
страхувам се от любовта...
от топлите ти чувства
неоценени някога от мен.
Във всеки жест улавяш ти студенина
и моя страх така и не разбра.
Страхувам се, защото
някога повярвах в този страх!
И ще мине и тази нощ самотно ветровита
и тези спомени за теб пак ще ме измъчват.
Поне в един миг от някоя минута,
разбереш колко силно, силно те обичах!!

valindor - 15.06.2007 10:38:01
Заглавие:
Стахотни са! Усмивка Браво! Весел
lovely_D - 15.06.2007 11:27:55
Заглавие:
Ухууу! За първи път влизам в темата. Суперски са всичките! Бравоооо!!! Ръкопляскащ
Etchi - 09.07.2007 18:29:00
Заглавие:
Много е хубаво, личи си, че посещаваш литературен клуб.
Развивай се и все напред върви. Попътен вятър ти пожелавам.
Усмивка

Поздрав и усмивка.
sirarpi - 11.07.2007 19:09:52
Заглавие:
Благодаря за коментарите, радвам се,че ви харесват творбите ми. Смеещ се Всъщност вече не посещавам литературен клуб, защото първо нямам почти никакво време през годината, а и защото имаше неща в този клуб, които не ми бяха особено приятни ( този клуб издава и вестник и много често моите стихове бяха публикувани там и един път госпожата от клуба практически изцяло променено сложи едно от любимите ми стихотворения, което естествено много ме раздразни Сконфузен )
Но и не оспорвам, че и много ми помогна същата госпожа и някак си ми вдъхна повечко самочувствие, за да продължа да пише все така Усмивка

Ето още едно от последните ми стихотворения Намигащ Много щастлив

Променена
Обичай ме такава, каквато ме запомни!
Сега съм просто бродеща душа в пустиня,
сега от нищо нямам нужда и
тази празнота дори не я усещам.
За характера какво да кажа
дали сега въобще го имам.
Сега съм само вик в нощта,
затихнал през годините...
Сега съм нищо... просто тъмнина.
Дори не искам да върна времето назад,
защото просто нямам вече сили за това Изморен
А ти обичай ме такава, каквато ме запомни,
на мен това дори ми стига...

deska - 11.07.2007 19:44:53
Заглавие:
Последното много ми харесва! Мисля,че с времето ставаш все по-добра!
Etchi - 11.07.2007 22:00:17
Заглавие:
Наистина последното е много хубаво.
Човек се развива в движение, колкото повече пишеш, толкова по гладко ще е всичко.

Поздрав и усмивка.
lovely_D - 12.07.2007 10:58:39
Заглавие:
deska написа:
Последното много ми харесва! Мисля,че с времето ставаш все по-добра! ...
Да, така е!
sirarpi - 01.08.2007 15:35:23
Заглавие:
Специален?
Не, не те обикнах аз веднага,
не бе специален за мене ти.
Не помня даже времето, когато
стана част от моите мечти.
Не ме плени със външността си,
нито със добрите си черти,
но исках всеки миг да бъде
само твой и мой завинаги!
Не, не те обикнах аз веднага,
не помня ясно нищо от тогава.
Нито любовта ни бе специална,
но болката от нея дълго ще
остане в мен безгласна...

sirarpi - 01.08.2007 15:39:35
Заглавие:
Стари спомени
Какво ми остана...
останаха само тези спомени,
тези спомени, които
все повече избледняват.
Остана ми твоята усмивка,
която не ме топли вече, както тогава...
Остана твоят поглед, толкова далечен,
че вече не виждам в него същия блясък.
Останаха минутите на щастие,
които сега ми причиняват само болка...
Остана тази самота,
която ме убива!!
Какво ми остана?
Останаха ония стари спомени,
които сигурно си забравил...

sirarpi - 01.08.2007 15:46:17
Заглавие:
Бъди до мен
Бъди до мен, от тебе имам нужда
от твоята прегръдка и любов,
от всички думи, които
ти попречих да изричаш,
от всяка усмивка, която
не позволих да подариш,
от всеки твоя откраднат поглед,
който ти спестих.
Бъди до мен, защото те обичам
изстрадала, самотна и притихнала,
пак твоя ще е любовта ми утихнала.
Обичам дори всяко от всичките ти недостатъци
и отново съм в оня клуб на " Анонимните наивници"
Бъди до мен и ще забравя
всеки миг на болка и тъга,
и твои ще са всички мои чувства
и всички спомени за теб ще са подарък.
Готова съм да чакам миг за миг,
а моето време ще е вечността...
Ти просто си купи билет за оня влак на " Влюбени"
Аз ли? Аз ще те чакам пак на спирката!


