asl-bg.com

Твоето творчество :: Творчеството на Цветина

angel_from_hell - 29.03.2008 18:31:26
Заглавие: Творчеството на Цветина
Дано да ви харесат :)
angel_from_hell - 29.03.2008 18:36:48
Заглавие:
Хиляди писма

Беше един от топлите летни дни, но този ден беше по-различен от другите. На една скала седеше чернооко момиче, което се взираше във вълните, които се плискаха в скалите. Тя си мислеше колко хубави бяха последните осем месеца, през които се чувстваше супер, защото беше сигурна, че обича, но днес сутринта момчето за което беше готова да мине през огън скъса с нея. Не знаеше какво да прави, къде да отиде. Искаше някъде далеч от хората и техните погледи. Дълго време гледаше, седеше и не си тръгваше дори когато заваля дъжда. Реши да приеме предложението на леля си и да замине на почивка. Прибра се у дома и започна да събира багажа си. На другата сутрин седна да пише нещо. Минаха седмици, а тя не заминаваше. Ходеше на работа, прибираше се и пишеше. Не вдигаше телефона, не отваряше вратата, не приемаше пощата. След два месеца затвореност тя реши да замине, но това не стана. Когато тръгна точно пред дома и я блъсна кола. Момичето умря на място.
Приятеля и дойде у тях да поиска прошка, но вместо това разбра, че е мъртва. Приятелките и не го допуснаха до нея. На погребението и бяха всички познати. Когато момчето отиде на гроба на надгробната и плоча нямаше име, а стихотворение, което тя е искала да му даде, но не е успяла:


Написах хиляди писма за теб.
Написах хиляди писма,
но не исках да ги изпратя.
Те събират прахта на моята душа.
Те са кървави писма,
които трябва да са в пепелта.
Моята душа от тази болка почерня.
В моята душа няма светлина.
По моето лице няма да видиш
усмивка или сълза.
Аз не плача за такива неща.
Аз не плача заради любовта.
Тя е вещица дошла от ада,
за да наранява без пощада.
Не ми пука дали и теб те боли.
и дали искаш пак да си до мен ти.
Не искам повече лъжи…
Написах хиляди писма.
Исках да ти кажа как ме заболя.
Исках да ти кажа много неща.
Исках да направя толкова неща,
но не успявах, нямах силата.
И колкото и да ме боли,
и колкото да искам да мълча,
ще те попита ,,ТИ ИМАШ ЛИ ДУША”
,,Къде си?Мислиш ли за мен?
Имаш ли нужда от мен?
АЗ ДА!”

Всеки ден той ходеше на гроба и съжаляваше, че е направил тази грешка. Искаше да върне времето назад, но не можеше. Често ходеше в дома и, където на леглото бяха подготвените куфари, а в една кутия имаше над сто писма, всички адресирани до него, но не изпратени.
angel_from_hell - 31.03.2008 11:32:53
Заглавие:
21 век

В този свят от тайни, лъжи от измами и
игри, хората изгубиха своята душа за
малко щастие на дявола продадоха я.
Любовта заместена от битки, грабежи и
войни, никой не обръща внимание на
другите. Нали?
,,Я, се спри! Помисли! Човек или животно си”
Но никой не чува тези слова, а търси заслугата
за постъпки нараняващи ,,хората”.
Хората загубили сърцата си, търсещи
слава, пари, удоволствия, жени.
Има ли същества търсещи свобода,
достойнство и истината в света?
Може би ,,да”, може би ,,не”, но
никой не иска да разбере.
Но как като всеки е обгърнат от
своето его и не иска да разбере
проблемите на ,,човечето” до него?
angel_from_hell - 31.03.2008 12:58:29
Заглавие:
Побързай

Когато косата влизаше в нейните очи, ти казваше, че с нея искаш да си завинаги. А тя побягна през гората и изчезна във тъмата. Не я видя от тогава ти, но помниш онези сини очи. Очи, в които морето тихо мирува, а небето кокетно се оглежда. Усмивката, която огън укротява и душата ти запалва. Помниш ли още това момиче, което изчезна в нощта? Видя ли я някога пак и искаш ли да я почувстваш в този час? Потърси я и кажи какво чувстваш към нея ти. Не се бави, защото времето тече и сърцето и ще открадне. Защото морето вече бушува. Побързай! Не стой така! Тя стои там в гората сама и чака сродната си душа. Не се бави побързай ти, че ще загубиш момичето на твоите мечи, което на тревата тихо лежи, а сърцето и тупти, тупти и чистата и неопетнена душа иска вече да е на свобода. Побързай ти момче не се бави, че сърцето и да не спре да тупти.

Ново мнение