asl-bg.com

Твоето творчество :: В памет на...

dark_queen - 27.01.2008 22:42:01
Заглавие: В памет на...
Посвещавам тази тема на едно момиче - Лора Граймс, което сложило край на живота си, след като е системно малтретирано в училище от своите връстници. В предсмъртното си писмо остава стихотворение, което моли да бъде прочетено на погребението му:
„Аз съм човекът
Аз съм човекът, когото тормозеше като малък
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше
Аз съм човекът, който седеше самотен
Аз съм човекът, който върви към дома неохотно
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен
Аз съм човекът, който носи болка в очите си
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време
Аз съм човекът, разрушен от това бреме
Аз съм човекът, който се давеше в презрение
Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление
Аз съм човекът - от твоето поколение
Аз съм човекът, чието име не знаеш
Аз съм човекът, за когото нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си свиреп,
Но и аз съм Човек - като теб.”


Това е нейното стихотворение - послание.

А сега пускам малко мое творчество.Приятно четене.

ПОТЪВАМЕ

Потъваме и се надяваме някой да ни подаде ръка.
Потъваме и се надяваме някой да забележи, че изчезваме.
И потъваме, давейки се в собствените си лъжи
И потъваме, мъчейки се да си поемем дъж за последен път.

Признавам вината си.Грешна съм.
Не мога да издържа повече на този натиск.
Прекалено слаба съм и те ме бутат
все по-надълбоко и надълбоко, докато стигнем дъното.

Потъваме, няма избавление за никого.
Потъваме, чакайки своя край.
И потъваме, докато един ден не осъзнаем,
че няма на къде повече.

Молейки се за края.
Искайки покой.
Взираме се в света зад нас
и си казваме:
"Моля те,побързай!"
Etchi - 27.01.2008 23:02:20
Заглавие:
Прекрасно е, желанието ти да посветиш тема на Лора Граймс - 14-годишното момиче от Бристъл Великобритания.
Харесва ми първата публикувана твоя творба.
Очаквам още твое творчество тук.

Поздрав и усмивка.
dark_queen - 28.01.2008 15:00:45
Заглавие:
Извинявям се на всички за недоразумението,което стана.Затова сега пускам малко мое творчество.Приятно четене. Радостен

ПОТЪВАМЕ

Потъваме и се надяваме някой да ни подаде ръка.
Потъваме и се надяваме някой да забележи,че изчезваме.
И потъваме,давейки се в собствените си лъжил
И потъваме,мъчейки се да си поемем дъж за последен път.

Признавам вината си.Грешна съм.Не мога да издържа
повече на този натиск.Прекалено слаба съм и те ме бутат
все по-надълбоко и надълбоко,докато стигнем дъното.

Потъваме,няма езбавление за никого.
Потъваме,чакайки своя край.
И потъваме,докато един ден не осъзнаем,
че няма на къде повече.

Молейки се да края.
Искайки покой.
Взираме се в света
зад нас и си казваме:
"Моля те,побързай!"
mir4etyyyy - 28.01.2008 17:18:54
Заглавие: Re: В памет на...
dark_queen написа:
АЗ СЪМ ЧОВЕКЪТ

Аз съм човекът,
ко ...



Ъъъм... това не е ли от рекламата на УНИЦЕФ?
vanilia_1 - 28.01.2008 18:58:31
Заглавие: Re: В памет на...
mir4etyyyy написа:
Ъъъм... това не е ли от рекламата на УНИЦЕФ? ...


Всъщност стихотворението е на Лора Граймс, а УНИЦЕФ го използва в своята кампания.

Моля следващите коментари да са по стихотворението "ПОТЪВАМЕ".
dark_queen - 28.01.2008 21:19:54
Заглавие:
ВЕЧЕН СЪН

Аз те чаках толкова дълго, изморих се.
Затворих очи и изчезнах.
Сякаш времето беше спряло.
Стоях там, в нищото и гледах в тъмнината,
с надеждата, че ще се появиш, но теб те нямаше.

