asl-bg.com

Твоето творчество :: Позабравени мисли

pisipisi - 15.02.2006 13:26:47
Заглавие: Позабравени мисли
Тези дни се качих на тавана, исках да си взема едни стари учебници, и докато ги търсех, попаднах на съкровище:).А, съкровището беше, старите ми дневници и една тетрадка със стихове.От много време, не съм сядала да пиша, но преди го правех често.Ето, някои неща.Сега като ги чета, си мисля, че са малко тъжни за любовни стихчета,но така съм ги чувствала тогава:).Всички, са писани по конкретен повод,т.е.родили са се от конкретна случка.


Понякога е трудно да изкажеш
какво изпитваш в даден миг,
тогава аз мълча,а ти си мислиш
че е от страх или на пук.
Ядосвал си ме много пъти,
приемах го навътре аз,
ядосвах те на пук признавам
-сега разбирам че грешах.
Но,ти ми писа че в ада,
за мен готов си да гориш
и аз за тебе бих горяла,
това любов е-не каприз.
Обичам те безумно много,
орисниците нямат власт,
и вече няма да допусна
да се намесват между нас.
От днес нататък всяка среща
ще бъде слчнчев лъч за нас,
ще те обичам и ще вярвам,
че и за теб съм важна аз.

Варна 23.04.04г.
toan - 15.02.2006 13:30:53
Заглавие:
Съкровището си го бива Весел Наистина много ми харесва, страхотно стихотворение Весел
pisipisi - 15.02.2006 13:39:33
Заглавие:
Минават дните много бавно,
когато си далеч от мен,
не се събуждам сутрин рано,
защото в съня си с мен.
И как да се събудя питам,
нали отворя ли очи,
отново слънцето ще питам
-"защо за бога тъй боли"?
Минават нощите ми бързо
за много мъничко си с мен
и в мига в който, те целувам
денят ми казва-"добър ден".
Жадувам за целувка сладка,
за допир нежен,глас блажен,
но вместо тях при мене идва,
поредния изпълнен с болка ден.
И докога така ще бъде,
дали сърцето ще прости,
че вместо с нежност да го храня,
по него целя се с стрели.
Една от тях ще е последна,
след нея няма да боли,
защото тя ще се нарича,
"сърцето вече не тупти..."
toan - 15.02.2006 13:45:17
Заглавие:
Мдаа...Със сигурност много ти се отдава да пишеш стихотворенийца Весел И второто е страхотно. Ако имаш още напиши и тях, че ме заинтригува Весел Наистина ми харесаха.
pisipisi - 15.02.2006 14:04:44
Заглавие:
Когато стаята е празна,когато тънеш в тишина,
когато мислите умират или потъват в тъмнина,
тогава само можеш да почувстваш,убиващата самота.
О,Боже как ми липсваш само,да чувам тихия ти глас,
да милвам нежното ти тяло, да вкуся устните ти аз.
Къде ли си сега се питам,какво ли правиш в този час,
дали усещаш че за тебе мисля,и мислиш ли и ти за нас?
Въпроси-хиляди въпроси, а ти си пак далеч от мен,
но как да спра за теб да мисля,като сърцето ми е в твоя плен.
Да, знам че искаш да съм силна,да не проронвам грам сълзи,
за глупости защо ще плача,така ще ме попиташ ти.
Но глупост ли е за сърцето,когато всяка нощ заспя,
да идваш до леглото тихо,и да ме милваш с ръка,
върху гърдите си да чувствам,металът който ми дари,
ала в просъница щом го докосна,от студ ръката да трепти.
Разбирам че за теб съм слаба,очите пълнят се с сълзи,
и питам се кога отново, ще бъдем в тъмното сами...


Въпросния метал, е един куршум прикачен към синджирче.Аз отдавна се разделих, с момчето, за което са тези стихчета, но си ги пазя тези неща.Малко са тъжни, защото точно бях заминала във Варна(да уча).Виждахме се 2 пъти месечно,а бяхме свикнали, да сме по цял ден заедно.Той беше, първата ми голяма любов и тогава си мислех че ще е вечна Смеещ се Смеещ се Смеещ се .
pisipisi - 16.02.2006 15:34:01
Заглавие:
Защо ми режете крилата,
нима мечтите са опасни,
а може би е тъй защото,
не рядко правят хората
нещастни.
Навън е мрачно и студено,
а аз те чакам в тъмнината,
сърцето ми е заледено,
а твоето е топлината.
За бога, колко имам нужда,
от твойте устни от ръката,
и иска ми се да усетя,
на тялото ти топлината.
Но знам това е невъзможно,
така намисли си съдбата,
поиска ни без капка съвест,
да бъдем главните герой в
играта.
Сега, аз чакам и те моля,
а ти не чуваш мойте мисли,
навярно,
тази вечер няма да те
видя,
за другите не ми се мисли...


