asl-bg.com

Твоето творчество :: Докосване

Etchi - 09.07.2007 06:43:52
Заглавие: Докосване
Здравейте!
Видях, че макар и пуснати от друг потребител текстовете ми са допаднали на някой от вас, затова ще публикувам още няколко.
Дано ви е приятно.
Забележка: Под някой от текстовете ми, ще виждате "(а)" което означава, че стихотворението е акростих.

Докосване

Докосване във нощта

осезание, чак до болка,

копнеж не за плътта

обреченост, дълбока...

Греховност, сълза една,

апогей във чувствата.

Тегоба, тъгуваща жена

абсурд от блудствата.

Крепост, силна защита,

атака, засада в мрака.

Болка, плачеща кошута:

отговор самотна чака.

Липсва образ, черна яма

има много непонятност.

Много вяра, заблуда няма -

елемент на вероятност.


(а)

15.10.2006г

Etchi - 09.07.2007 11:34:21
Заглавие:
Докосване в синüо

Лазурен слънчев бряг
златист и топъл пясък.
Вълни в безспирен бяг
отлитащ гларус, крясък.

Синя шир, блеснал наниз
от слънчев лъч отблясък.
Нежен допир, морски бриз
носещ хлад за миг кратък.

Навътре, в тъмното море
бавно кораб отминава
Да срещне синüото небе
към хоризонта наближава

Безлюден бряг и тишина
два силуета в далечината,
един до друг мъж и жена
прегръдка вплела е телата.

03.08.2006


http://www.vbox7.com/play:8528b9cb
Etchi - 09.07.2007 22:31:36
Заглавие:
Надявам се, да ви е харесало видеото към текста "Докосване в синüо".
mir4etyyyy - 10.07.2007 01:18:25
Заглавие:
Жестоко е, Етчи! Много е хубаво, картинките са мноооого сладички!
Etchi - 10.07.2007 09:02:34
Заглавие:
Ето още един текст, ако някой тук чете.


Тогава мила

(Когато мъжа говори)

Когато времето е спряло
и търсиш своята посока,
когато чувство остаряло
не буди тръпката дълбока.

Когато мислиш че е късно
да бягаш боса по тревата,
когато вече в теб е мръсно
и спомен само е чистотата.

Когато душата ти копнее
за слънчевото топло лято,
а тялото започва да линее
и повечето вече е изпято …

Тогава погледни очите ми
и пак ще бъдеш ти жената,
дошла от сън в мечтите ми
и звук донесла в тишината.

Тогава нека да си спомним
думи от мен и теб признати
и с нови сили си припомним
ласките и чувствата познати.

Тогава с мен ела и хвъркай
красива пеперуда лекокрила,
в душата, надълбоко бъркай
от моя порив вземи си мила.

Всичко в нас ще бъде пролет
ще сме отново непринудени,
две птици - заедно във полет
от дълбок, сив сън събудени.

14.10.2006г


А това е визуализация на "Тогава мила" с една прекрасна песен за музикален фон.
lovely_D - 10.07.2007 13:24:49
Заглавие:
Много са готини всичките! Поздравления! Но най-ми харесва онова за бутчетата, което диво коте ти го взе!
pink - 10.07.2007 14:48:59
Заглавие:
Много ми харесват.Чудесни стихове!!!!
Etchi - 11.07.2007 07:08:04
Заглавие:
Благодаря ви за прочита и коментарите.
За да няма недоразумения, ми се иска да отбележа, че от нещата пуснати от потребител с ник divo kote мои са "Меню :)" и "Като в приказките", останалите са на други автори. Това което споменаваш "Картофи, лукчета и пилешки бутчета" както също "Мъж мечта" и "Сблъсък между поколенията" са от моя приятелка Mimi1001.
Сигурна съм, че divo kote или който е използвал нейния ник съжалява за постъпката си.
Ето ги моите два текста.

Меню :)

Предлагаш ми изискана вечеря,
приятна и с френски привкус...
Да те срещна меню ще намеря,
по бедно, но по българския вкус.

Със салата "Снежанка" ще те гостя
(бяло е лицето на мома бъбрива),
отгоре маслини две ще подредя,
(очи такива, дето момък се опива).

Обичаш сирена, тогава поседни,
ще ти поднеса - домашно, овче,
(меки бели момини страни...
не ще наситиш се, ще искаш още).

Пък ако няма с Европа проблем,
ще ти сервирам и шкембе чорба,
европейски казано - супа корем,
(дано по вкус ти е такава мекота).

Ароматната и пухкава погача
с най-чист пчелен мед полята,
опиташ ли, сърце ще подскача,
(един път сетиш ли снагата).

Най накрая за десерт ще вкусиш
любеници - сочен сорт, без семка,
сладостта във спомени ще носиш
(момината гръд и... онази бенка).

Вярно, скромна ми е софрата,
набързо сготвена и подредена...
Не ти понася това на сетивата???
От стомната отпий вода студена.

21.02.2007г


***********************

Като в приказките :)

:) Произведението не е подходящо
за лица без чувство за хумор !!!



Мечтаех да съм Пепеляшка,
на бала да ме забележиш ти,
а то, мислил си за... прашка
и за подобни мъжки глупости.

Желаех също като Снежанка
да съм ти горската чаровница,
но не ти стига да сме двамка
хвана си поредната любовница.

Като Елиза, със жилави нишки
от коприва риза да ти изплета ,
а ти желал си в страсти низки
да ме имаш, само заради плътта.

Копнях да бъда твоята Джейни,
ти с лиани до мен дошъл Тарзан,
оказа се, че в джунглите незнайни
превърнал си се в голям калпазан.

Исках да съм Спящата красавица,
с нежна целувка да ме пробудиш,
ти кроил си, вдигайки наздравица,
с мен в едно легло да се събудиш.

Затова ще бъда Ледена кралица,
от мен ще усетиш хлад и студ,
ти ще мислиш, че съм палавница,
аз с хитрост ще те правя луд.

Като Пипи дългото чорапче, знай
силна съм, на пръст ще те въртя,
със такива като мен не се играй,
че тесен ще стане в миг света.

Сладкодумница като Шехерезада,
с приказки ще те омая, не веднъж.
Вярно, няма да изпитам аз наслада,
ала поне ще разберем дали си мъж .

2006г


****************

Ето ви за нов текст продължението, втората част на "Като в приказките", дано ви допадне.


Като в приказките 2 :)

(моля да се чете с :) усмивка)


Реши да ме срещнеш в гората
с едничка идея - да ме „изядеш”,
също като в приказката позната,
но не със апетит, ами с копнеж.
Заговори ме със самочувствие:
искаше от страх да потръпна аз,
но имах вътрешно предчувствие,
че нежност крие се във твоя глас.
Ти може би реши, че съм кокетка,
която лесна хапка е за твоята уста,
заблуди се от червената жилетка,
от това, че носех кошница с цветя.
Представи се със плътен баритон:
„Чавдар. Ловец съм, как звучи това?”
Аз се усмихнах и за да бъда в тон
отвърнах: „Диана – богиня но лова”.
Закачката в гласа ми усети и разбра,
че съм вълчица… в кожата на агне,
и продължихме заедно в гъстата гора -
тъмно бе, отдавна минало бе пладне...
И случи се каквото може да се случи,
когато се разхождат ловец и вълчица…
Аз няма да разказвам какво се получи,
че приказките тук четат се от дечица.

03.12.2006г

lovely_D - 11.07.2007 10:39:25
Заглавие:
Хахахаха! "Като в приказките" (особено първа част) е направо страхотнааааа!!! Хаха! Имаш чувство за хумор, но наистина представям си някой който няма, как ще реагира!!! А Меню ): също е много свежо. "Като в приказките 2" пък, е много интересно....и във всичките има рима. Уааааау! Радостен

Понеже ти...си родена за писателка, ще оцениш ли моите произведения? Моля те!
Etchi - 11.07.2007 13:26:55
Заглавие:
Чувството за хумор и умението да се усмихваш е много важно, не само за стихотворенията и разказите, а и за живота и човешките взаимоотношения.

Благодаря за прочита и коментара.

Поздрав и усмивка за теб.
pink - 14.07.2007 16:06:36
Заглавие:
Твоето Меню:) ми хареса страшВо много.Грабна ме не толкова хумора, а признанието и преклонението пред "всичко българско и родно".Уважавам хора, които не се срамуват от това, че са българи.
Etchi - 15.07.2007 11:11:33
Заглавие:
Благодаря Пинк за прочита и коментара на моето "Меню:)".
Писах ти в лични, така че няма да се повтарям.
С думите си ме подсети да представя на вниманието ви текст от един цикъл стихотворения "Звуци от старата ракла", неща малко по-различни.
Благодаря ти още веднъж.

Запели, заговорили ...

(Звуци от старата ракла)

-Моме тъмноока, защо си тъжна,
кой отне усмивката ти от лицето?
Кажи ми, мога ли да ти я върна,
защо тревожно ти тупти сърцето?

-Два кладенеца са очите ми - сълзят.
Мъж дохожда с цветето до мен.
Чакам устните му да се престрашат,
да ми издумат, но… мълчи смутен.

-Не смее, моме, как да ти продума,
че който види те и мигом онемява.
И как, кажи ми, той да те наддума,
заговориш ли... и птица се стаява.

-Той нека заговори, аз ще замълча.
Ще слушам думите му занемяла.
Ще съм кошута, няма да гълча.
От гласа му ще отпивам зажадняла.

-Когато идва, образа му не видя ли?
Как изглежда този тайнствен мъж?
Лицето му в тъмата не позна ли,
не го ли спря и заговори ни веднъж?

-Ти защо реши, че вечер ме вестява?
Как сети се, че образа му не съзирам?
Я ми кажи? - Ти ли бе нощес тъдява?
Ти си бил! Сега вече те разбирам.

14.12.2006г

mir4etyyyy - 15.07.2007 11:46:08
Заглавие:
Прекрасно стихче, най-хубавото даже!
Ти пишеш много яко, Етчи, човек успяваш да смаеш.
Казвам ти, и най-славния автор ще размажеш,
успяваш с твойте стихове всеки да омаеш. Ок пич
jani_pippi - 15.07.2007 11:52:13
Заглавие:
Стихотворението ти е хубаво, но не бих казала "да размажеш и най- славния автор", защото най- славните автори имат много, много повече опит от авторката на това иначе хубаво стихче. Усмивка
Etchi - 15.07.2007 16:56:57
Заглавие:
Мили момичета, моля ви, спрете вече с дразненето, или поне под моите текстове спрете, ако ви е толкова трудно да спрете съвсем. Моля ви!
Мира, благодаря, но аз не се опитвам да "размажа" никой, а само да ви покажа нещо написано от мен.
Жани, опита ми не е голям, а дори и да беше, никога не съм имала за цел да се срявнявам и да се състезавам с когото и да е било. Не се възприемам като велик автор, за да се нареждам наравно с "най-славните автори".
Когато има стремеж за сравняване, състезаване и т.н. с някого, тогава се губи смисъла и усета на автора, а доколкото съм разбрала вие се опитвате да бъдете автори и да покажете себе си чрез текстовете си.
Правете го, без да се дразните и дебнете. Моля ви!

Поздрав и усмивка и за двете.
Etchi - 15.07.2007 21:18:13
Заглавие:
Ето още един текст от същия цикъл.


Завърнах се при теб

(Звуци от старата ракла)


- Мило либе, три лета ме няма
дохождам си и си променена,
беше спокойна и все засмяна
сега угрижена си и сломена.

- По тебе, либе, грижите бяха,
да мисля как си в пек и дъжд,
тревожни дните ми отминаха,
самотни без любимия ми мъж.

- Игриви бяха черните зеници,
заливаха ме с топъл водопад,
изчезнали са ярките звездици,
тъжни плуват в тъма и хлад.

- Изчезна от очите светлината:
сълзите я измиха, потъмняха.
В плач смрази им се топлината,
че три години теб не те видяха.

- Косите дълги, тъмен кехлибар,
ухаещи на аромат от пролетта,
по тез вълни дълго съм копнял,
сега са къси, друг им е цвета.

- Сняг появи се в гъстите коси:
посребряха, наваля ги сивота,
зимен аромат от тях се носи,
отрязах ги във миг на самота.

- Снагата стройна, сочна, млада,
така желана, налята като плод,
в съня дори донесла ми наслада,
сега е суха и слаба, без живот.

- По теб посърнах, по копнежа
да ме прегърнат двете ти ръце,
хапка в уста не можах да сложа
без вода изсъхна и тяло и лице.

