asl-bg.com

Любов :: Ами ако работата е преди любовта?

pisipisi - 04.01.2006 19:59:02
Заглавие: Ами ако работата е преди любовта?
как бихте реагирали ако се чувствате пренебрегнати от приятеля си и то не от друго а от работата му?Аз сам в няк'ва такава ситуатсия и знам че трябва да се работи но тои е и от друг град на всичко отгоре.Знам че ме обича но се вигдаме по 2 максимум 3 дни на месец и то за 2 дена Изморен .Дори и не помислям да се разделим но много се тормозя за това че не мога да го вигдам по често защото тои е зает Изморен Изморен Изморен .
Lov3`m3 - 04.01.2006 20:06:41
Заглавие:
В такива моменти се радвам,че приятеля ми е още ученик!!!Но ние пък трябва да се съобразяваме със тренировките му,което на мен не ми пречи,понеже те не са повече от час на ден :)
adela - 05.01.2006 09:23:44
Заглавие: Случва се
Кофти работа, когато любовта е на заден план заради работата. Аз май четох за теб, че твоя приятел е на къде 40 години, прости ми ако греша, а ти си още малка, нещо като 22,23 ми се върти в главата.
Та мисля аз, че така като се виждате по-рядко няма да си омръзнете, а един ден ако решиш да задълбочиш връзката си и живеете заедно ще го виждаш всяка вечер. А, доколкото виждам на него му е време??/??А, на теб??????? Подиграващ се Подиграващ се
Отгоре на всичко това, че работи много не трябва да те притеснява, защото почти всички, които не са ученици работят, включвам и мен в тва число на работещите. А и приятеля мие от друг град. И той работи..И сега кога се виждаме. Въпреки, че сме на доста км един от друг, идва по една вечер/нощ през седмицата при мен, излизаме, забавляваме се, после пренущущаме заедно и той по-живо по-здраво си отива директно на работа, аз също. Събототе и неделите му ходя аз на гости(а, той работи и в събота), ходиме на кръчма, диско и т.н. и т.н. и в неделя се прибирам или понеделник директно на работа. Така на мен ми оставя достатъчно време за приятелите, колегите, та даже и роднините. Така, че просто трябва да измислите как да се виждате по-често за да си доволна и той разбира се??Ами защо не се вземете??? Подиграващ се Засмян
toan - 27.01.2006 10:31:17
Заглавие:
Нямам нищо против приятелят ми да иска да се реализира в работата си, но всичко си има граници разбирасе...Ако стане тъка че заради работа зачестят нашите срещи и т.н....мисля че ще се почуствам кофти...
^_tweety_^ - 27.01.2006 10:52:06
Заглавие:
toan написа:
Нямам нищо против приятелят ми да иска да се реализира в работата си, но всичко си има граници разбирасе...Ако стане тъка че заради работа зачестят нашите срещи и т.н....мисля че ще се почуствам кофти... ...


Ще е хубаво ако ви зачестят срещите заради работата... Само да не стане обратното, тогава е лощо и много трудно се преживява, че не си "първа" в нечий живот.
MasterCop - 27.01.2006 13:11:02
Заглавие:
^_tweety_^ е права в опасенията си! Как въобще успявате да задържите такава връзка - в месеца 2-3 пъти да се виждате?! За един мъж, колкото и да ви обича, такава връзка би му била недостатъчна. Разбирайте ме както искате, но има една поговорка - "Далече от очите - далече от сърцето!" Направете възможното, за да сте по-често заедно!