---------------------------------------------


Животът е една игра,
съдбата правилата мисли,
човекът просто е играч,
дали и някой друг по този
начин мисли?
pisipisi - 16.02.2006 15:53:47
Заглавие:
Здравей Любов, къде избяга?
-Защо си тъй далеч от мен,
кога ще доидеш да ме видиш,
да впиеш устните си в мен?
Преди се мъчех да се скрия,
за силна мислех се уви,
но днес ми става ясно всъщност,
че по-силният, бил си ти.
Сега си мисля за момента,
когато ти ще си със мен,
не мога вече да издържам,
без тебе, нито час, ни ден.
Навярно мислиш си с насмешка,
за тези кратки редове,
но те са пълни с надежда,
с копнежа по едно момче.
И всяка вечер щом си легнеш,
поглеждай ярките звезди,
защото те ще ти напомнят,
че за един човек си всичко ти.

-------------------------------------------------


Започвам, спирам, късам, хвърлям,
след туй отново почвам аз,
едно, две, три, и спирам,
май има пропаст между нас.
Не мога да намеря думи,
с които да говоря с теб,
не мога даже да изпиша,
един изпълнен с обич ред.
Недеи ме гледа толко'з строго,
не съм виновна само аз,
обичах някога отдавна,
но свърши всичко между нас.
Сега сърцето ми е камък,
с теб не съм във този час,
не си виновен ти да знаеш,
но не мисли че съм и аз.
А иначе е цяло чудо,
че аз сърцето ти плених,
не съм го искала но ето,
неволно с лед го обградих.
Добре мрази ме но не искай,
да влезна в клетката ти днес,
не ще го сторя зара'д тебе,
не съм за тебе просто аз.
Прощавай, чуваш ли прощавай,
не ме мрази, не мразя аз,
но простичко ти заявявам,
не си за мен, не съм за тебе аз.
pisipisi - 22.02.2006 10:42:24
Заглавие: Искам, да разбера, мнението ви по тези въпроси.
"Като малка си мислех, че звездите са дупки в пода на рая"

Прочетох тази мисъл преди седмици, но тя ме кара, да потъвам в размисли, дори в този момент. Какво въображение, каква идея е родила тази малка детска глава... - Всъщност дали е само въображение?
Търсейки отговора на този въпрос, в мен се породиха още толкова други, че накрая се поучи ураган от мисли, който ме отнесе извън границите на логиката.
Първата "въздушна маса" бе какви са тези дупки, нима рая наистина съществува, и ако да, дали е материален, или ефирен?
В желанието си по бързо да "стъпя" на земята, взех астрологичната книга, но тя само спомогна разрастването на "бурята" .
Няма рай- това е. Какво? Къде тогава отиват хората след смъртта? Нима те стават просто храна за червеите? Всъщност да. Това е доказано от историята, а и всеки, който не вярва, ще промени бързо мнението си, разкопавайки почвата, където несъмнено ще намери нечии останки.
Но душата, какво става с нея?
Думата душа, ме подтикна да надникна и в библията. Да според нея някъде там, в синüото небе, над всички бели, пухкави облаци има нещо наречено рай. И ето, отново въпроса, какво е това нещо?
Мислейки си по въпроса, прелистих страниците на суховат учебник по астрономия, където ми обясняваха,че звездите не са никакви ти дупки, и в тях няма грам вълшебство.
Горящи газове, малки джуджета, дори планети, заслепени от слънчевата светлина, и помощници на луната. Колко скучно- помислих си, и отново хванах астрологията.
Нишки- нишки, приличащи на пъпна връв, свързват хората с безкрая. Но, ако е така, ако приемем, че всеки отишъл си от тук човек, се рее в космоса с по една нишка в ръка, няма ли да се поучи, едно голямо небесно задръстване?
Малко по- нататък чета друга хипотеза.
След края си, хората се прераждат и живеят нови и нови животи, опитваики се, да изкупят кармата си. А като го направят какво? -Няма отговор!
Въпроси, въпроси, въпроси.
Едно просто детско хрумване, поражда такива противоречия, че, ако малкото създание подозираше за тях, едва ли би споделило мисълта си. И все пак няма въпрос без отговор. Мисля, че след време, човек, ще може да обясни на това дете, какво всъщност е рая, и дали звездите са просто дупки, или нещо много по голямо...
И като за край се сещам : "Истината е някъде там" , така че, човек трябва просто да я потърси.