- Дойдох си, дома съм си, мила.
Изтрий очи, виж ме, не ридай.
Съща в душа си се съхранила -
с нежността си ме приласкай.

- Душата и сърцето ми са същи
не може време да ги промени.
Дочакан връщаш се във къщи
добре дошъл си, либе, поседни.

18.12.2006г

mir4etyyyy - 15.07.2007 21:27:23
Заглавие:
Наистина това е много тъжно, хубаво и нежно. Чудно е!
lovely_D - 15.07.2007 22:23:58
Заглавие:
jani_pippi написа:
Стихотворението ти е хубаво, но не бих казала "да размажеш и най- славния автор", защото най- славните автори имат много, много повече опит от авторката на това иначе хубаво стихче. Усмивка ...
Имаш предвид че ти си една от тези "славни автори"! Така де...говориш все едно имаш опит и говориш за себе си! Сконфузен Мале,мале...

Иначе сега прочетох онова за старата акла. Много е хубаво! Ти си най-добрата писателка на стихчета, която познавам! Не съмо в сайта, но и в реалния живот. Поздравления!
viv28 - 16.07.2007 11:40:07
Заглавие:
Престанете да се заяждате и двете, защото ще намерим начин, ние да ви спрем. Надявам се все още на здравия ви разум и доброто желание.
lovely_D - 16.07.2007 13:54:01
Заглавие:
Абе аз никой не обиждам, просто ми е чудно какво се харесва на Жанет!
Etchi - 17.07.2007 08:28:42
Заглавие:
Здравейте.
Текста който ще ви представя днес е комбинация от три раздела:
цикъл "Звуци от старата ракла" , хумор и акростих.
Надявам се да ви е приятно разчитането.


Недосетил се ...

- Подарих ти скъпо герданче

от мъниста, да се премениш.

Докога ще се мусиш Анче?

Ах, не щеш го. Що мълвиш?



- Рекох, не искам армагани,

и гердан не ме привлича.

Мен друго по ми се нрави

и със него ще се закича.



- Рокли модни ще купувам

от дюкяни най – отбрани.

Злато куп за теб ще давам

и цял наниз със пендари.




- Злато, сякаш че съм фукла,

а и рокли, да се гиздя все.

Като че съм някой кукла.

Има друго що душа ми ще.



- Че какво ти ще душата?

Има нещо, де кажи ми?

Малко иска уж жената.

Една дума подскажи ми .

(а)

09.01.2007г

mir4etyyyy - 17.07.2007 11:18:38
Заглавие:
"Подари ми рози, закичи ме!" - Това ли казва тя?
Etchi - 17.07.2007 14:44:03
Заглавие:
Да, това му казва, ама той се не досеща :)

Браво Мира, много си бърза.

Поздрав и усмивка за теб.
deska - 17.07.2007 17:04:29
Заглавие:
Много красиво! И като чета нещата ти, се чувствам различна - някак вдъхновена.
Поздрав с усмивка и от мен Усмивка
Etchi - 20.07.2007 12:05:24
Заглавие:
Здравейте.
Днес ще публикувам два текста - разказ и стихотворение, свързани помежду си.
Всяка прилика с хора и събития, не е случайна.

Пожелавам ви приятно четене.


Съдба и болка , за цял живот

Седях и се взирах в снимките. Бяха правени преди повече от 16 години и дори и сега, гледайки ги, преживявах и чувствах тогавашните емоции. Какви години бяха, наситени с много труд, старание, лишения, непосилно натоварващи и забързани, но и носещи безгрижността и силата на младостта. Но нищо от трудностите не помнех, спомена бе само за хубавото от това време.
Гледайки снимките, очите ми се спряха на едно от момичетата, приятелката ми Соня, нарочно търсех и се взирах в погледа и. Боли ме много за нея, сърцето ми се разкъсва от болка. Върнах се назад в спомените си, образите изплуваха един след друг.

[I]… Бяхме много задружен отбор, нямаше интриги, злоба и съперничество, разбирахме се прекрасно и спортсменското отношение винаги бе на преден план. Соня беше моя близка приятелка и съученичка, спортистка с много добри постижения. Спорта взимаше своята цена от нас, но ни даваше много, направи ни по-силни, по-уверени и можещи, подготви ни за предстоящите истински изпитания и борбата с трудните моменти, които ни очакваха в живота.

Ала не за всичко и не всекиго от нас…

Завършихме училище, много от нас прекратиха и със спорта, отправихме се към нови хоризонти и изпитания. Разделихме се и всеки тръгна по своя път.

Чувахме се, виждахме се понякога, ала нали всеки бе зает с нещо свое постепенно разредихме контактите си. Годините се нижеха и отминаваха.

Със Соня не се бяхме виждали месеци наред, чувахме се, знаех, че е в друг град да учи, казваше, че е добре и очаквах нашата среща с нетърпение.

Позвъни се на вратата, отворих и бях изненадана - пред мен стоеше тя, но много променена. След спиране на активната ни спортна дейност естественото отпускане бе дошло и телата ни бяха отговорили и се променихме (едни повече, други по-малко). При мен бе повече, а и вече бях майка на две деца, бях вече жена. Така си я спомнях и нея, все още стегната, но понапълняла и свежа, с лека руменина и спокоен поглед. С желание и устрем за живот.

А сега пред мен стоеше една слаба, дори изпита млада жена. В първия миг бях изумена, зарадвах и се и я поздравих за успеха, който бе постигнала в борбата с килограмите, ужас, който мъчеше много от нас. Но нещо ме притесняваше, усещах напрежение и не съзнавах от какво е породено то. Нещо в погледа и може би ме притесни, ала в радостта си от приятелската ни среща не търсех отговори. Това се случи преди 7 години, от този ден започна и болката преследваща ме и до днес.

Срещите ни зачестиха, виждахме се и се чувахме почти всяка седмица и постепенно чувството на притеснение се засилваше в мен. Соня бе станала неузнаваема, объркана, забравяше все нещо, не можеше да се концентрира. Чудех се как едно организирано и упорито момиче, справяло се с тежки натоварвания и стресови ситуации се е превърнало в тази напрегната жена.

Не след дълго, притеснена за здравето и настоящето й, започнах с въпросите си към нея при всяка наша среща и всеки удобен момент:

- Какво става, кажи ми, моля те... не крий… какво се е случило?

- Нищо, не се тревожи за мен – това бе винаги нейния отговор, но усещах, че търсеше спасение, чакаше и искаше помощ от мен.

Един ден случайно погледа ми спря на ръцете й, имаше странни белези по кокалчетата и пръстите си, като че от зъби, бяха разранени.

Тогава всичко ми стана ясно. Как не съм го видяла досега, защо не забелязвах, че от ден на ден все повече отслабваше и линееше. Ала тя добре се прикриваше, винаги облечена и скриваща под дрехите фигурата си.

Болест, коварна болест унищожаваща тялото й, но не само тялото, тя унищожаваше психиката и ума й, водеше я към гибел и я погубваше.

И всичко това си го бе причинила сама, насила, по собствено желание, принудена от жестокостта на света и представата за красота и изящество на жената. Болест, от която страдаха много жени като нея - булимия и анорексия.

Не след дълго започнаха и кризите й. Нямаше стимул и желание за бъдещето, всичко в живота и се рушеше, призмата, през която виждаше се бе пречупила и изкривяваше действителността. Проблемите зачестиха, но Соня не искаше и не можеше да приеме истината, тя не я осъзнаваше. Стигна се до положение, когато сама с действията си застрашаваше живота си, бе опасна за самата себе си. Това беше заболяване на духа и психиката, опит за самоунищожение. Бях една от малкото хора останали до нея в този момент, опитвах да и влея сила и воля за живот, но много трудно достигах до съзнанието й. Организма й постепенно се рушеше, психиката и също. След поредния си опит да се самоунищожи се стигна до сериозна медицинска намеса. Изживях истински ужас в онзи момент.

Постъпи в психиатрична клиника, шест дълги месеца на борба и препускане от едно състояние в друго. Месеци много трудни за нея, но тежки и за мен, докато я гледах как страда при всяко свиждане, на което ходех. Грижите и неволите продължиха и след изписването й от болницата. Нуждаеше се от наблюдение и пазене, денонощно някой бе до нея и я контролираше, следеше се всяко нейно действие. Всяка нощ стоях будна и я пазех от самата нея, сутрин тръгвах на работа и оставях поредния дежурен на поста. Бе станала като малко и безпомощно дете. Но имаше резултати. Дни наред продължи това и една нощ умората ме победи и се предадох в ръцете на съня. Когато се пробудих вече бе късно, тя отново бе прибягнала до старите си навици, оставяйки се на порива предизвикан от болестта. Разплаках се, разплака се и тя. Много дълго сълзите ни не спряха.

Нямаше спасение, това бе болест за цял живот или по точно казано, докато живота продължи. Състояние на психиката и духа.

Но след тази нощ нещо в Соня се промени. В този тягостен момент, виждайки моята мъка и болка, огромното ми желание и всичките ми опити да и помогна, тя осъзна, че някой, някъде го е грижа за нея. Откри смисъла за да продължи борбата, осъзна, че е длъжна да живее ...
[/I]

Днес, три години след тази нощ, Соня върви напред и всеки ден се бори със своята болест. Съдбата й не е лека, последствията от болестта върху тялото и психиката й се отразяват на нормалното й съществуване , ала тя е жива и това е важното.

Гледам старите снимки и очите ми се пълнят със сълзи. Ех, как искам да мога да върна времето назад, да хвана за ръка Соня и да я спра от онази стъпка, повела я към тази съдба. Но не мога.

Единственото, което мога, е да се моля и да бъда до нея тук и сега.

В сърцето ми е рана, в душата ми е болка и искам да изкрещя към хората:

- Спрете, моля ви! Спрете преди да е станало късно.

06.08.2006г

***************************************

Вземи от мен

( На моята приятелка С. )

Ти сякаш че назаем живееш
вървиш си и носиш се леко.
Не можеш,не искаш,не смееш
топи се тялото,става по- леко.

Защо сама избра си тази съдба
не продължавай,чуй ме,поспри.
Да, живота е безкрайна борба
но аз ръка подавам ,ти я вземи.

Зная , труден е този твой път
болестта не веднъж те погубва.
Душа ти давам,копнеж за живот
вземи от нея , тя вече обръгва.

Сила има там ,в тебе дълбоко
намери я , тръгни , покорявай.
Вяра давам ти ,за път,за високо
приеми я и недей се съмнявай.

Ръката моя , вярата , душата
за теб нека станат сила и брод
Нас приятелко,събра ни съдбата
и свърза смисъла на този живот.

11.08.2006г

Etchi - 21.07.2007 10:24:44
Заглавие:
Здравейте.
Текста който ще ви представя е писан на селски диалект с варненско звучене. Той не е книжовен български език и не претендира да се причислява към сериозната поезия, а е предназначен да усмихва и повдига настроението на читателя.
Приятно четене.

Забележка: Да се чете с усмивка. Усмивка


Така са случи сичку :)

(Звуци от старата ракла)

Загувори мъ идин гуспудин.
Мама вика: „- Ано мъ нидей,
ни гу ли видиш какъв е фин
и нищу чудну да е дажи гей.”

- Какъв ти гей ма мале, ам нидей
ни съ излагай, то сига е модну
мъжа да бъди по - изтътчен тъй,
не кът Ванüо от нащу селу родну.

Нъ гуспудина имито му бе Имил,
взе да ма кани в колата си зилена,
да ма разходи и викъ с глас мил
чи аз била съм кът хубава Илена.

Ам хубава съм, мома и пулувина,
що момци подире ми въздишат,
ама и мозъка ми е кат за двамина,
затуй хвалбити прид мен издишат.

В селскуту читалищи виднъж бях
четух идна книга нъ Шекспир май,
зъ Жулиета и Румеу, дет биз страх
обичали са силну, амъ мрът накрай.

И аз, нали съм малку кату пуитеса
вживях са в образа нъ Жулиета
и се са чудих, Румеувците де са,
да ма спасяват от съдбата клета.

Амъ многу ми хареса как звучаха
думити иднакву, същу кату песен...
И зеха сичкити момци са затърчаха
дъ пишат за любов, а вън бе есен.

И саму Ванüо онзи нашия от селу
ни са захвана да риди … куплети,
утиди да прибира житу пу пулету
вместу да пиши за чувства клети.

Голям умник той накрай излези,
щот негувата нива бе прибрана...
То стихувити май са безпулезни
кату от глад събудиш съ зарана.