toan - 27.01.2006 21:32:14
Заглавие:
Извинявай "_tweety_"грешка на езика Много щастлив Искала съм да кажа намалеят . Ако зачестяваха щеше наистина да е хубаво Засмян
pisipisi - 01.02.2006 13:48:28
Заглавие: Ами ако работата
Тои не може да ме забрави в това съм сигурна.Не знам ако ви кага нашата история сигурно ще се чудите защо съм още с него и аз се питам напоследък много често но винаги отговора е защото не мога без него.Да тои е на 45 а аз на 22.Запознахме се на рожденния ден на съквартирантката ми тои е от неината компания и двамата веднага разбрахме че не сме си безразлични.Аз трябваше да се прибирам на следваштия ден във Варна(р.д. беше в Русе)но всички се бяха напили а аз не знаех къде е автогарата(тук ще пропусна малко неща че 6те стане цял роман иначе).Както и да е тои ме закара до Варна и ме попита дали може да ми се обагда понякога и аз казах да разбира се че може,тогава така и не му казах че си имам приятел.По онова време не могех и да си помисля да сам с 2 човека едновременно и така не допусках да се случи нищо мегду мен и Авел.Тои ми звънеше всяка нощ пееше ми песни само за мен и понеге аз все казвах "не имам приятел и го обичам"си обещахме че ще сме заедно в другия си живот че тогава ще намерим начин да се открием.Аз по това верме не бях влубена в него изпитвах обаче чувство което ми е трудно да определя сега.ВИЖДАХМЕ СЕ И ТОГАВА СЪЩО НО ПРИЯТЕЛЯТ МИ ПОЧНА ДА РЕВНУВА МНОГО ОТ ТЕЗИ НАШИ РАЗГОВОРИ И ВЕДНЪЖ МИ РОВИЛ В ТЕЛЕФОНА и взе номера на Авел.Звъннал му е и му казал да не ме притеснява повече и така се случи че в продалжение на 1 година тои не ми се обади а аз реших че щом така изведнъг е престанал да ме търси явно повече не се интересува от мен така че и аз не го тарсих.По това време се прехвърлих да уча в София и една вечер тои ми се обади.Поговорихме си много тогава и пак подновихме връзката си.Аз оба4е разбрах от съквартирантката ми(вече бивша)че тои излизал с някаква гена и бил щастлив с нея а и аз имах нова връзка затова пак не говорихме за нас.Аз пак се върнах да уча в варна.Една вечер имаше буря аз бях там за изпити на хотел.Спря тока а аз мн.се страхувам от тамното.Обадих му се казах че ме е страх че навън има светкавитси и е гадно а тои каза ами искаш ли да доида и аз казах да.(Преди това бяхме си писали на пц-то че тои се е разделил с приятелката си а аз все още бях с моя).И така казах му че мн.ще го гушкам за да не ме е страх а тои каза че не е вярно.Когато доиде наистина не го гушнах но тои го направи после ме тселуна и така се оказа че осъмнахме в едно легло.На мен ми беше гузно заради приятелят ми но знаех че това ще се случи все някога.после след някакви такива др.случки приятелят ми замина за чугбина да работи и аз имах време за Авел обаче се появиха много пречки.Разбрах че е генен не живее с жена си но е женен.Другият удар за мен беше че живее под наем обаче в гилището на жена си и се оказа че е заради детето им.После се изнесе от жилището и но защото са имали проблем а не заради мен.Премести се във офиса си там имаше условия и така после аз казах не не мога така искам да те виждам по често и тои каза добре ше търся жилище.И се почна...Сега гивее в една негова приятелка(тя има син и дъшеря)уг е временно.Аз бях там на гости веднъг и забелязах с ужас че там тои се чувства добре.После тои си намери жилище и понастоящем чакаме да го освободят за да може аз да му гостувам по често.Тормозя се от това че тои не може да отсъства много заради работата си и заради това че я караше без квартира аз не можех да ходя при него.Напоследък постоянно чувам имам много работа и постоянно спорим затова.Стигна се до там че почнахме и да се чуваме по рядко и пак оправданияео е много работа.Вече ми омръзна да слушам колко се изнервял и т.н и т.н. а когато кага добре искаш ли да си с мен ако не искаш просто ми кажи.Винаги ме обеждава че ме обича но аз не знам направо не знам какво да си мисля.От една страна съм сигурна че ме обича но от другата стои съмнението и всички тези неща за които писах.Направо се побърквам обичам го повече от всичко наистина няма нещо което не бих направила за него а знам че нямам бадеще с него заради годините.Исега си се лутам в този кръг и карам ден за ден а с всяка минутка в която сам с него го обичам все повече и повече...