Това, съм го писала преди 6 години. Както, вече споменах, скоро попаднах на дневниците, и стиховете си. Когато го прочетох, всички тези въпроси, отново нахлуха в главата ми. Искам, да разбера, какво мислите вие по темата. Не се интересувам толкова, от мнението ви за "разказчето" , по-скоро искам да обсъдим въпросите, които са засегнати в него. Благодаря, на всеки, който ще си направи труда, да го прочете и коментира Радостен Радостен .
pisipisi - 22.02.2006 10:51:34
Заглавие: Старица
Обсипано с бразди лице,
орачи сякаш са го ваяли,
и сини вени по ръце,
система водна прокопали са.
Устата вместо възхищение,
пробужда малко отвръщение,
целувала на младини,
сега стопила се уви.
Коси прошарени сивеят,
ръце отпаднали треперят,
крака се сплитат от умора,
каква беда за всички хора.
Това е тя- една жена,
една от многото в света,
и пример е за старостта,
омразна гостенка и зла.
Нечакана и нежелана,
по- мразена от гнойна рана,
връхлита сякаш отведнъж,
порой сълзи се стичат като дъжд.
Но не! Недей плачи!
"Какво е тя" ?
- Това е просто старостта.
Брои годините живот,
на таз земя, на твоя род.
heatbreaker - 22.02.2006 11:32:10
Заглавие: Ооооо!!!
Ами аз мисля, че съкровището е уникално мн ми харесва Усмивка !!!
kotetotopcho - 22.02.2006 18:55:53
Заглавие:
Прочетох коментара ти. Това са интересни въпроси, но мисля че нямат
отговори. Тъжен Тъжен

За какво по-точно се отнася този пост. Бъди малко по-конкретен в мненията си!
pisipisi - 28.02.2006 15:21:49
Заглавие: Ето, някои от нещата на б. ми гадже.
Голото ти тяло е причина
да събирам огън от звездите.
Камина от леглото ще направя
уютно да се сгушат бесовете ни.
Мирисът на пазвата ти е причина
да изтръпват нежните ми лапи.
Усещане от думи ще направя
безмълвно да се слеят световете ни.
Волове минутите орат.
Грапави са празните постели.
Отово диря истина и път...
Голите ти мисли са причината.




Виждам сълзи в очите ти мила,
но защо точно днес и сега,
аз не зная и се чувствам безсилен,
откъде в тебе тази тъга?
Ти която на всичко се радваш,
и тревицата даже щадиш,
ти ли точно трябва да страдаш?
Виж- светът е огромен афиш
Той облечен в джинси и дънки,
с коли, самолети, пешком,
секс и мода показва навънка
булевардите стават му дом.
Няма милост към никой и нищо,
и върви но не знае къде,
невъздържан, раздърпан, разнищен,
свойта младост жестоко краде...
А пък ти на дръвчето се чудиш,
че е пуснало нови листа,
че край него летят пеперуди,
че е рохка и топла пръстта!
Че антените радостно светят,
след дъжд като луд завалял,
ето твоя живот, ето моя,
две прашинки в светът разпилян.
Щом сме двама- животът е двоен,
значи двойно ще бъде живян,
двойна радост аз зная ще има,
но и двоина неволя нали?
Двоино лято, и есен, и зима...
Двойна болка в нас ще боли,
всичко двойно повторено, всичко.
И светът ще е двойно голям,
на какво искаш той да прилича,
за да бъдем най-истински там?
На какво? - Аз си вярвам, че няма
да отхвърли нашият зов.
Дай ни място ще кажем за двама,
и живей ти от наща любов.
Виждам сълзи във очите ти мила,
но защо точно днес и сега.



Мой разплакан и прелестен навик,
аз не зная с какво съгреших,
сякаш вече отдавна забравих,
как се пише гузният стих.
Твоят мокър глас прошумява
покрай моите сухи очи,
но нали ти пак ми прощаваш,
че се смея когато боли.
Не не питай добре ли съм, как съм,
няма вече да казвам
проклет да е всеки, който оплаква,
но нали и това е късмет.
Аз не зная с какво да живея,
а това е най- малък проблем...
Не, изслушай ме ще остарееш,
и тогава ще мислиш за мен.
Мой разплакан и прелестен навик,
аз те мъча с коварния стих,
но нали ти пак ме обичаш,
аз отново пред теб съгреших.
pisipisi - 28.02.2006 15:52:08
Заглавие:
Когато в черна вечер ставам лош,
когато се разкъсвам от въпроси,
започвам да се питам посред нощ:
Коя си ти? Какво си? Защо си?
А ти си моя радост и вина,
а ти си мое бъдеще едничко,
единствената топлина във мвн,
единствената истинска. И всичко.