И му пристанах, чи нали мъ иска,
забравих бързу стихуви и моди …
Е малку там в душата нещу стиска,
ама какво пък, то пу хора ходи :)

04.12.2006г

Pesho_az - 21.07.2007 10:53:45
Заглавие:
Ръкопляскащ Наистина успя да ме разсмееш. Смеещ се
Etchi - 21.07.2007 10:59:22
Заглавие:
Благодаря за прочита и коментара.
Това е за теб, бях ти обещала ...


Приятно е, ако за миг съм успяла
усмивка да даря когато те боли.
Зная, едва ли тъгата е преболяла,
но поне по слабо отвътре вали ...

Поздрав и усмивка за теб.
lovely_D - 21.07.2007 11:15:31
Заглавие:
Хахаха! Много е готино и весело! Доста се смях! Ох, това поне ме размя, че онзи разказ направо щеше да ме разплаче! Истина ли е?!
Etchi - 21.07.2007 11:26:13
Заглавие:
Благодаря и на теб за прочита и коментара.
Да, истина е всяка дума в разказа ми.
За съжаление тези болести трайно се настаняват сред младите.
Дано по-малко хора, да не кажа дори никой не тръгва по този път.

Поздрав и усмивка за теб.
Etchi - 22.07.2007 11:34:43
Заглавие:
Представям ви нещо от цикъл "Приказки", този текст е съавторски.
Писането в съавторство е много приятно изживяване, а също така и предизвикателство към авторите да създадат синхрон помежду си.
Невъзможно е напълно, но в някакви граници се постига това. Усмивка

Приказка за усмивката

(Предупреждение:
Тази приказка е дълга, простете
не я четете, ако сте нетърпелив.
Не се сърдете, а само се усмихнете
защото в приказките краят е щастлив.
)


/ blueneo & Етчи /

- Приятно ми е, добър ден -
каза любезно един непознат -
Как сте в този ден есенен
май че налегнал Ви е хлад?
- Добре съм, но съм самотна,
тъжното в мен гнездо е свило.
Все плаха, тиха, все сиротна -
отвърна му непознатата мило.
- Защо, простете за въпроса,
няма ли какво да Ви зарадва?
Такава нежна, леко чипоноса,
а пък усмивка не се прокрадва.
- Усмивка ли, ама това какво е,
не съм чувала това название?
Дали е някакво сложно учение
или е чудно човешко състояние?
- Усмивката е нещо много мило,
позволете в света и да Ви заведа,
ще Ви покажа място така красиво ...
Хванете ми ръката да Ви поведа.
- Добре, но да не ме подведете
до днес нямам приятели добри.
Трудно се доверявам, разберете
и страх ме е от непознати дебри.
- Спокойно,остров си представете
с жълт пясък и малки вълни солени,
Вие там, на пясъка сама седнете,
зад вас всичко е в цветове зелени.
- Но, пак сама съм, защо все сама
не може ли на острова да има друг?
Не че за Вас говоря, но в тази земя
поне да имаше един единствен звук ...
- Да, чувате музика в далечината.
Тръгвате навътре следвайки звука …
Виждате как рекичка лази по земята,
до нея голям бук и беседка под бука.
- А рози, има ли прекрасни рози там?
Обичам ги, любими са ми тези цветя,
като опиянена от аромата им политам,
от нежното ухание омайвам се, летя.
- Да, този остров с орхидеи е осеян,
но около беседката цъфтят и рози …
Вътре в беседката засмян заек разсеян
със син котарак си разменят фрази.
- Тези две животинки какво друго правят,
май, кафе пият и за нещо шумно спорят?
Ще се сетят ли при тях да ме поканят,
за какво така разгорещено си говорят?
- Влезте в беседката, там се настанете
опитайте от ароматното кафе със тях.
Говорят за рози, ако искате се намесете,
кой цвят е по-ароматен спорят през смях.
- Червената излъчва най-силен аромат,
зная, от тях имам във градината у нас,
Ех, как да ги накарам този спор да спрат
съвсем не искам да си повишават глас?
- Не, в спор ражда се едно приятелство,
кажете мнението си, нека го узнаят те,
а и всичко до тук от нас бе съавторство
всеки персонаж и образ бе във мислите.
- Откривам на острова интересни неща.
Поведете ме моля по онази тъмна пътека.
Щом за ръка държите ме, не е зловеща,
става все по-светло и по-красиво, нека ...
- На острова се случват чудеса големи,
вървим, следваме примамващата посока.
Пътят е осеян с рози, Вие без проблеми
откъснете си една. Цена има, не е висока.
- Добре, но може да увехне като я откъсна,
дали да не я взема, у дома да си я посадя.
Не искам в ръце да ми умре, тя е прекрасна.
Каква е цената, която трябва да Ви заплатя?
- Няма, тя е вълшебна, смело я откъснете,
и ще Ви радва, ще е жива винаги във вас.
Колкото за цената: само ми се усмихнете -
и с усмивката си усмихнете всеки от нас.


17.10.2006г

Благодаря за съавторството на blueneo/Мартин
deska - 22.07.2007 11:39:13
Заглавие:
Искам и аз на този въображаем остров! Етчи, само да можеше да видиш каква усмивка на лицето ми предизвика! Страхотна приказка. Заслужава си да се прочете. Усмивка
Etchi - 22.07.2007 14:38:02
Заглавие:
Благодаря ти Деска, за търпението да прочетеш и за коментара, а най-много за усмивката.
Интересното е, че този текст се появи в съвсем непринуден интернет диалог, в който на шега аз бях своята противоположност (донякъде).

Поздрав и усмивка за теб.
Etchi - 23.07.2007 21:20:09
Заглавие:
Здравейте.
Следващият акростих ми е един от любимите.

Стъпки

Завиване, тишина навън.

Очакване в мислите тръпне.

В заспиване, клепачен сън.

Нощта бърза да се отдръпне.

Изгряване, ранобуден звън.

Много тежест носят очите.

Ах, мрачно е и студено вън.

Бодат за докосване лъчите.

Една е мисълта - не сбъдване.

Тогава кой така нощта отви ?

Изплува въпросът при ставане:


Кой в моя сън остави пак следи?

(а)

11.01.2007г


А това е клипа направен по текста на акростиха ми.
( Дано не нарушавам правилата :) )

http://www.vbox7.com/play:e778ef39
lovely_D - 23.07.2007 22:33:43
Заглавие:
Акростиха е много хубав, само че не схващам баш какво е посланието. Имам предвид, онова, което си написала с първите букви.

А приказката....просто аз си го създадох това във ума и усмивката на лицето ми се появи! Невероятно е! Може да накара и най-тъжният човек да се усмихне! Прекрасно е! И острова и приказката! Това е една от най-прекрасните приказки, които съм чела до сега! Влюбен
mir4etyyyy - 23.07.2007 22:41:14
Заглавие:
"Зов нима бе ти" или преведено по смисъл - "ти ли беше зова". Поне аз така го разбрах...
lovely_D - 23.07.2007 22:46:39
Заглавие:
Да, ама е някак объркано!
Etchi - 24.07.2007 07:01:08
Заглавие:
Диди благодаря за прочита на "Приказка за усмивката" и "Стъпки"
Радвам се, че приказката е съумяла да те усмихне.:)
Колкото до акростиха, ако желаеш пиши ми на лични и ми кажи кое точно не ти допада и ти е объркано за да не обръщаме мястото за коментари в място за диалози.

Мира, приятно ми е, че освен че си прочела "Стъпки" си го разчела и най-важното - си го усетила. Благодаря ти.

Невъзможно е възрастовите граници да не дадат отражение в текстовете и да не поставят бариери, важното е с общи усилия, добронамереност и с усмивка да се преодоляват препятствията между нас.

Поздрав и усмивка за вас.
Etchi - 24.07.2007 10:27:07
Заглавие:
Дано

Съдът. Фрази силни.

Времето отминава...

Осъдени... невинни.

Битката продължава.

Отчаяние, безсилие.

Докога? Стига трай.

Надигни се... усилие.

Изходът е с добър край.

Време е, да “вървим”.

Една е нашата съдба.

Чест, право да спасим.

Един е изходът, борба.

Дано!

(а)

08.01.2007г


Радвам се, че днес 24.07.2007г този мой акростих вече не е актуален. Усмивка
Радвам се за Валя, Валентина, Снежана, Кристияна, Нася, Здравко и Ашраф.
Добре дошли у дома!


А това е от днес - просто емоция ...

Не е творба, а сълзи на радостта :)

Сълзи на радостта
върнаха се накрая,
отново тук, у дома,
бе ад, сега са в рая.
Отдъхна цял народ
дойде очакван миг,
направи този ход
изискан френски лик.

(а)

24.07.2007г

Etchi - 27.07.2007 10:05:15
Заглавие:
Здравейте.
Виждам, че сериозните текстове не са така харесвани както тези предизвикващи усмивки, затова ето още нещо усмихващо.

Празници :)

(За хора с чувство за хумор)

Прибира ми се снощи моят дядо,
рекох снощи, но бе почти заран.
Абе уж дядо, ама сърце му младо,
зарязвал бил за Трифон Зарезан.

Надясно се клатушка и наляво
умилква се, че малко закъснял,
вика ми: "Привет, мила бабо ...
аз май, че леко съм се поналял"

Леле, какво дойде ни до главата
и ний на старини ставаме резил.
Тръшнах му сърдито аз вратата,
рекох:"Вече да не си се появил!"

Излезе уж, но после пак се върна,
фиксира поглед някъде зад мен,
обърна се, през коридора тръгна
на закачалка бе балтона закачен.

Взема го, много бавно го облече,
ама ми казва:"Не ми е по размер."
Леко кимнах:"Спокойно бе човече,
е теб те нямаше, та имах кавалер.

Нали така (почнах да се шегувам)
те поводите много са, не е един,
и аз снощи реших да празнувам,
но не Трифон, ами ... Валентин."

(а)

15.02.2007г

Etchi - 28.07.2007 10:57:19
Заглавие:
Ето още един текст писан в съавторство.


Приказка за Тарзан и Джейни

( * Увод се налага , за да няма тайни:
Приказката е на blueneo / Тарзан/,
но споделена е със Етчи /Джейни/
за да не бъде в джунглата сам :) )


Време на маймуни ...
а Тарзан им беше цар.
Сред природните закони
чувстваше се господар.

- Джейни мила …
казвам се Тарзан.
Ти си много красива,
аз див, грозен и сам.

- Мъжът от джунглата
и една градска дива?
Ти волен в чувствата,
аз много предпазлива.

- Ти си хубава жена -
да си моя , е мечта,
идвам на една лиана
искам те сега в нощта.

- Ти ли идваш в нощта
и шептиш ми слова?
С тези нежни „неща”
в мен будиш чувства.

- Трудно ми е да шептя,
но пък мускули пъча.
Много силно крещя,
без никак да се мъча.

- С думите ме галиш
грубоват си, но мил.
Свещи ако запалиш
пътя ще си открил.

- Свещ в нощта да паля
за какво ми е това ?
Романтика ли мила -
магия ли е някаква?

- Романтика е това,
действа като магия.
На природата ни зова
отвори очи, открий я.


В наши дни, нещо се промени.
Тарзан в джунглата беше цар,
ала след разговора с Джейни
и на чувствата стана господар.

- Тялото ти ще обгърна
търсят устните ми страстта.
С целувка нежно ще отвърна
огънят е в мен ... и похотта.

- Обгърни ме, обвий ме цяла
от ласките ти ще затрептя.
Романтиката те е завладяла,
на тази страст как да устоя?

- В синята нощ, с бяла топлина
луната ни огрява, пеят звезди.
В твоите обятия, търся тишина
милувки не щадя, ти ги приеми.

- В такава лунна нощ ме покори
с милувки нежни ме приласкай.
Във обятията ми меки намери
свой пристан, бряг и земен рай.


- Полъх разроши кестеняви коси
мракът си тръгна, зора ни огря.
Порой от усмивки, горящи очи,
ритмичен танц телата разлюля.

- Полъха е от нежното дихание,
копнежен порив, душа игрива.
Лъч мека светлина, съзерцание,
бурна страст безкрай ни облива.

- Омайната си обич сега ти давам
много тихо две думи ще ти шептя,
с чувствена любов ще те дарявам
целувка нежна искам да ти подаря.


09.11.2006г

С благодарност към blueneo/ Марти за съавторството. :)
mir4etyyyy - 28.07.2007 13:31:14
Заглавие:
Уау, страхотно е! Наистина! Имам само една забележка - не е ДжейнИ, а Джейн.