Защо не дойде да ме спасиш,
а ме остави да мръзна тук?
Копнеех да видя отново пронизващите ти очи,
да усетя топлата ти целувка,
да живея.

Толкова много неща се променят около мен,
а аз оставах същата -
тъжна, тъмна, опустошена.
Толкова ли много искам от света?
Единствено да те върне при мен.

Оставащото време, изминалите дни.
Всичко това е зад мен.
Затворих очи и изчезнах, завинаги, свободна.
Победих.



Надявам се да ви харесва. В скоро време още.
dark_queen - 01.02.2008 21:13:07
Заглавие:
Ето още нещо:


Day burns down to night.
Burns the edge of my soul.
In the night I break into
sparks of suns.
And become fires and
the dust of bones...

In the night I see
the real concealed
in the days bright lie.
Eyes stitched shut
white teeth smile.

Sleep walk
and talks
and feet
tear the night.
Etchi - 02.02.2008 09:35:25
Заглавие:
Много болка и тъга пристига в нощта,
а сред тъмнината и прозира истината.

Успяла си да предадеш чувството.

Поздрав и усмивка за теб.
dark_queen - 02.02.2008 12:45:10
Заглавие:
Радвам се, че са ви харесали. Въпреки, че на последното не можах да измисля подобаващо заглавие. Усмивка
dark_queen - 02.02.2008 19:58:44
Заглавие:
Мое безсмъртие

Усещаш ли как нещо те тегли нагоре по хълма, а след това те кара да полетиш надолу, защото аз усещам. Чуваш ли как тишината те вика към бездната и да скочиш към безкрая, защото аз чувам. Виждаш ли как звездите се подреждат и ти показват пътя към смъртта, защото аз виждам. Мислиш ли, че ако се подадем, ще бъдем спасени, защото аз мисля. Искаш ли да тръгнеш с мен и да получиш опрощение, защото аз тръгвам.Ще посрещна края с усмивка, и тогава ще стана част от всичко.
dark_queen - 08.03.2008 17:40:53
Заглавие:
От отдавна не съм пускала нови и затова ето:

Завинаги

Искаш ли да видиш какво се крие там...
на края на света,
след времето,
когато сълзите са замръзнали и не капят.
Искаш ли да чуеш какво шепти там...
вятърът, отнасящ смеха,
дъждовните капки, падащи с мек грохот.
Там, сред тишината, ще намериш покой,
само затвори очи и заспи...завинаги...
momi4e_koki4e - 11.03.2008 09:12:21
Заглавие:
Стихотворенията са страхотни! Изпълнени са с всякакви чувства, но не хаотично. Честно да си призная "Мое безсмъртие" ми харесва най-много !
dark_queen - 03.04.2008 12:27:59
Заглавие:
ПРИЗНАНИЕ

Не изглеждаш толкова уверен както преди.
Вече не можеш с нищо да ме повалиш.
Не знаеш коя съм аз сега,
не съм твоята сладка жертва -
онова заблудено момиче.
Признай, харесваше ти да ме гледаш
окована от твоите лъжи.
Преди болеше щом опитвах да ги махна,
а сега само с поглед мога да ги разруша.
Признай...

Ти си нищо в сравнение с мен.
Ти не можеш да признаеш грешките си,
но аз мога. Моята грешка беше ти.
Ти си нищо в сравнение с мен.
Не искаш да отстъпиш.
Погледни ме сега и кажи,
можеш ли с нещо да ме повалиш?

Дори пред лицето на смъртта
няма да признаеш, че си сгрешил.
Стоиш сам в тъмнината
и се опитваш да разбереш миналото.
Защо те преследва? (Аз те преследвам)
В изгрева на залеза твоята душа умира.
Болен от срам и вина, признай най-накрая.
Признай...

Искаш да избягаш - не можеш.
Искаш да се скриеш - няма къде.
Не искаш да признаеш - така е,
вече съм по-силна от теб.
Etchi - 03.04.2008 13:19:25
Заглавие:
Хубаво е.
Поздравявам те за доброто изпълнение и чистотата на писане.