По милост никога при мен не спирай,
че милостта сега убива.
Започна ли трошици да събирам,
край мене отмини си мълчалива.
Върви нататък обич светлоока,
присъда в твойте стъпки да открия.
Започне ли човек любов да проси,
убива най-човешката магия.


Предлагаха ти вечер мълчешком,
закрити зад завеси светове.
Предлагаха ти тих спокоен дом,
до който не достигат ветровете.
Предлагаха осигурени дни,
- отказах аз такова битие.
На тебе аз предложих планините,
благодаря че ги прие.



Готов съм зарад теб да вляза в ада,
готова си за мен да изгориш.
Но често от съмнението страдам,
и често ти- невинен ме виниш.


17.03.04г. Стихове, на един мой, бивш приятел.
Bambi - 26.03.2006 09:36:30
Заглавие:
всички стихове са много хубави,писани с чувство...добри са Радостен
pisipisi - 12.04.2006 13:47:22
Заглавие:
Хайде бе хора, искам да чуя мнения... готова съм да понеса и всякаква критика, ама все пак не се оливайте Подиграващ се .
aia_333 - 12.04.2006 19:09:57
Заглавие:
Супер са наистина ми харесват. Усмивка А за дупките в рая-хеи ти ме накара да мисля за това цяла нощ. Според мен това наистина може да е така. Имам предвид в нашият свят на въображението разбира се. Раят със сигурност съществува и ние сме в него:):) Усмивка
vania_gym - 13.04.2006 19:43:27
Заглавие:
aia_333 написа:
Супер са наистина ми харесват. Усмивка А за дупките в рая-хеи ти ме накара да мисля за това цяла нощ. Според мен това наистина може да е така. Имам предвид в нашият свят на въображението разбира се. Раят със сигурност съществува и ние сме в него:):) Усмивка ...

Да найстина пишеш супер.На мен също ми харесват.Найстина ли аia_333 не си могла да спиш?
aia_333 - 13.04.2006 20:45:16
Заглавие:
Е спах,но този въпрос ми беше много интересен. Мислих над него почти цяла нощ. Инакрая в главата ми всичко се обърка (винаги така става когато се замечтая дълго време)
nadejda_tsenova - 05.07.2006 11:45:37
Заглавие:
Наистина са хубави! Имам и забележки, но... се нуждая от врата си, затова няма да ги казвам! Смеещ се
pisipisi - 05.07.2006 11:55:04
Заглавие:
А напротив приятелска критика приемам, даже ми се иска да ги чуя.
nadejda_tsenova - 05.07.2006 12:02:58
Заглавие:
Исках да кажа, че римата и стъпката се нарушават на някои места, ама карай. Няма да ставаме професионалисти, я! Плезещ се
viv28 - 05.07.2006 12:37:09
Заглавие:
Наистина е добре. Виж и Надето колко е лаконична в критиките... Радостен Намигащ
чаровницата - 29.07.2006 15:05:38
Заглавие:
Всичките са супер яки ! Аз дълго мислих каква критика да ти отправя , но така и не намерих нищо нередно. На първо място в стихотворенията изпъква тяхната красота , а чак след това вдъхновението на автора им ! Имаш хубав стил ,защо си спряла да се занимаваш ? Радостен
pisipisi - 11.08.2006 21:40:42
Заглавие:
Ми пиша когато съм тъжна или някой ме е наранил това ми действа вдъхновяващо а в последно време .... де да знам май всичко си ми е ок Много щастлив ...
angel_90 - 26.08.2006 21:05:27
Заглавие:
Безсилна съм пред тези стихотворения и не мога да кажа нищо друго освен браво! Те са едни от малкото, които могат да ме накарат да плача. Невероятни са !
rosalinda55 - 26.08.2006 21:41:19
Заглавие:
Браво pisipisi! Наистина стиховете ти са невероятни. Ръкопляскащ
Просто ме очарова. Продължавай в същия дух! Намигащ
buchko - 06.10.2006 18:39:19
Заглавие:
Стиховете са прекрасни.Браво на теб!Не на всеки се отдава да пише стихотворения. Молещ се
EverDream - 10.10.2006 09:09:29
Заглавие:
pisipisi Любящ

Тук-таме ритъма се нарушава, но като цяло - чувство, идея, начин на изразяване и възприемането... не мога да се сетя за дума, която да опише колко добре си се справила :)
heli - 21.01.2007 21:32:13
Заглавие:
Вие шегувате ли се!?Това са стихове на един от най-големите българки поети-Евтим Евтимов!
sonya95 - 17.03.2007 14:48:07
Заглавие:
НЕвероятни са, браво на теб! Продължавай да пишеш, въпрреки че от толкова много писане едвали ти е останало нещо....
pisipisi - 06.12.2007 17:03:56
Заглавие:
heli написа:
Вие шегувате ли се!?Това са стихове на един от най-големите българки поети-Евтим Евтимов! ...