Целувки! Целувка
Etchi - 28.07.2007 19:44:50
Заглавие:
Благодаря за прочита и коментара Мира.
В истинската историята са Джейн и Тарзан,
ала що да сторя като в стиха се търси рима?
Явно кръстили са ме така, защо не знам. Радостен
lovely_D - 28.07.2007 23:10:41
Заглавие:
Ха-ха! Браво бе, много бързо можеш да измислиш нещо! А колкото до най-новите ти побликувани произведения - страхотни са всичките, особено онова за дядото! Направо е суперско! Смеещ се
mir4etyyyy - 28.07.2007 23:30:51
Заглавие:
Права е. Имаш талант, Етчи, личи си от километър разстояние. Намигащ
deska - 28.07.2007 23:43:41
Заглавие:
Много ми хареса Приказката за Тарзан и Джейни, сега имам нов поглед върху тези герои.
Etchi - 29.07.2007 11:24:25
Заглавие:
Благодаря за мненията Диди, Мира и Деска.

Следващия текст е писан специално за един 17г младеж.
Несподелената любов, видяна през мъжките очи ...


Мъжка самота

Тъжно заглъхват последните стъпки,
отминават забързано, скрити в мрака.
Сърце осиротяло и цялото в кръпки
тупти в тъжен ритъм, готово да чака.

Живот до тук труден, тежка съдбата:
без ласка и обич, без нежност и плам.
Обвит в самота, с копнеж по жената,
останал по пътя без взаимност и сам.

Болка пак се промъква, брули душата,
мъжки храм е останал затворен и тих.
Подобно сянка броди сам в тишината
мъж със душа като красив тъжен стих.

05.07.2007г



Този клип към текста е направен от него.
http://www.vbox7.com/play:51556003
lovely_D - 29.07.2007 12:42:33
Заглавие:
Много е хубаво, защо не вземеш да направиш книжка? Ще си я купя непременно! Усмивка

П.С: Не ме наричай Диди! Моля те! Мразя да ми казват така! Казвай ми Дая ако искаш както другите, но не и ДИДИ!
Etchi - 29.07.2007 12:53:23
Заглавие:
Добре Дая, извини ме, не предполагах ...

Благодаря за мнението, колкото за книжката (както ти се изрази) ...
ЛС Радостен

Поздрав и усмивка за теб.
Etchi - 30.07.2007 08:25:22
Заглавие:
Здравейте.
Следващия текст е миксиран. Радостен
Примесени са една доза хумор, щипка фентъзи, литър приказка и всичко това разбъркано до хомогенен акростих.

Не се препоръчва за хора със слаби сърца, опънати нерви и тези които са с ампутирано чувство за хумор.

Приятно четене.


От една целувка :)

Понякога мечтите ме отнасят
рея се, политам към звездите
и там едни такива се разнасят -
направо не е на всеки за ушите.

Целувам жаби, мъжките избирам,
една след друга пробвам, но, уви!
Страст влагам, хубост не отбирам,
и не по едната, по двете им страни.

Търся Него, принцът от мечтите,
единствения и достойния за мен,
обърнах блатата, гüолове, реките,
без никакъв успех ... до онзи ден.

Избрах си екземпляр - един гигант,
че, казвам си – важен е и размера…
Ако щете вярвайте, колкото трабант
такъв жабок едва ли друг ще намеря.

Жабокът погледна с големите очи,
аз потръпнах, заплеснах се по него,
бе то и без да казвам много ми личи,
и го целунах: страстно, дълго, смело.

Навярно мислите – провал пореден,
обаче не, чудото стана най-накрая.
Напет и снажен, в поклон приведен,
един мъж се появи, от къде - не зная.

Вълнуващ миг, любов от поглед пръв,
сърцето ми туптеше в гърдите лудо.
Я как ме гледа, като звяр своята стръв,
като че сякаш му бях любимо блюдо.

А щом се приближи, о какъв аромат
жабокът-принц ухаеше на „Шанел”,
а облеклото му – същински дипломат,
бе като от журнал, манекен или модел.

Аз дотогава такъв мъж не познавах:
сащисах се, останах си безмълвна,
такива страстни погледи раздавах…
Ах, как можах в такъв да го превърна!?

Във този миг обаче той ми проговори,
а пък гласа му, по тънък и от моя чак.
Пък и походката, странна ми се стори,
ръцете с дълъг маникюр, даже с лак.

И как такъв мъж аз мога да обичам?
Навярно сещате се, не бях негов тип,
целта му друга бе. В самота се вричам
и спирам с търсенето на принца Вип.

Натъжена казах му: „Бъди щастлив…
Ето, магията премахнах, вече си човек,
върви напред смело и със порив див
срещни съдбата, дано пътят ти е лек.”

Едно последно сбогом, за да си вземе,
към мен пристъпи той и ме целуна…
И в този миг (злата вещица не дреме)
принцът мой на жаба пак се превърна.

Радост имаше в очите на жабока мил,
и с тях така мило ме гледаше, чаровно.
Не бе човек, но бе човечност съхранил,
целунах си го пак, дори да е греховно.

Е да, ама остана си зелен жабок, голям.
Мъж не ми и трябва, бил той и хубавец.
Ъгъла на стаята ми е с голям фонтан ...
Жабчо ще си гледам там като любимец.

(а)

02.04.2007г

Etchi - 31.07.2007 23:51:35
Заглавие:
Здравейте.
Отново един текст за самотата, обичта и несподелената любов през мъжките очи.

Копнеж

Избрах една сред многото звезди
с вятъра полетях за да я взема,
красива горе, тук вече не блести,
зная, тя от чара ти е заслепена.

Мелодия дочух от птичи трели,
такъв звук, що слуша се в захлас.
Едва ти промълвила, те онемели
вслушват се възхитени в твоя глас.

Полюшващи жита насред поле
нашепват за мекота сред зноя,
осъзнавам какво напомнят те -
лек галещ допир от косата твоя.

В роса изкъпани треви в утринта,
докоснати в зора от първите лъчи
омайни са, но по - омайва блясъка
и мекотата в кафеникавите ти очи.

Ефирен вятър южен, в тишината
навява нещо, сякаш име ми шепти,
минава нежно и докосва сетивата,
а аз прошепвам: „Мила, чуй ме ти!

Разтвори душа, чувството възражда
усети сърцето ми, то бие с копнеж.
Приятелството ни любов поражда,
искам с теб едно да сме, в летеж."

31.07.2007г



http://www.vbox7.com/play:1c08c8be

А това е клипа направен по текста който пък е писан по желание на автора на видеото. Отново форма на съавторство.
Според мен визуализацията е сполучлива, вие сами преценете.
Etchi - 08.08.2007 13:46:42
Заглавие:
Ето още нещо ...

Бягство

Уморих се, отвътре бразди,
тази нощ самодива ще стана
и под ярките блудни звезди
хладна на вятър ще пристана.

Вятъра, който страшно бучи,
аз ще любя, макар и насила,
само той във мен ще заличи
плахостта, която съм скрила.

От очите ще се ронят сълзи,
маргарити от тях ще цъфтят,
енüовска трева ще пропълзи,
нозете ми ще връзва, да болят.

А поток студен ще смразява:
чувства, спомени и страст,
усмивката, която покорява
вълнува и над мен има власт.

Сред тръните на горски шипки
тялото си женско ще предам.
Вълнуващите нежни тръпки
от ласките ти ще забравя там.

Тъмнината ще ми бъде сестра,
от нея не ще сещам топлина,
осиротяла сред гъстата гора,
сама обет ще дам за тишина.

Тъжно и неусетно ще линея,
ала далече ще е грехът вече,
в който, да се потопя, не смея ...
А чувството, дали ще е далече?

(а)

24.06.2007г

Etchi - 11.08.2007 20:46:06
Заглавие:
Докосващо

Нашепваш, думи галят,
ефирът се насища с тях,
милват, топлят, парят,
огън палят… изгорях.

Жива са вода, опиват,
енергия са, вид заряд,
шепнещо ме заливат,
стон нежен, благодат.

Ароматът възпламенява
минава… по сетивата,
омайва и се настанява
дълбоко… във душата.

Аз искам, ала не смея,
сън сякаш е, не живот.
Изгаряща душа, немея
милвам те, благослов.

Искаща те приютявам,
пазя чувството във нас,
разгарящо приласкавам
и шепна с най-тих глас.

Ясно всяка дума чувам,
търсиш в мрака моето.
Едно до друго, в ритъм,
леко докосвам твоето.

05.03.2007г

sunshine9 - 11.08.2007 20:51:48
Заглавие:
Имаш страхотен талант. Всичките стихчета са много хубави. Най-много ми харесват ''Бягство' и ''Копнеж''.
Успех!
Etchi - 11.08.2007 20:57:28
Заглавие:
Благодаря ти за мнението.
Усмихваш ме.
А аз пък много се радвам, че днес случайно те открих и на друго място Намигащ
Талантливо и увлекателно пишеш С.

Поздрав и усмивка от мен.

п.п. Видя ли видеоклиповете правени по текстовете ми?
Ако не си погледни ги, мисля че ще ти харесат. Радостен
mir4etyyyy - 12.08.2007 08:11:44
Заглавие:
Страхотни стихчета, Етчи! Особено онова за жабите. Беше много яко! Продължавай да пишеш яки стихотворения!
Etchi - 12.08.2007 11:53:30
Заглавие:
Мира, благодаря ти за прочита на стихотворенията и за коментара ти.
За съжаление не зная как точно се пишат такива неща (яки)! Смеещ се

Поздрав и усмивка за теб.
Etchi - 14.08.2007 10:00:41
Заглавие:
Здравейте.
Ето нещо леко и весело.

Закачливо

Слънчево зайче игриво
спря се днес върху мен.
Усмивка, весело чувство
донесе ми в топлия ден.

Огледах се. Кой ли го праща?
Случайно при мен ли дойде?
Аз вече „окото не хващам”,
не ходят след мене мъже.

Преминах трийсет и пет,
и времето своето взе си.
Вярно, нося душа на поет,
но външно - О, хубост къде си!

А зайчето скача и шава
обхожда ме, бяга по мен ...
Мъжа ми ме наблюдава,
усещам, ще има проблем.

-Какви са тези "зайци" по теб?
На кой ти си дала нишан?-
гласа му ме смрази като лед,
и бързо отвърнах: - Не знам.

- Не знаеш, как ли пък не!
Я кажи ми, кой те закача?-
а пък моето женско сърце
тупти, в гърдите ми скача …

Но усетих усмивка потайна
и на часа всичко разбрах.
Няма страшно, нямало тайна
огледалце че държи го видях.
:)


22.08.2006г
Etchi - 16.08.2007 10:06:07
Заглавие:
Този акростих го пускам днес по определен повод. Радостен



Две думи за теб


„Отново няма да празнувам.

Без поздрави, цветя и дар ..."

Искането ти добре разбирам,

че нося от твоята кръв и жар.

Аз „Честито" няма да изрека

(мислено го казвам, гласно не),

тежки дарове не нося в ръка,

ето тук съм, само с думи две.

Малко думи, но с голяма сила

ако извират дълбоко от сърце.

Малък букет от тях съм свила,

опакован със усмивка на лице.



(а)
16.08.2007г

Etchi - 20.08.2007 09:39:40
Заглавие:
Ето още един текст акростих.

Не ме търси сред тях

Ако видиш птици в небесата,
запомни как размахват крила,
но не ме търси сред синевата,
едва ли сред тях ще съм била.

Следи съзреш ли по златен пясък
и лъчи, галещи морските вълни,
опивай се от слънчевият блясък.
Това не са от мен оставени следи.

Избухват ли в душата ти пожари,
в сърце изгаря ли те огнен плам,
ако във теб започне чак да пари,
мен не вини, угасвам вече, знам.

Стопяваш ли се цял от топлина,
трепериш ли, смразен от ветрове,
аз не съм тази, стихийната жена,
във теб донесла жарава, студове.

Ако омае те безкрая на звездите,
мен не търси сред тази красота,
техния блясък нямам в очите,
избледня цвета, остана сивота.

Шепот тих сетиш ли в тишината
и слаба светлина, когато затъжиш,
навярно аз съм, споменът за жената,
ала не се опитвай да ме задържиш...

(а)

2006г

pink - 20.08.2007 10:50:38
Заглавие:
Радвам се, когато прочета всеки твой стих - така денят ми става по-усмихнат и по-смислен.
Etchi - 21.08.2007 06:59:23
Заглавие:
Благодаря ти за прочита и за коментара.
Ето един по-лек и весел акростих.


