asl-bg.com

Твоето творчество :: Моето творчество [Джойнтка]

Кецове - 05.03.2005 21:19:32
Заглавие: Моето творчество [Джойнтка]
Вампирът

Две очи гледат в мрака,
Две жълти големи очи,
Сянка прокарва се тайно в една тъмна барака,
Когато вече и гарванът спи.

чуват се стъпки зловещи потайни,
извиват се звуци И дим,
шум неизвестен, омаен,
някой броди в нощта като мнин.

Нейде подскръцва злокобна врата,
Нейде прозорец се тряска със сила,
Нейде се чуват стъпки в нощта
Нейде някой някого убива.

Някъде тупти едно сърце немирно,
Жадуващо за ледена кръв
Ледена и безспирна,
Стичащта се по сините устни, прилично на връв.

Вампирът на лов е излязъл,
За нова доза живителна мощ е готов,
Поредната жертва е веч набелязал,
Живот тъй млад, и немощтен, и нов.

Вампирът е вече доволен,
Той ниама скоро за друг да се върне,
Но когато и това се случи,
Поредната душа в труп ще превърне.....…

Кецове - 05.03.2005 21:21:03
Заглавие:
И ето отново идва денят когато,
се събуждам в моето легло,
легло старо, продънено, ръбато,
но все пак моето легло....

И ето отново идва денято когато,
излизам в моят квартал,
квартал, зловещ и неприятен,
но все пак мой, макар и потънал в кал....

И ето отново идва денят когато,
се виждам с моите приятели,
приятели до болка познати,
но все пак мои, и все пак ПРИЯТЕЛИ....

Кецове - 05.03.2005 21:22:11
Заглавие:
Желаех нещо повече аз от живота,
исках някой да ми подаде ръка,
да премахна болката и самотата,
да грейне лъч и в моята дуща.

Исках обич повече от всичко,
исках капчица внимание, любов,
исках толкоз много или нищо,
глас в пустиня, безнадежден зов.

Когато един ден обградена от самота,
разбрах че имам всичко,
това бяха приателите и тяхната приятелска ръка,
хора които никога няма да спра да обичам.

Те разбираха моите чувства,
те се радваха и страдаха с мен,
те бяха всичко което имам,
и което щЕ ИМАМ ди сетния си ден.

Всъщност от както ги намерих,
живея единствено и само за тях,
не знам как съм издържала толкоз много време,
без обичта им
какво ще бъда съм или бях!!!

Кецове - 05.03.2005 21:24:02
Заглавие:
Е, живях във много светове,
светове на хора и човеци,
изпълнени и с радост и с тъга и с грехове,
но избрах един едниствен - свят обречен

Свят във който да живея аз сама,
свят тъи близък но и тъй далечен,
светът на мойте тайни потелкла...

Но уви, оплетоха ме в интриги и приказки разни,
опелтоха ме без капчица жал,
и с действия и думи омразни,
затъвах бавно в човешката кал.


СледвЪ продължение.....
[To be Continued]

monika_f_123 - 21.10.2007 20:44:26
Заглавие:
Еми яки са...тъй че...Бравос!! Усмивка
Etchi - 22.10.2007 14:10:56
Заглавие:
Тъжно, болезнено, нелицеприятната реалност.

Постройката подсказва че имаш път напред...

Поздрав и усмивка от мен.
mir4etyyyy - 22.10.2007 14:55:43
Заглавие:
Яки са! Усмивка Много ми харесват.
vili-sweet - 22.10.2007 15:05:19
Заглавие:
Стиховете ти ми харесват много. За мен най - добри са първите два. Пропити са с толкова много чуство...Личи си, че са написани не с ръка, а със сърце! Браво! Усмивка

Ново мнение