^_tweety_^ - 01.02.2006 21:24:40
Заглавие:
Баща ми е на 42 - три години по-млад, от твоя "възлюбен", а аз съм 2 години по-малка от теб. И какъв е извода - този човек може да ти бъде баща. Мъж на 45 след раздяла с жена си, ще си потърси стабилна връзка, в която доверието да е на висота, която ще може да укрепи по-добре от разпадналия се брак. Според мен не можеш да изсикваш от мъж на възраст да пренебрегне работата си за да е с теб. Да, не е приятно да си на второ място, но ти си млада ... Теб дори и да те изхвърлят от работа ще си нсмериш нова, защото хората търсят млади и нахъсани за работа младежи, за да им се развива бизнеса. Ако трябва да сме честни, на 45 твоят лябим е вече от друго поколение, вече нашето, новото поколение замества неговото. И ако го изхвърлят от работа, това ще означава да си намери трудно нова такава...
Това е мое си мнение разбира се, но просто такива изводи си извадих от това, което успях да прочета...
PaLaVaTa_SeXy - 01.02.2006 21:56:34
Заглавие:
Както казаха този мъж може да ти бъде баща,но все пак ти си решаваш с кого да бъдеш.А до колкото неговата работа ако искаш да си с него може би трябва да уважаваш и това което работи и изобщо всичко.Това си е мое мнение незнам другите как мислят.
pisipisi - 01.02.2006 22:46:28
Заглавие: Ами ако работата е преди любовта
Да ама тои си работи без шефове в смисъл че фирмата си е негова и аз все си мислех че може да ми обръща повече внимание.Направо се побърквам когато му се обадя в събота например и го питам "еи какво правиш"а тои " ми на кръчма".Не мога така сигурно отстрани изглежда че го обсебвам ама така си е искам да е до мен всяка секунда:):):).
vili-sweet - 30.01.2008 21:11:58
Заглавие:
Ще задам въпроса по малко по-различен начин. А какво става когато някой от двамата до такава степен хлътне, че това започва да пречи на съсредоточеността му и реши, че за да успее трябва да сложи край на връзката? Какво бихте направили вие в такъв момент и ако сте и от двете страни? Бихте ли изоставили половинката си в името на това да си затвърдите позициите и да си кажете, че и за това ще има време?
MasterCop - 31.01.2008 15:29:01
Заглавие:
Това не може да продължава дълго! "Хлътването" е моментно изживяване и отминава по причини, които съм споменавал в друга тема! Просто изгаря коктейла от ензими и химикали в мозъка си и вече "не е толкова хлътнал" колкото в началото. И слава Богу иначе Светът ще спре и всички ще полудеят от любов Смеещ се Може би трябва да се запиташ трябва ли да продължаваш да дразниш този човек по начина и със средствата които природата ти е дала и умело използваш! Явно му е за първи път и го изживява по свой си начин! Еднакво зле ще му се отрази и прекратяването на връзката, така че изчакай! И поговори с него, да го дава по-спокойно - едва ли има нещо което да ти откаже в момента! Намигащ
vili-sweet - 31.01.2008 16:42:43
Заглавие:
Лошото е, че според мен в момента той е много по-объркан, а уж знаеше какво иска. Смеещ се
Pesho_az - 31.01.2008 18:03:45
Заглавие:
Ами да, той знае какво иска, въпроса вече не е в това дали знае, а дали може да го постигне. Защото може и да се получи точно обратния ефект.
PrettyGreenEyes - 31.01.2008 18:19:56
Заглавие:
Да, в случая той се опитва да бъде разумен, въпреки че чувсвата му надделяват напълно. От тук вече зависи какъв човек е самият той и дали ще се отдаде на това, което изпитва в крайна сметка или ще се пребори със себе си и чувсвата си, за да се реализира. Моето лично мнение е, че има ли нещо неизживяно между двама души , те рано или късно ще го изживеят колко и да се опитват да избягат от него...
MasterCop - 01.02.2008 10:43:47
Заглавие:
Така е защото такъв е Природния закон - програмата е да се съберат двама души и между тях да се случи нещо! Всички опити да се противопоставят на този закон, вече започнали споменатата програма, ще обрече тези двама души на страдание!

Ново мнение