Обещанието :)

Рече ми един младеж: "Ано,
очаквай ти от мене рози,
зарана в понеделник рано!"
И сега въпросът ме тормози.

За кой понеделник ми рече,
аз ли нещо пак не доразбрах?
То времето от вчера изтече
е да, обаче цветята не видях.

Бодлите им не усетих даже,
така очаквах цял ден, но не...
Рози, дали момъкът ме лъже
или бере ги потайно някъде?

Будала съм, щом се надявам,
ергените не носят веч цветя.
Защо дори ви го разправям?
Бе явно, в облаците си летя.

От днес не ще повярвам вече
дори за дар - цвете в саксия.
Леко водата от вазата изтече
и свиквам с тази моя орисия.

(а)
19.06.2007г вторник :(

Etchi - 24.08.2007 11:54:18
Заглавие:
Текст, определящ състояние ...



Болка


Плаче ми се, нека тихо си сълзя,

да се излее болката, стаена в мен.

Не мога, не искам повече да я тая,

тя много дълго държи ме в плен.


Дори не знам защо, с какво, кога...

Не ровя в стари рани, няма смисъл.

Назад не се обръщам, ала празнота

напред ще има (боли от тази мисъл).


Във всеки стих оставила частица своя,

дори от ред написан не се отричам.

Посветеното остава. Болката е моя...

Ненаучена да мразя, мога да обичам.


Нека тихо си сълзя, но през усмивка,

за да не нося никому тревога и тъга...

И друго не научих, що е преструвка.

Тогава? Ще видя, нека първо отсълзя.


23.08.2007г

Etchi - 29.08.2007 09:35:19
Заглавие:
Опасно лоша съм

Провокирам те, колко съм ужасна,
опасно лоша съм, пази се от мен.
Гласът ти казва, че съм прекрасна,
лъжеш се, ала какво да сторя - ген.

Ето, отново правя го, без да искам,
до теб достигам, защо си натъжен?
Не се мръщи, тъжен не те искам,
изгрей в усмивка, учи се от мен.

Обичам те, когато се усмихваш,
чертите ти омекват, излъчваш жар.
Изпитвам те, мълчиш, притихваш.
Такава страшна съм, голям пожар.

Ела до мен, близо, погледни лицето:
трептят устните, сдържам си дъха.
Едва удържам ритъма на сърцето,
миг още и ще прихне в мен смеха.

Ела близо, чуй издайника отляво,
извира в него от чувства водопад,.
закачливо гледам във очите право.
Дива самодива с нрав буен, млад.

Аз провокирам, пробуждам, жаря...
Вулкан съм, галя с лава от любов,
а докосна ли, страстен огън паля.
Това да издържиш, дали си готов?

(а)

18.05.2007г

Etchi - 30.08.2007 13:22:41
Заглавие:
Ето още нещо от любимия ми цикъл текстове.


Срещнали се

(Звуци от старата ракла)


- Добра среща, Диано моме, поспри.

Дойдох си днес зарана от гурбет...

Я продумай, как живота тук върви?

Какво ново? Разказвай ми наред.


- Завърнал си се в селото, разбрах.

Пет лета откакто бате се помина.

В същия ден за последно те видях:

на смърт дойде, подир туй замина.


- Поех по пътищата, в неизвестното,

прокъсах си обущата по чуждото.

Не сбрах имане, не найдох лесното,

но поне за мене си научих нужното.


- Помъдрял те виждам, и посребрял,

неволите оставили са в теб следи...

Момък тръгна, идваш си възмъжал.

Дълго нямаше те, много, много дни.


- А ти си все същата, хубава, бъбрива:

на уста думите редят се като синци.

Помня, на хорото - скоклива и игрива,

как сбираше очите на всички момци.


- Кога жив бате бе, побратими бяхте,

дохождаше във къщи, по седенките.

Помня как на шега с теб се годихме

и наедно хортувахме под сенките …


- За теб, Диано, всичко на шега ли бе?

Пък аз все те мислех, докато скитах.

На сън теб виждах, думах ти „либе”.

За теб говорех, как си все се питах.


- Не бе шега за мен, бате Чавдаре,

ала отдавна тръгна, времето си мина.

По волята на тейко и на мойто мале

за друг ме задомиха, преди година …


28.12.2006г

ramona - 30.08.2007 14:20:56
Заглавие:
Etchi написа:
Опасно лоша съм

[color=blue]Провокирам те, колко съм ужасна,
опасно лоша съм, пази се от мен.
Гласът ти казва, че съм прекрасна,
лъжеш се, ала какво да сторя - ген.

Ето, отново правя го, без да искам,
до теб достигам, защо си натъжен?
Не се мръщи, тъжен не те иск ...


Всички са прекрасни.Но това е ..... СТРАХОТНО направо!Браво,Етчи!
Продължавай да ни радваш с творбите си. Усмивка
lovely_D - 30.08.2007 20:51:11
Заглавие:
Аха, онова стихче "опасно лоша съм" много ми хареса! Усмивка
Etchi - 31.08.2007 12:43:50
Заглавие:
Благодаря ви Рамона е Ди за прочита и коментарите.
Усмихват ме думите ти Рамона, много си мила.

Поздрав и усмивка за вас.
Etchi - 01.09.2007 08:23:50
Заглавие:
Нещо по - различно и не толкова стандартно.
Някой от думите са "нови", тоест несъществуващи. Смеещ се
Приятно четене.


Неслучване

Гарошумието в мрака
пътнико поток излива,
ляво ритъмно изплака
през очи сълзопрелива.
Неидването наслоява
нетърсено страдание,
липсването пресушава
болезнено с мълчание.
Бодящо недокосване,
срещане неизживяно,
тихо неразлистване,
случване неизвървяно.
Нечакано отсъствие,
листопадно неусещане,
неминало присъствие,
сълзящо непосрещане.

29.08.2007г

Etchi - 04.09.2007 13:20:44
Заглавие:
Само сън

Затвори си очите, не гледай -
аз пристигам при теб, в съня.
Хайде, време е вече, заспивай,
къса нощта е, по-дълъг деня.

Тази нощ съм тук, в твоя сън
и те галя с нежност и плам.
Тази вечер плаха няма да съм,
а гореща, без задръжки и свян.

Ще съм тази, от твоите мечти,
която тайно страстно желаеш,
не сърничка със невинни очи,
а лъвица, не ще ме познаеш.

Не, не мърдай, само със длани
ще докосвам и галя, ще те вая.
Знам, от ласките, дълго желани,
ще тръпнеш и стенеш до края.

Не протягай ръце, не прегръщай,
от твоя допир съня ти ще спре...
Искаш, но спри, не превръщай
в реалност всичко, така е добре.

Не ме гледай, мига не разваляй,
не отваряй пак очи, престани...
Аз съм само в съня, не забравяй!
Почти се съмва вън вече, поспи...

06.07.2007г



Това е клипа направен по този текст
http://www.vbox7.com/play:37ccb77c
Etchi - 14.09.2007 08:50:06
Заглавие:
Есенна любов

Непонятна и тъжна
е есенната любов,
мототонно ненужна,
отронен нощен зов.
Жигосваща душите,
енигматична, плаха,
магнетична, в очите
сънно-нощна стряха.
Боязлива и потайна,
отречена първично,
греховна, безкрайна,
отмерена прилично.
Мълчана, театрална
драма непредвидима.
Абстрактна и реална
комичност неделима.
Астралност усетена,
жажда небленувана,
епизодично вплетена,
миражно несънувана.

(а)

10.08.2007г


Това е клип направен по този текст
http://www.vbox7.com/play:1dc2db3f
mir4etyyyy - 14.09.2007 10:51:46
Заглавие:
УАУ! Супер са! Абе, Етчи, как ги мислиш тия? Просто са... страхотни!

П.С. Извинявай, че се загубих за известно време и не можех да пиша коментарчета. Бях на гости. Усмивка
lovely_D - 16.09.2007 13:03:18
Заглавие:
Еййй, последното е просто суперско! Бравос, бравос! Усмивка Усмивка Усмивка
pink - 17.09.2007 15:31:55
Заглавие:
Трудно ми е да коментирам стиховете ти.Само ще ти кажа, че докато ги чета , се превръщам само в едни големи ОЧИ и едни големи УШИ....
О, забравих - и едно СЪРЦЕ Много щастлив
Etchi - 25.09.2007 07:18:12
Заглавие:
Различни сълзи


Женски вик, болка, разкъсване,

а после само… дълга тишина.

Говориха й, искаха прекъсване.

Защо не ги послуша? Не посмя.

*

Сподавен стон, болка на талази.

Още малко, само два три напъна.

Изплакване. Господ дано го пази!

Много радост в светлина окъпана.

*

Решение наложено… Моралност.

Навътре стичат се сълзи горчиви.

Представяше си. Свърши, давност.

Празнота в очите сухи, пепеливи.

*

Три. Три непознати... в личното.

Едни от многото, от преживелите.

Завършило, започнало, не почнато.

Върти се колелото, плачат Евите.


10.01.2007



Това е клипа по текста
http://www.vbox7.com/play:3a7fa34f
mir4etyyyy - 25.09.2007 10:29:05
Заглавие:
Ами...честно казано не го разбрах... Засрамен
ramona - 25.09.2007 13:27:49
Заглавие:
Етчи, със всеки твой следващ стих ме изумяваш все повече и повече.Много ме радваш, не спирай да пишеш! Радостен Любов Целувка
Etchi - 25.09.2007 13:48:11
Заглавие:
Благодаря за коментарите Мира и Рамона.

Мира, радвам се, че след пояснението го усети.
Рамона, нямам намерение да спирам, поне засега.

Поздрав и усмивка.
Etchi - 28.09.2007 08:34:59
Заглавие:
Това е един от първите ми акростихове, но тъй като съвсем скоро си направих клип по него, ви го представям сега.



Докосващо

Нашепваш, думи галят,
ефира се насища с тях,
милват, топлят, парят
огън палят… Изгорях.

Жива са вода, опиват
енергия са, вид заряд,
шепнещо ме заливат,
стон нежен, благодат.

Аромата възпламенява
минава… по сетивата,
омайва и се настанява
дълбоко… във душата.

Аз искам, ала не смея,
сън сякаш е, не живот.
Изгаряща душа, немея
милвам те. Благослов.

Искаща те приютявам
пазя чувството във нас,
разгарящо приласкавам
и шепна с най-тих глас.

Ясно всяка дума чувам,
търсиш в мрака моето.
Едно до друго, в ритъм
леко докосвам твоето.

(а)



Това е клипа
http://www.vbox7.com/play:a74959e1
miranda95 - 28.09.2007 09:40:09
Заглавие:
Супер са ти !Продалжавай все така!Толкова са истински!Изпълнени с много чувство! Браво!!!
Etchi - 01.10.2007 12:17:34
Заглавие:
Ето още един акростих придружен от клип по неговия текст.


Виновни очи


Препънах се в теб. Случайно.

Ала не помня накъде вървях.

Размяна на погледи. Банално.

До днес не знам защо се спрях.

Обърнах се, ръка подаде пръв,

невинно приех, от разстояние.

Не бе ръка, бе за промяна път,

една посока, общо съзерцание.

Евин грях бе може би, незнам.

Навярно ти препъна се в мен?

А дали случайно спрях се там?...

Раних те, след мен си променен.

Очите ми за всичко са виновни,

частица под клепачите не скрих.

Не исках да са толкова отровни...

Отмина с болка ти. И с порив тих.

(а)

07.09.2007г.



Ето и клипа
http://www.vbox7.com/play:d1da55fe
deska - 07.10.2007 23:34:36
Заглавие:
"Виновни очи" много ме изуми, защото започва с обикновената банална среща, която е пресъздадена в много филми, но финалът е много по-силен, вълнуващ и мисля, че няма да е зле да направят някой филм по твоя сюжет Усмивка
Etchi - 07.10.2007 23:56:01
Заглавие:
Благодаря за мнението, усмихна ме.

Ами той клипа си е мини, мини, мини филм Смеещ се .
Etchi - 10.10.2007 06:13:05
Заглавие:
За подсилване на есенното настроение...

Късна есен

Златен дъжд над мен вали,
водопад пожълтели листа.
Ходя боса по увяхващи треви,
последен танц играя с есента.

Волна като горска самодива
обикалям вътре в гъстата гора.
Есенна картина погледа попива
цветовете в спомен да сбера.

Бягам бързо, вятъра ме гони,
настига ме, хладно ме обгръща
косите ми разрошва, разпилени
клони са, като дърво съм съща.