Поздрав и усмивка за теб.
dark_queen - 03.04.2008 19:37:05
Заглавие:
мерси ето е още едно:

МОЯТА СМЪРТ

Под нощното небе
аз потъвам в синевата
и усещам покоя,
изпълнил цялото ми същество.

Гледам нагоре и броя звездите,
всяка една е един отминал живот.
Падащи ангели ми се усмихват
и ми разказват за вечността.

Вълните на безкрайното море
шепнат неизречените ми желания,
копнежи и мечти.

Не искам да се събуждам,
но знам и че не спя.
Обръщам се и поглеждам надолу.
Там, на тъмния асфалт,
видях се аз безжизнена да лежа
и разбрах, че превръщам се в звезда.
dark_queen - 30.04.2008 15:27:31
Заглавие:
Реалност

Мислите ми са разбъркани, всичко е замъглено. Не усещам вече болка, но и не мога да спра да я чувствам. Стоя сред тълпа от хора. Всички те ми се усмихват и аз им отвръщам. Фалшива усмивка и фалшив смях, защото не сме такива, каквито изглеждаме. Веселите следобеди с приятелите ми - заблуда, защото не искам да ги товаря с болката си. Духането на свещичките на рождения ми ден, чува се звук от ръкопляскания. Желанието ми... стига с тези желания, нека се върна към реалността. Колкото и да е жестока, ние сме я направили такава. Но най-тъжното е да не знаеш мястото си в нея. В този свят на болка, лицемерие и жестокост. Има ли въобще смисъл да се борим щом, когато умрем никой няма да се поучи от грешките ни и ще ги повтаря. Ние се раждаме, живеем и умираме и в последните си минути питаме, дали сме оставили следа или прашинка от себе си. Дали сме живели достойно или сме преминали през живота си, без да го разберем. Всяка една отминала минута е нов шанс да променим живота си. Аз няма да се предам. Ще променя живота си и когато ми хареса, ще ви кажа.
dark_queen - 02.07.2008 13:26:04
Заглавие:
Само ти

Животът те оставя,
а ти не се опитваш да го спреш.
Спомените избледняват,
остава празно твоето сърце.
Предаваш се без бой,
отиваш към бездната.
Какво пък! Щом не ти пука.
Давай! Не ме е грижа.
Затвори очи и падай.

Не можеш сам да се справиш.
Живееш в свой измислен свят.
Но щом смяташ, че така е най-добре...
Затвори очи и падай.
Аз ще падна след теб!
dark_queen - 02.07.2008 13:26:59
Заглавие:
Умиращата дъга

Погледни към дъгата,
докосни облаците,
изгуби се в очите ми
и открий нов свят.

Погледни към дъгата,
усети вятъра,
тръгни към Слънцето
и открий Луната.

Хвани ръката ми,
усмихни се,
и погледни за последен път към дъгата.
dark_queen - 02.07.2008 13:27:43
Заглавие:
Аз съм до теб

Мислиш, че животът ти е безполезен.
Мислиш, че на никой не му пука за теб,
но погледни, зад облаците се показва слънцето.

Взимаш пистолет и стреляш.
Спри! Не го прави!
Взимаш нож и режеш.
Спри! Не го прави!

Когато се почувстваш самотен,
просто се обърни.
Аз ще съм там и никога няма да те оставя сам.
dark_queen - 02.07.2008 13:28:39
Заглавие:
Нощта изгаря в очите ми,
а Луната ми осветява пътя.
Сред поток от безсмислени думи,
се чува грохотът на нечутите викове.
След толкова болка, омраза и гняв,
е останал само страхът.
Зад стени от лъжи се опитваме
да се скрием от себе си.
А светът препуска, потънал в
безразличие и ни оставя сами,
уплашени и изморени от опитите
ни да го догоним.



Това го оставих без заглавие, но се надявам да ви харесва.

Ново мнение