Може да ми е шепнел нещо насън ( щото срам не срам ) си признавам че нищо негово не ми е попадало Засмян ...

Тез дни се разрових в форума на сървайвър и се развихрих в една от темите там ей го на и резултата:

Оригинала:
Цитат:
Дилянчо наша гордост е сега,
псува с високо вдигната глава.
Устата не си затваря,
но неговата факла последна догаря.


Моята импровизация:

Дилянчо наша гордост е сега
Това нали го казваш на шега?
Гордееш се ама кажи защо
защото има сладко тяло?
За месец два във фитнес зала
и най мизерният ще има тая слава...

А виж че разясни... разсеяна съм извини:
псува с високо вдигната глава
Ще извиняваш за цинизма, ама коя глава визираш?
Защото мисля си сега за таз прочутата глава
че само бръмбари са там за туи е сигурно и толкоз прям
че друго май не съм дочула
освен как каруцарски псува...

Устата не си затваря

И някой ден това беля ще му докара,
да вземе някой речник да отвори
и чак тогава толкоз много да говори...

но неговата факла последна догаря

Догаря да но не със слава
май друго го остави на финала
със сплетничество и лъжи
със малко кражби и псувни
за арогантните хлапета е герой
за мацките е той плеибой
със няква хубост ги пленява
на нея май лежи таз слава
ама това ще е до време
и после дявол да го вземе
в забрава ще изпадне май
на клюките премесени с хвалби ще дойде край
и нашия герой за слава
ще има за какво да си разправя
на другите подобни като него
за да надува свойто его
че бил е някога поставен на върха
от заблудените дечица...
Хвалете си го още малко
но да ви кажа много жалко
че мислите сега така
поставяте на висота
не качества които заслужават
а преходната хубост - младост...
pisipisi - 06.12.2007 17:05:46
Заглавие:
Във форума те хвалят всички
че имал си очички ка'т звездички
че бил си с тяло на атлет
изобщо страшен хубавец.

Ти псуваш всички викат Аххх
това е нашият юнак
и пляскат пляскат със ръчички
пастир си ти за тез овчички.

Обаче кво кают си сладур
като си пълен селяндур
в главата ти мухи бръмчат
и май че мозъкът ще ти издът.

сега ще има май сражение
заради тва ми изявление
но колкото и да те хвалят
простак си и такъв ще си останеш...
pisipisi - 06.12.2007 17:07:10
Заглавие:
Оригиналът:
Цитат:
В Survivor ти се появи,
и женските сърца плени.
Ти си най-добрия във играта,
другите ти лаьят във краката.
Най-харесван,най-обичан,
нямам думи ти си просто нетипичен.
Красив чаровен всичко в теб се крие,
но въпреки всичко обичаме те ние.
Обичаш да псуваш но и ние обичаме,
с тебе сме ние това не отричаме.
Не си добро момче,
никога на никого не падаш ти на колене.
Ýа това те ние обичаме,
това не го отричаме.
С теб ще сме до края ще викаме ьа теб,
само и само да вървиш напред.



Импровизацията:

В Survivor ти се появи,
и детските сърца плени.
Ти си най-тъпият в играта,
дори и другите това разбраха
Най- злобен,най-първичен,
нямам думи ти си доста истеричен.
Красив чаровен всичко в теб се крие,
но въпреки всичко не те понасяме ние.
Обичаш да псуваш но, ние не обичаме,
против тебе сме доста това не отричаме.
Не си умно момче,
никога и с никого не се държиш добре.
За това не те обичаме,
това дори не го отричаме.
С теб ще има смях до края, ще се молиме за теб,
само и само да станеш по добър човек.
Etchi - 08.12.2007 11:46:20
Заглавие:
Прочетох всичко.
В текстовете ти писани преди години има вплетено много чувство и душевна тежест, усеща се че си била в тъжен период.
Имам въпрос по повод творбите ти (примерно за "Старица"), но...

Поздрав и усмивка.

Ново мнение