Той обикаля, спира край мен,
разглежда ме, изсвирва нещо.
Не вижда корени, звучи учуден
май дразни се, свисти зловещо.

"Не се сърди, не съм дърво,
волна птица съм, летя в небето.
Не се страхувам, не си ти зло:
към мен ела и докосни лицето.

За миг поспри, не духай ветре,
недей съблича гората, милата,
че гола стане ли, боли отвътре.
Есента си тръгва, идва зимата."

13.09.2006г



Ето го и визуализирано Радостен – клипа по текста.
http://www.vbox7.com/play:46c8a736
mir4etyyyy - 10.10.2007 15:02:24
Заглавие:
Това е наистина чудесно. Толкова ясно е описано, че го видях. Страхотно! Ок пич
Etchi - 18.10.2007 06:14:40
Заглавие:
Винаги ще съм такава

Уморих се да съм прилична,
но по-лоша не мога да ставам.
Тази душа не желая лирична,
а все стремя се да я раздавам.

Разлюбена досега не съм била,
но защо ли, все търся завръщане.
Не залюбени любови не крила,
за раздяла мълвя от прегръщане.

Нямам сили да стана различна,
всъщност даже не го и желая.
Нямам нужда да бъда типична,
но дано съм все такава до края.

Търся се и не съм се открила,
а не е имало миг на загубване.
Най-верен страж съм си била,
а сама се стремя към погубване.

По отъпкани все пътища ходя,
а откривам недостъпни пътеки,
сред мечти, сред сънища бродя,
но оставам по-будна от всеки.

Въпроси на живота не задавам,
достигат отговорите му до мен.
Непрестанно духа си раздавам,
а остава все по-цял и съхранен.

Прилична, лирична и влюбена,
по-типична от това не ще стана.
От не зададени въпроси събудена,
такава, знам, до край ще остана.

10.06.2007г

pink - 18.10.2007 14:56:15
Заглавие:
Ех, да ти кажа честно,
завиждам ти за музата-
съвсем чистосърдечно! Много щастлив
Etchi - 23.10.2007 09:49:00
Заглавие:
Не точно като нея


Понякога студена и далечна,

а в миг до теб, чак задушавам.

Реална, разбираема, човечна,

енигма друг път, затруднявам.

Щедра любовта си ти дарявам,

отдавам ти се с душа и тяло.

Пестелива някога изстудявам

разпаленото в теб недогоряло.

Изискана, невинна завладявам,

с мекота и нежност плахо галя.

Ъгловата, ръбеста те наранявам,

сърцето ти с греховен огън паля.

Такава съм, позната - непозната,

весела, ту тиха, права, ту греша.

Играя да, но спазвам правилата.

Ева ябълка е дала. Аз само душа.



(а)

15.10.2007г


Това е визуализацията на "Не точно като нея"
viv28 - 23.10.2007 09:55:53
Заглавие:
Определено добър изстрел с това стихотворение!
Etchi - 23.10.2007 10:20:18
Заглавие:
Благодаря Вив.
Усмихва ме мнението ти, радвам се че акростиха ми е извикал в теб този коментар.

Поздрав и усмивка за теб.
mir4etyyyy - 25.10.2007 12:53:39
Заглавие:
Невроятно попадение! Страхотно е! Усмивка Усмивка
Etchi - 08.11.2007 14:24:05
Заглавие:
Дълбоко в нас

Нашепващо мисли се разлистват,
акациев сок предвкусват устни.
Медно струйни звуци пречистват
енигматични случвания късни.

Разбуждащо просъници изгряват
и просветляват прежните пътеки,
минаващи през сетивата, сгряват
ефирни пориви, въздушни, леки.

Вълнуващо копнения напират,
със страст препълват тишината,
потоци нежни желания извират,
обливат топлещи вълни телата.

Милващо докосват и разливат
етерични благоухания омайни,
наново хоризонти се разкриват
по пътища, познати и незнайни.

Разнежващо и ласкаво допират
една в друга търсещи се длани,
разделяни пространства сбират
обични мигове, в един събрани.

Докосващо копнежи преоткриват
изгубени във времето пожари,
минути, дни, замират и се сливат.
Единното е в нас, гори ни, пали.

(а)

presa - 10.11.2007 16:57:56
Заглавие: Невероятно...
Браво Etchi, отдавна не съм коментирала в твоята тема, но сега ще компенсирам с коментари! Усмивка Благодаря ти за коментарите в моята тема, стихотворенията ти - разбира се са невероятни! Всички които си писала досега са страхотни! Браво! А последното най-много ми хареса...В него се преплитат неописуеми чувства и е...Много романтично и с една дума Страхотно! Засрамен
Etchi - 21.11.2007 15:20:10
Заглавие:
Благодаря ви Мира и Преслава за прочита и коментарите.
Ето клипа към текста ми "Не точно като нея"
Etchi - 23.11.2007 11:16:34
Заглавие:
Един текст за едно приятелство...


Не очакване


Приели не очакването вече,

отдавна мостът е изпепелен...

Съдбата го доказа и предрече.

Очакваш ли, оставаш наранен.

Кратък откъс. В него сме били.

Изминал вече... Ехото заглъхва.

Разбиват се вълните във скали,

а пяната им по брега пресъхва.

Залезът пристига, ден приключва.

Липсва глас, образ избледнява

Извървяно в спомен се заключва.

Черно дойде ли, бяло не остава...

Назад не ще се върнем, никога.

Изгубени са в пясъка следите

Приятелството? Било е някога.

Остават сенки и сълзи в очите.

Едва ли можеше да е различно.

Хубавото двойно се заплаща...

Минал миг, случване прилично

евтино в забрава се превръща...



(а)

17.11.2007

vili-sweet - 23.11.2007 12:44:50
Заглавие:
Наистина е прекрсано и носи в себе си страшно много чуство. Изморен Браво Etchi!!!
pink - 03.12.2007 13:40:40
Заглавие:
Както винаги - много чувствено, дълбоко и прекрасно!!!
deska - 03.12.2007 15:07:20
Заглавие:
Много ми харесват метафорите. Мисля, че може да се каже, че има познати от творчеството ти мотиви, които се появяват отново Смеещ се
mir4etyyyy - 03.12.2007 23:46:11
Заглавие:
Наистина успя да докоснеш с думи сърцето ми. Очите ми направо залепнаха за екрана, като четях. Както се казва "чета и не вярвам на ушите си" Смеещ се Смеещ се Смеещ се
Etchi - 05.12.2007 13:21:02
Заглавие:
Благодаря ви за присъствието и коментарите vili-sweet,pink, deska и mir4etyyyy.
Деска, радвам се, че ти прави впечатление това в творбата.
Смеещ се

Поздрав и усмивка за всяка от вас.
angel_90 - 08.12.2007 21:37:34
Заглавие:
Последното е много хубаво. Много въздействащо. Браво Усмивка
Etchi - 17.12.2007 07:38:51
Заглавие:
Благодаря ти за прочита и коментара angel_90, радвам се че съм успяла да достигна до теб.

Представям ви още един текст от цикъл "Звуци от старата ракла".


До пресъхналия геран


Приседнала съм рано, от зарана
(петел преди още да е пропял),
в градината стоя, досами герана
(като мен отдавна пресъхнал).
Във глава ми спомени минават
(тромави като че с товарен влак)
като минават чак ме зачервяват,
то беше младост, то беше… ах.
Не че тогава била съм в грях…
Залюби ме момък, снажен мъж.
И аз го любих, ала срам и страх,
хабери не му дадох ни веднъж.
...
Както седя си и си припомням
покрай дувара един мъж минава.
Стреснах се, взех да се опомням,
пък той поспира и ме заговаря.
Подпитва за наша някаква мома,
преди години залюбил я с мерак.
Тогаз за малко тръгнал към града
И там останал. Сега си идвал чак.
Описва ми я: стройна и красива,
(слушам и да го спра не смея)
хем умна, хем била мълчалива,
(в очи приличала съм му на нея)
Косите били дълги и като свила,
устните и също роза кога цъфти,
лице бяло като че с мляко го е мила,
кога ходи под нозе и земя трепти.
„- Не се сещам, май не я познавам,
такава харна мома в село не зная.”
Досетих се коя е. (Не признавам
че мен описва на младини и трая.)
Позагледа ме, благодари, отмина...
(Взеха своето годините). Не ме позна.
Виждал пролетта ми, сега във зима
не откри образа на желаната жена.
...
В градината останах си, стоя сама,
досами герана пресъхнал отдавна.
Като мен пресъхнал… Но една сълза
на гърди ми падна, отляво ме парна.


09.12.2007г

(Цикъл "Звуци от старата ракла")

Etchi - 29.12.2007 08:53:09
Заглавие:
Да се върнем отново малко назад към корените си с още един текст акростих от цикъл "Звуци от старата ракла".

Изкупен грях

Гледаш ме, либе, срещаш ме,
очи ми черни наблюдаваш.
Сега дома идваш, молиш ме...
Тук по-добре да не оставаш.

Откак по лани хвана гората
тежка болка нося във сърце,
мъка черна лежи на душата
и бледа сянка ми е на лице.

Непразна бях кога ти тръгна
аз да го кажа, тъй и не успях.
Лошо животът се преобърна,
от що, аз зная... Изкупвах грях.

Тежка плата за греха, що сторих,
остана празна майчина утроба.
Съдба злочеста дълго молих
и мене да прибере във гроба.

На друг орисана на младини,
аз избрах тебе да пристана...
Либе, тръгни си и не се върни.
Иди си. Живот не ми остана....

(а)

(цикъл "Звуци от старата ракла")

18.12.2007г

pink - 30.12.2007 11:43:34
Заглавие:
Мисля, че знаеш мнението ми за "Звуци от старата ракла", но ми позволи отново да ти "стисна ръката" и да ти се поклоня за това творчество!!!
Etchi - 30.12.2007 13:24:23
Заглавие:
Благодаря ти много.Усмихваш ме мила. Смеещ се

За да те усмихна и аз, а и не само теб, ще публикувам един хумористичен текст.
Не бих го определила точно като поезия, но на тези които не са оперирани от чувството си за хумор, може и да им хареса.;)

Празнични неволи :)

По Коледа стават само чудесата.
Това го знам от собствен опит аз.
Как, кога точно случват се нещата
ще споделя веднага с всички вас.

При Ангар била е баба Коледеса,
у нас пък срещнах аз Снежанка.
Предколедно дошла ни на адреса
в спалнята скрита като партизанка.

Ремонт правиш ли, така се получава.
Промени по Коледа кой предприема?
От вратата покрай спалнята се минава,
в това всъщност се оказа и проблема.

Разгада го мъжа ми (всичко е разбрал)
сподели го с мен, не може да си трае...
Дошла Снежанка, с подаръци чувал
(помощничка е първа, това се знае).

Но много уморена, влязла да почине
на спалнята (нали ни е по-широка),
инак рокля ще измачка, ще се скине
и после репутацията и на боклука.

Прибирам се в края на работен ден
а тя помислила:„Идват си дечицата",
в гардероба бързо влязла по сутиен,
там открих я трепереща душицата.

Добре че моя мъж оказа се у дома,
от банята излизаше изкъпан по халат.
Да и помогне веднага той се отзова.
Такъв ми е добричък, левент млад.

Така, спасихме бързо положението,
тихомълком, без звук, без глъч у нас.
Но догодина да избегнем повторението
Дядо Коледа ще го посрещна лично аз.


28.12.2007г

п.п. Идеята за този хумористичен текст дойде след прочита на текста на Ангар "С баба Коледеса".

miranda95 - 05.01.2008 00:52:02
Заглавие:
Поздравления,пишеш чудесно!!!Много ми харесват идеите ти!!!Чудесна си!
mir4etyyyy - 05.01.2008 02:08:32
Заглавие:
Весело и празнично. Много е сладко, Етчи!
Etchi - 09.01.2008 07:46:22
Заглавие:
Благодаря ви.

Посветено

Забрава има ли? О, не...
Дар е всеки изгрев нов,
радост нечие присъствие,
амулет - достигащият зов.

Времето все бяга... Зная,
един живот не стига, не...
И ние част сме от безкрая
отново щом се срещаме.

Бързат, гонят се стрелките
и щом докоснат се звънят,
часовникът отмерва дните
по земния житейски път.

Оплита дните във година,
животът бързо си върви,
една за теб днес отмина,
лентата за нова се върти.

А щом спокойна отминава
в надежда, вяра и любов,
ако следа след теб остава,
минавай в своя цикъл нов.


