asl-bg.com

Твоето творчество :: Няколко стихчета и от мен

GUGA - 28.09.2007 10:53:06
Заглавие: Няколко стихчета и от мен
Здравейте, всички! Ето няколко стихчета и от мен... Не са кой знае какво, но се надявам, че ще ви харесат!


Защо

Защо, когато очи затворя вечер,
лицето твое виждам всеки път?!
Защо, когато сутрин се събуждам,
тебе няма те до мен?!
Защо съм вечно аз самотна?
Защо не искаш да си с мен?
Защо не искаш болката да излекуваш...
Сълзите да изтриеш от моите очи...
Защо ли трябва да те виждам с нея...
как държиш я нежно за ръце...
Как говориш и с усмивка,
грейнала на твоето лице...
И прегръщаш я... и галиш нейната коса...
Защо не можеш да си с мене?
И с мен да се държиш така...
Както нея гледаш с обич,
мен да гледаш... и да ме целуваш нежно!!!
Защо не можеш?!
Какво е повече от мене тя?!
Какво ти дава,
което аз не бих могла?!
Защо да те обичам ти не позволи?!
Защо ми каза "НЕ"
и сърцето ми разби?
Сега вървиш със нея...
хванал си я за ръка...
А аз... аз отново съм сама!
Защо?!




Как

Как можа усмивката си нежна
като хляб на две да разделиш,
да храниш с нея две надежди,
в две пространства да я приютиш...
Как можа във сънища спокойни,
без да ослепееш, всяка нощ
две сърца да виждаш като свои
и да криеш в пазвата си нож...
Но знай, че късно е за прошка,
две сърца еднакво те винят,
и макар че скъп си им все още,
с двойна сила ще те наранят!!!



Защо

Защо за тебе страда моето сърце?
Защо не може то да те забрави?
Защо ли има като теб мъже,
които с чувствата се подиграват?
Но ще дойде ден, ще мине време...
и аз ще те накажа за това,
че днеска ти със мене
се тъй подло подигра!
Сега боли... сега ти страдаш...
молиш ме за прошка и за обич, може би...
Но не, не си познал!
Обич имаше преди!
Сърцето ми е мъртво,
ни обич, ни прошка знае...
А вината носиш само ти!



Не зная

Грешка ли беше, не зная,
да обичам човек като теб...
Болеше ме много накрая,
но това е любов без отчет...
Дали проклела ме съдбата,
да страдам вечно зарад теб...
Дали ще издържа докрая,
до моя сетен ден,
да виждам как вървиш със нея,
от усмивката и запленен.
Обичахме се силно двама...
какво се промени, кажи?!
Омръзна ти да бъдеш с мене...
и със нея ме смени!
Отне във мене всички чувства,
отне ми всичките мечти!
И с лекота ги хвърли на земята
и потъпка ги с крака...
Грешка ли беше, незная,
да вярвам аз в любовта...
Грешка ли беше, незная,
но тогава повярвах в това,
че любов ми даваш безкрайна,
че съм за тебе една!
Грешка ли беше, незная,
да вярвам на нежни слова,
че вечно със мене в живота
ще вървиш ръка за ръка...
Сега си вече със нея,
сега тя вярва в това!
А аз?! Аз съм отново сама...
Не вярвам във нищо,
не вярвам в любовта!
Не зная,
трябва ли да е така!?
Etchi - 28.09.2007 12:47:01
Заглавие:
Болезнено, красиво, силно... Харесва ми.

И читерите текста са добри, но "Как" за мен изпъква пред другите.

Продължавай, попътен вятър...

Поздрав и усмивка.
чаровницата - 28.09.2007 12:48:43
Заглавие:
Ей, много ми харесаха! Обаче специално второто "Защо" е велико! Много са дълбоки, а имаш ли и други?
deska - 28.09.2007 13:51:41
Заглавие:
И на мен много ми харесват. Смятам, че са едни от най-добрите в клуба до момента. ;)
GUGA - 29.09.2007 12:17:07
Заглавие:
Много Ви благодаря за готините думи. Усмивка
Имам и други стихчета, но не съм ги довършила... Когато са готови ще ги пусна, за да ги прочетете. Усмивка Още веднъж Ви благодаря... Досега почти никой не ги е чел... малко се притеснявах да не би да са глупави...
viv28 - 29.09.2007 14:19:41
Заглавие:
Поздравление! Давай смело. До като не ги покажеш, няма как да получиш оценка, нали?
pink - 14.10.2007 17:04:50
Заглавие:
Браво!Наистина са ти хубави стиховете.Най-много ми хареса "Как"!С нетърпение чакам следващите... Усмивка
GUGA - 02.11.2007 20:55:08
Заглавие:
Здравейте, отново Усмивка
Сега няма да пиша стихове, а ще ви разкажа една история, която наскоро прочетох и много ми хареса... Сигурна съм, че ще се хареса и на вас... Много поучителна и много вярна.... Ето я и нея:

Две бири или философията на живота - мъдроста на един професор

В часа по философия професорът застанал зад катедрата си, отрупана с различни предмети и зачакал студентите да утихнат.
Тогава взел голям празен буркан и го напълнил с топки за голф.
Попитал студентите дали съдът е пълен. Те отговорили утвърдително. После професорът взел една кутия с камъчета и я изсипал в съда, разклатил го леко и камъчетата се наместили между топките за голф. И отново попитал студентите дали съдът е пълен. Те пак отговорили утвърдително. Сетне професорът взел кутия с пясък и я изсипал в съда. Естествено пясъкът запълнил всичко. Той попитал още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговорили единодушно "да".
След това професорът взел две кутии с бира от бюрото и изсипал съдържанието им в съда, което изпълнило празното пространство сред песъчинките.
Студентите се разсмяли.
- Сега, казал професорът, когато смехът утихнал, - искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във него - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите, предпочитанията ви - все неща, които, ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща. - И продължил: - Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партнüора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."
Една от студентките вдигнала ръка и попитала: "А какъв беше смисълът на бирата?" Професорът се усмихнал. "Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."
pink - 02.11.2007 23:40:30
Заглавие:
Ей, много ми хареса мъдростта на професора.Благодаря, че сподели с нас Много щастлив
GUGA - 22.11.2007 10:33:50
Заглавие: Ето още едно стихче
Как да забравя

Защо се влюбих в теб?!
...И аз сама незная...
Казваше ми, че не трябва
аз това да правя...
Казваше ми, че ще страдам много,
но не исках да те чуя...
Чувах само своето сърце...
И сега незная, как ще мога
аз да те забравя...
Казваше ми, че не си готов
да обичаш и да бъдеш верен,
че е рано още за любов...
Но не те послушах и повярвах,
че ще мога това да променя...
Вярвах, че ще ме обикнеш някога...
Защо ли толкова наивна съм била?!
Сега боли ме и не спирам
за теб да мисля нощ и ден...
Защо не искаш ти да бъдеш с мен?!
Защо така реши и толкова ме нарани?!
Кълнеш ми се, че искаш
аз да съм щастлива...
Но незнаеш, че без теб
немога да се чувствам жива!
Незнаеш, колко трудно е да знам,
че чувства нямаш ти към мен...
Заслужавала съм, казваш, щастие голямо,
но отне го ти, щом на раздяла се реши...
Молиш ме за прошка,
не искаш аз да страдам...
Прощавам ти, това е лесно...
Но трудно ще ми е да те забравя!!!

Ново мнение