Това са последните ми стихотворения, дано ви харесат Смеещ се

Etchi - 08.08.2007 12:09:15
Заглавие:
Харесаха ми ...
Радостен

Поздрав и усмивка за теб.
sirarpi - 25.09.2007 14:47:57
Заглавие:
Последно от мен за сега де Смеещ се Много щастлив

Наивница
Отново тихо ме прилъгвай
във своя свят на изкуства и лъжи.
Отново силно ме прегръщай,
за да остана с теб завинаги.
Отново с поглед се усмихвай
и ще се усмихват и моите очи.
Отново често ме сънувай
и ще те обичам в сънищата ти.
Отново с мечтите ми играй
и ще се поддам отново на играта ти.
Отново своя ме наричай
и ще се превърна в твоя кукла на конци!
Отново от всичко ме ревнувай
и сам не ще те оставя и за миг дори.
И отново накарай ме да те обичам,
ако още ме обичаш ти...

Etchi - 26.09.2007 08:01:08
Заглавие:
Много добре...

Само заглавието, не разбрах, защо?
Няма наивност в чувството.

Поздрав и усмивка.
sirarpi - 09.01.2008 12:05:41
Заглавие:
Признание
Сподели тя със вятъра за цялата си обич
за всичките си чувства преизпълнени в сърцето
Сподели тя със слънцето за погледа, очите му
за всичко казано и недоизказано!
Сподели тя със въздуха за техните въздишки
за техните уви небрежни погледи
и тъй уви небрежните усмивки!
За думите без фалш и скрити сметки
За нея и него - две души на страдание обрекли
Сподели тя със бурята за болката голяма ,
когато той й шепнеше за своята измяна.
За всички жестове и за ужаса й от неизбежното!!
Сподели тя за чувствата
приети някога за даденост.
На птиците, на ручея, на хората, на времето!!
Сподели тя и на него за цялата си обич,
но той отмина тихо с думите
"Никога не съм обичал!!"

vili-sweet - 09.01.2008 13:03:09
Заглавие:
Толкова е тъжно и истинско... Изморен Напомня ми за двама мои близки понати, което ми въздейства още повече! Браво за стихотворението.
sirarpi - 09.01.2008 16:35:06
Заглавие:
Благодаря много, сега малко го редактирах и го пускам пак Много щастлив

Признание
Сподели тя със вятъра за цялата си обич
за всичките си чувства преизпълнени в сърцето
Сподели тя със слънцето за погледа, очите му
за всичко казано и недоизказано!
Сподели тя със въздуха за техните въздишки
за техните уви небрежни погледи
и тъй уви небрежните усмивки!
За думите без фалш и скрити сметки
За нея и него - две души на страдание обрекли
Сподели тя със бурята за болката голяма ,
когато той й шепнеше за своята измяна.
За всички жестове и за ужаса й от неизбежното!!
Сподели тя за чувствата
приети някога за даденост.
На птиците, на ручея, на хората, на времето!!
Сподели тя и на него за цялата си обич,
но той отмина тихо с думите
"Никога ни съм обичал!!"

sirarpi - 27.05.2008 17:14:38
Заглавие:
Разумът и сърцето

" Не си отивай още, моля те "
до болка страда моето сърце.
А разумът затваря нашата врата,
забравил е за любовта ...
Сърцето бленува за миг още,
то помни, пази спомените наши.
Ти чакаш разумът да те спре,
той вика срещу теб и мрази те !!
" Никога не ще забравя за нашите мечти "
просълзено сърцето пак шепти ...
А ти безмълвен в ъгъла стоиш
и знаеш, че разумът не ще ти прости ...
" И тъй отивай по - далеч "
разумът знам ще надделее веч,
" Но не, обичам тебе още "
сърцето безмълвно чака прошка.

... И в този кръстопът на любовта
съдбата пак играе със реалността.
Загубвам същността си, губя се ...
Наричам те " проклятие "
---- преследвай ме !!

26.01.2008
Etchi - 28.05.2008 08:48:07
Заглавие:
Добра идея.
Очаквам отговора ти.

Поздрав и усмивка.

Ново мнение