(а)

01.01.2008г



(Това е видеоклипа към текста)
vili-sweet - 09.01.2008 13:00:18
Заглавие:
Хареса ми мнохо Ечи, някакси те кара да се замислиш, написано е с много дълбочина. Усмивка
Etchi - 09.01.2008 13:18:58
Заглавие:
Благодаря ти Вили, за прочита и коментара на акростиха ми.
Може би тази дълбочина се дължи на факта, че когато пожелаваш някому нещо от сърце, то няма как това чувство да не се усети при прочита. Смеещ се
vili-sweet - 09.01.2008 13:21:17
Заглавие:
Не само, самата нова година предразполага към осмисляне на случилото се през изминалата, на равносметка, а оттам и дълбочина на мислите. Естествено ако не си пиян, тогава дълбочина можеш да постигнеш само в допира с чашата. Много щастлив
Etchi - 15.01.2008 15:01:44
Заглавие:
Сезони

Опит
(хайку - зима)
Голи клони лист
посипана белота
пропуснат полет


***

Допир
(хайку - пролет)
Тъжни небеса
цветове розово ухае
тихи полети


***

Усет
(хайку - лято)
Ангели крила
пърхащи пеперуди
полет тишина


***

Отново
(хайку - есен)
Златен водопад
забулена въздишка
забавен полет


***
Etchi - 17.01.2008 22:12:49
Заглавие:
Там

Умори ли се, мили мой друже?
Нека миг поспрем, да поспим.
Ето тук само двама сме, може
смело маските две да свалим.
Няма смисъл от дрехите, голи
един друг до болка се знаем.
Жар ни пали, ненужно е роли
на безгрешни с теб да играем.
Омотани сме в общи въжета -
силни чувства, щом залюлеят
тази болка от сладост поета
страсти буди, безумно лудеят.
Тихо, мили мой друже, мълчи,
разпилявам безмълвно душа...
Аз съм тук, не с ръце, а с очи
смело пий ме без капка вина.
Тази нощ ще съм твоя. В съня...

(а)
16.01.2008г


(Това е видеоклип към акростиха)
Малинче - 17.01.2008 22:21:07
Заглавие:
В това има нещо безкрайно чувствено, на ръба на еротиката. Рядко изказвам мнение за нещо толкова лично, но този път си го позволявам, защото е лично донякъде и за мен. Радостен Поне така ми се стори, докато го четях. То е от онези неща, които като прочетеш, почти си готов да кажеш: "Ей, това аз съм го казал някъде! Или съм искал да го кажа."
Etchi - 17.01.2008 22:33:26
Заглавие:
Права си и то за няколко неща.
Първо, да, това е много близко до еротиката (дори на други места където е публикувано, е в раздел еротика).
Второ, защо го почувства лично, ами защото както казваш самата ти, четейки такива неща, човек усеща че това е и негово преживяно или бленувано случване.
И трето, много се двоумих дали да публикувам този текст в сайта, но днешната ти творба ме провокира и ми даде начален тласък за да го сторя. Може би защото има препокриване или поне допирни точки в двата текста.
Благодаря ти за прочита и коментара на акростиха ми.
Смеещ се
Etchi - 26.01.2008 09:57:32
Заглавие:
Затворничка

(импресия)

Гората беше гъста и тъмна. Изглеждаше и страшна и опасна, толкова много, че Тя уплашена побягна.
Не виждаше път, дори малка пътечка не се забелязваше. Трънаците и бодливите храсти нараняваха нозете й, късаха дрехите й, дращеха по лицето й. Кървави капки се стичаха по тялото й. Тя беше уплашена, много уплашена и наранена. Умори се да бяга, остана без сили да продължи напред, да търси спасение и изход.
Разплака се и седна на голата земя. Предаде се, остави се на дивата природа.
Остана да чака своята участ и съдба. Знаеше, че е съвсем сама, изоставена тук на края на света, в пустата гора.
Не чакаше спасение нито помощ от някого. Отдавна бе загубила надежда за щастие, дори и не допускаше, че е възможно да го срещне някога пак.
Изтощена Тя заспа сгушена в мократа шума. Сълзите й бяха изсъхнали по бузите й, оставили тънки резки по страните й.
Сутринта настъпи бавно, прокрадвайки се с първите лъчи на слънцето през гъстите клони на вековните дървета. Чу се песен на ранобудна птичка.
Гората се събуди за живот, приветлива и красива, ухаеща на роса и свежест. Всеки лист потръпваше нежно от лекия вятър и сякаш искаше да и каже нещо. Гората оживя и започна своя нов ден.
Тя лежеше неподвижна и безмълвна, обсипана от утринната роса, огряна от слънчевите лъчи. Така с блестящите капки по себе си, изглеждаше прекрасна и невинна, но бе застинала завинаги.
Не дочака своя нов ден. Беше се предала.
А там, на една крачка от нея, съвсем близо имаше път, широк и равен.
Той водеше към прекрасна поляна, обсипана с цветя във всички багри на дъгата, омайващи със своя аромат на свежест и живот.
Но Тя никога нямаше да узнае това.
Никога...
Тя бе душата.
Гората бе тялото.
Душата бе затворничка на тялото.
Не намери сили и не продължи.

20.06.2006г.
deska - 26.01.2008 10:02:58
Заглавие:
Добър начин за експресия ;) Мисля, че имаме един нов Платон тук, значи ставаме двама Радостен
Etchi - 26.01.2008 19:09:11
Заглавие:
Благодаря за прочита и коментара Деска.
Импресия или експресия? Не знам, мисля че чувството в творбата е по скоро меланхолично и минорно, отколкото моментно, силно и импулсивно. Е аз не съм специалист, само предполагам. Смеещ се

Поздрав и усмивка.
deska - 27.01.2008 09:14:24
Заглавие:
Според мен за нас е импресия, а за теб експресия (движение отвътре навън имам предвид). Това исках да кажа.
А за чувството- според мен е комплекс от емоции, които не могат да бъдат дефинирани еднозначно. Това ми е впечатлението, затова ми и харесва.
Etchi - 28.01.2008 12:21:14
Заглавие:
Сълза в натура

(Просълзено)

Сънена, затоплена,
тъжно до умиране,
раната разчоплена,
ах защо, изстиване?
Ширещо в сърцето
нищото, раздиране,
острота в небцето,
мъка и стартиране.
Исканото липсващо,
емоция, присъствие,
болезненото идващо,
един свят отсъствие.
Замиране на чувство,
тон без напътствие,
един грях - изкуство,
болка и предчувствие.

(а)

2006г

Etchi - 29.01.2008 21:51:31
Заглавие:
А това е един кратък акростих, провокиран от един мил жест.
От кого бе жеста, сами ще разберете. Смеещ се


Дар

Зеленооко момиче ме усмихна,
един лист с цветчета ми подари.
Лек нежен повей плахо ме лъхна
едно чувство ми разпали да гори.
Не знам с какво мога да отвърна
От този дар какво направила бих?
Очите нейни ли в песен да обгърна?
Каква ти песен? Ще напиша стих…
Аз листа нежен ще и върна с акростих.

(а)

А това е визуализацията на получения цветен лист и моя Дар за нея
pink - 30.01.2008 00:23:57
Заглавие:
Много мило, много нежно и много човешко !
Etchi - 06.02.2008 21:15:19
Заглавие:
Последния (засега) написан акростих по зададена тема - "Вино и любов".


Лунна нощ

Лунно ми е, не мога да заспя,
юрганът ми тежи, притиска чак,
боса ставам, до прозореца стоя.
Отвън една сянка броди в мрак.
Влез! Защо останал си навън?
Измръзнал си, ела се стопли,
вън стъпки не дочух, нито звън.
Искаш ли вино? И на мен сипи.
Наметни се, до камината седни,
отпий си глътка, ще се сгрееш.
Напомняш ми за някой отпреди
и точно като него ми се смееш.
Отново се усмихваш и мълчиш.
Познах те, да, още пред вратата...
И помня, сам избра да си вървиш,
вина недей да търсиш в съдбата.
Аз ли, добре съм... не преболя,
такава болка цял живот се носи,
избледня само, напълно не изтля
горчи, но свикнах... Стига въпроси!
Отпий от виното последни глътки
резливо е, да, знам, чак загорчава.
Чашата си остави и с тихи стъпки
иди си, вън вече се развиделява.

(а)

11.01.2008г

Etchi - 17.02.2008 18:05:43
Заглавие:
* * *

Мислите - тихи нощни птици,
една след друга кацат в мен.
Живи рани - две тъмни зеници,
дъждовност носят. Тежък плен.
Усукано - чувства като ураган,
черно въже душата наранява.
Убежището - дълго пазен храм,
като песъчинки се разпилява...
Изтънява нишка до прозрачност,
нараняват думи, следи бележат,
ад за душата е, до непонятност.
Корените дълбоки, не се режат...
Остават белези там - рани зеят,
вътрешни рани, от страдание.
А в ляво тихо е, птици не пеят,
лице помръква сред отчаяние.
На кръстопът. Избор лек няма,
яма зее, дълбока пазва отваря,
място трънливо, болка голяма,
една кървяща сълза прогаря...
Битка е вечна, надежди умират,
оставят раните следи в душата.
Любов и обич сърце раздират
и най е тежко да си в средата…


(а)
13.02.2008г

mir4etyyyy - 18.02.2008 00:10:25
Заглавие:
Уау! Супер е! Страхотно си го изпипала - грешка няма!
Etchi - 08.03.2008 09:48:05
Заглавие:
Писмо до мама

(Благодаря ти мамо и прости!)

До теб сега пиша, мила мамо,
едно писмо от твоята дъщеря
Не, няма повод, исках само
да ти кажа своето Благодаря.

Красива, нежна и така ефирна
(не наследих от теб този финес)
на вид си крехка, но си силна,
грижовно бдиш над нас до днес.

Аз моля те поспри и почини си,
пощади се малко, ти си ми една.
Умора виждам в твоите зеници
и много болка носиш във душа.

Да, зная за какво те тегне мъка
и мен боли ме от тази съдба...
Животът много пъти ни разплака
и води с нас той своята борба.

Ала вървя до тебе и няма сила,
която да успее да ни раздели.
От мига, в който си ме родила,
орисала си ме да съм до теб, нали?

Аз много, много те обичам, мамо,
прости, че рядко казвам тези слова.
И ако днес добра съм, това е само
от теб защото наследила съм това.

Сега в деня, а също после в мрака
с прегръдка топла аз ще те даря.
Съзнавам, че стиха ми те разплака,
но с него казвам ти - Благодаря!

01.08.2006г

(цикъл "Корени")


Утре е Сирни заговезни, ден за Прошка.
vili-sweet - 08.03.2008 12:49:01
Заглавие:
Стихотворението носи много сила в себе си! Разчуства ме още повече, защото връзката ми с мойта майка е много силна и тези редове сякаш говорят за мен... Страхотно е!
Etchi - 23.03.2008 22:52:41
Заглавие:
Боли

Боли от думите, тонът в тях реже,
остротата на погледите наранява.
Лесно след обида да се мълчи може,
колко по-трудно е да се прощава?

Ако безгрешни сме, би било добре,
е да, но не сме, кръста си всеки носи.
Ражда се обвито във чистота дете
ала по пътя свой греши и обич проси.

Навярно всеки болката е преживял,
ала забравяме че другият е като нас.
Едва ли някой насила я е пожелал
и пак насила наранява с жест и глас.

Времето неумолимо си отминава,
а всеки по свой отреден път върви.
Лесно след обида душа се наранява
и трудно и е да прости. А как боли...

(а)

22.03.2008г

(цикъл "Корени")

Etchi - 25.03.2008 12:00:31
Заглавие:
Честит ден

Благословен, прекрасен ден,

лекота и радост е в душата,

а погледът остава преклонен.

Голямо чудо идва на земята.

От небе се чула блага вест,

вест за Божи син... Спасение.

Една избрана е за тази чест,

ще е честита без съмнение...

Една свещ пред лика и днес

нека грее, да склоним глава.

И нека с нея са честити тез

един живот дарили на света.


(а)

25.03.2007

(цикъл "Посветено")

angel_from_hell - 29.03.2008 18:48:11
Заглавие:
Много си добра.От колко години пишеш??
Etchi - 15.04.2008 23:14:06
Заглавие:
Отдавна не съм публикувала, а виждам че и клуба нещо затихна, затова нека го посъживим малко...


Сега съм тук

Не разпитвай как съм дошла
и дали за това съжалявам,
колко дълго до теб съм била,
обич силна дали изживявам.
Гледай в мен, не сваляй очи,
аз съм тук в часа на страстта.
Наслади се, след мен ще горчи,
еликсир съм, отпивай в нощта.
Галя леко, така предизвиквам,
огън паля, от страстта ми боли,
вероломно в душата прониквам.
Отпрати ме утре, сега ме гали.
Разгадавай ме, грешна и бурна,
изучавай бавно с устни, с ръце.
Запомни: може пак да се върна,
ала друга и с плахост в сърце.
Тази нощ дойдох да те срещна,
отведи ме, заведи ме в безкрая.
Вечерта е наша, дълга и грешна.
Аз съм тук днес, за утре не зная.

(а)

03.08.2007г

(цикъл „Бяло перо")


Визуализация на "Сега съм тук"
Etchi - 20.04.2008 01:03:21
Заглавие:
Лист от календара

Не ме питай защо днес тъгувам,
не казвай „Усмихни се", недей!
Не разпитвай защо пак будувам,
песента позната днес не ми пей.

Нека този лист изчезне в безкрая
не дошъл, не отминал - не нужен...
Какво е радост, не искам да зная -
виж очите, няма взор теменужен.

Не очаквай да цъфти розов цвят -
от солта в сълзите вехне, умира.
Без бодли рози много, цъфтят...
но без корен, животът им спира.

Не търси в календара тази дата.
Един лист скъсан, на земята лежи.
Не, не е лист, лежи там душата.
Без душа, едно сърце днес тъжи...

20.04.2008г

mir4etyyyy - 25.04.2008 01:33:14
Заглавие:
Хей! Значи има още едно попълнение в темата! Много ми харесва! Впрочем вече сигурно съм скучна - пиша едно и също.
Съжалявам, ама не мога да ти намеря кусур, за който да се хвана!
black_parrot - 27.04.2008 11:30:58
Заглавие:
Още един потребител-звезда. С очила
Etchi - 10.05.2008 11:51:44
Заглавие:
Изгубвайки се

Вървя, позната пътека,

изгубвам се в спомени,

нозете газят шума мека

от случвания отронени.

Изминалото сътворено,

лек допир, плаха страст,

ювелирно е претворено,

било е, ще остане в нас.

Очи две търся с поглед

в тях да се огледам пак.

Вървя, ала копнея полет,

общ нежен полет в мрак.

Пеещ миг да ми дариш

изваян клавирно в мен,

ясен знак, да прогориш

непонятното в моя ден.

Еликсир горчив да пия

насипан в твоите ръце,

изгубвайки да разкрия

енигмата - едно сърце...

(а)

13.01.2008г

(цикъл "Бяло перо")


А това е визуализацията на "Изгубвайки се" Приятно гледане.
Etchi - 28.05.2008 08:58:57
Заглавие:
Един от последните ми акростихове.

Ненапита

Живях в сънища дъждовни,
а никак не обичам да сълзя...
Жар бях в мислите греховни,
див огън... В съвести пълзя.
Атрофия на мигове съдбовни
минали отдавна, незабравени
ъгловати, островръхи и отровни
жигосващи... Следи оставени.
Калъпът не успя да побере
ангелските ми крила свалени.
Наказах се за чужди грехове
един от друг по-несподелени.
Утробата износваше ви рожбите,
търгувахте ги само за мълчание.
Оловно натежаваха оковите...
Лицата изкривени от страдание.
Ябълката на греха е само плод -
вярвахте в предания лъжливи.
А аз повярвах, това че е живот...
Мълвят молитва устни пепеливи.

(а)

07.05.2008

(цикъл "Черно перо")


И визуализацията на "Ненапита". Приятно гледане.
Etchi - 04.06.2008 07:46:04
Заглавие:
Малко звуци от бабината ракла...

Дойди либе

Тъй казват: "Утрото по-мъдро е от вечерта."
Дали защото денем няма мамещи звезди
или защо росата - хладни капки в утринта,
измива сън, миражи, страст, копнежи от очи.

Затуй ли, либе, дохождаш все рано по зарана,
тихо пристъпваш пред нашите порти тежки?
Кога от лъчи първи градината цяла е огряна,
кога от свян по светло, не ще сторим грешки.

Тупти сърце моминско в гърди ми, та не трай,
шестнайсет лазарника преминах преди ден.
Не съм аз малка вече, мама от далечен край
като довел е тейко, била е точно колко мен.

Там на герана, виж мене вода кога наливам,
погледни страни ми, как караш да пламтят,
кога нишан за обич ми даваш, аз разбирам...
И устни ти, без глас, кога любовно ми шептят.

От що се страхуваш, от що, либе, не смееш,
от тейко ли или пък от моите трима братя,
та не признаваш, либе, че по мен линееш?
Кой те уплаши, звяр ли или пък аз самата?

Дойди ми либе, довечера кога падне мрак,
кога звезди по себе си проводят месечина...
Дойди и остани ти при мене до изгрев чак,
подир туй ще ти пристана, с теб ще замина.


19.05.2008г

(цикъл "Звуци от старата ракла")

Etchi - 04.07.2008 07:46:22
Заглавие:
Тръгвам

Последен поглед в твоите очи
след него, ще си тръгна, сляпа...
Ще се препъвам и ще ми горчи
и ще боли, сърцето ми ще драпа.
Но ще си тръгна, няма път напред
Не, има, но той води към огнище,
а аз изгарям, в сърцето нямам лед
остана ли, ще станеш пепелище...
Звука дочувам, отчетливо и ясно
той гали, стяга със невидимо въже.
Един е кръстът, за двама ни е тясно,
тежи товарът, непосилен за мъже.
Ще избягам, ще се скрия надалече
да не дочувам песен, галещ зной...
Не ще се върна, нямам сили вече
и право нямам... Кръстът си е мой.

02.06.2008г

(цикъл "Черно перо")

Etchi - 05.07.2008 12:52:29
Заглавие:
Две хайку от мен.


Звук

Вали навътре

скривам под клепачите

напъпилия цвят


14.06,2008




Усещане за ...

Аромат жасмин

разлива тишината

ноти на страстта


15.06.2008

Etchi - 18.07.2008 06:05:43
Заглавие:
Равносметка


Повярвах си, че мога за забравям,

(Какво ми става, колко съм наивна)

че зад гърба си лесно ще оставям

и ще запазя душата си стерилна.

Не се получи, помня и попивам:

добро и зло, радости, проблеми.

По-лесно вече другите разбирам,

от себе си, от своите дилеми...

Не се завръща в мен дори насън

момичето с безгрижната усмивка.

Отиде си (със теб то тръгна вън)

след спомена и плахата прегръдка.

Не я очаквам, не чакам теб дори,

пределът е преминат, няма брод.

Слънчево е, но защо ли все вали?

Умора ли е или опит за Живот!?



02.07.2008г

(цикъл "Черно перо")

Etchi - 22.07.2008 07:59:07
Заглавие:
Нощен звук


Очаквах те и тази нощ... напразно,

не се завърна, не остави знак.

Дойде тъгата, прегърна ме талазно

пропи се в мен лепкавият мрак.

До спомена се сгуших в тишината

единствена утеха той бе само,

далечен стон от „Лунната соната"

докосващ спря до моето рамо.

Усещане за... Не, няма смисъл вече,

отдавна гарата е пуста пак.

Миг кратък, после вечност надалече

отпътува с просъскващия влак.

Тихо следите си оставя тъмнината

дори сърцето не тупти, а нямо

отмерва удари в такт с една соната

която ще завърши много рано.



09.07.2008г

(цикъл "Черно перо")



И визуализацията на Нощен звук
Приятно гледане.
Etchi - 25.07.2008 20:24:00
Заглавие:
Момина клетва


Що ли ме момко подмами

като не щеш мен за жена?

Що ми надигна фустани

кога в зарана бях за вода?


Що ме тъй бърже целуна

по една и по друга страна?

Та лицето ми цяло потъна

от срам и свян в руменина.


Що ми душата открадна

с мили думи - всяка лъжа?

Що на сърце ми ти падна

та ден и нощ все да тъжа?


Що ме прониза с тез очи -

кинжали остри, без свян?

Не ми казвай, не, замълчи...

Навеки остани си тъй, ням.



25.07.2008г

(цикъл "Звуци от старата ракла")


-------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------
Днес е ден на целувката...[/color]
Etchi - 28.07.2008 07:15:59
Заглавие:
За този акростих вдъхновението дойде от музика - Astor Piazzolla - Oblivion

Скитница


Изгубена в потайностите тъмни,

душата плаче - скитница самотна.

Върви и моли се бързо да съмне...

Ад прекосява, останала сиротна.

Междинни гари няма за душата.

С болката за избор се заплаща...

И лист по лист са грош предплата,

изтръгвайки бодлите си, доплаща.

Съвсем оголена на края на трасето

изпепелена спира тя пътуването.

Очакващо и притаено е сърцето,

тихо, приглушено е тактуването.

Издъхвайки след дългия галоп,

вини и прошки, търси спасение,

агонизирайки и свита на вързоп.

Молитва шепне за изкупление...



(а)

21.07.2008г

(цикъл "Черно перо")



А ето и визуализацията на моята ... "Скитница"
Etchi - 13.08.2008 08:14:56
Заглавие:
Орисах те наивно с двете си очи

Орисах те наивно с двете си очи
(това е карма с име „Евини очи")
да бях притворила поне едното,
разкъсан си на части... Не личи
ъгъла на погледа ми, от високо.
Прегърнах те с ръце - въжета,
насилих те, за да си само с мен,
а ти не си отиде, явно мезонета
хареса ти, там беше приютен...
Съня вземах ти, всяка твоя нощ
е връщане към нещо първобитно.
Насън, наяве, като с остър нож
очите ми пробождат ненаситно.
Белязах те, дамгосах ти сърцето,
една следа дълбоко ти прорязах,
шуртеше кръв, обливаше лицето.
Едно „Прости" даже не ти казах.
Кървеше цял от допира ми нежен
ъперкът целувката ми се оказа...
Сълзите вледенявах, неизбежен
навя снега в косите ми - проказа.
Отново с мен си, но защо, Живот?
Махни се, нека в този миг изчезна.
Аз не очаквам, не търся вече брод.
Йота само и пропадам в бездна...

(а)

24.07.2008г
(цикъл „Черно перо")

Etchi - 22.08.2008 07:54:00
Заглавие:
Грешница


Донесох камъните отдалече,

избирах ги с остри върхове...

Голяма купчината стана вече,

ожулих длани, лакти, колене.

Ето, взимай ги един след друг,

мери се много точно в целта.

Не над очите ми, а точно тук.

Тук където породи се греха...



30.07.2008г

(цикъл "Черно перо")

Etchi - 19.09.2008 00:09:33
Заглавие:
До Малкият принц

Помня че съм роза (без бодли)
ала от опитомяване се уморих,
дори си спомням че ме посади
наивно, лесно, на шега и в стих…

Атлазени разлистих цветовете
листата - по-нежни и от кадифе,
имах и сноп с бурени, в нозете
впити пиеха от моите сокове…

Загръщаше ме в нощите лунни
едва докосвайки, безмълвно…
Мечтаех, раждах мисли блудни,
ясно беше, че ще бъде трудно.

После си тръгна, при лисицата
опитомявайки и нея, запленен
намери онзи цвят в зеницата
искрящ и мамещ, в нюанс зелен.

Какво че бях роза (без бодли)
външността лъже, мога да бода …
Ашладиса ме трън, облагороди
мекото и гладкото… Вече дера.

(а)

17.09.2008г

(цикъл "Черно перо")

Etchi - 22.09.2008 13:35:39
Заглавие:
Очаквах малко раздвижване в клуба, но явно още е рано...
Докато чакам вашите творби, ето още нещо от мен.



Едно кафе


Видя в мен блудница, не съм,

какво че тук стоя на тротоара...

Ами, случайно случих се навън,

студено ми е, имаш ли цигара?

Не съм такава. Кафе ми се допи,

през две пресечки е кафенето...

Кофеиново, със захар, не горчи,

не ми е късно, здраво е сърцето...

Да ме почерпиш? Не, ще си платя.

Тежи ти нещо, ако искаш сподели.

Не ми предлагай... не, благодаря,

чадър не искам, какво като вали.

Довиждане, да, беше ми приятно.

Питаш, ще ни срещне ли съдбата...

Не зная, може би, най-вероятно...

Едно кафе пи с мен, със Самотата.



22.09.2008г

(цикъл "Черно перо")



А това е слайд към Едно кафе
Смеещ се Приятно гледане.
Etchi - 19.10.2008 16:44:23
Заглавие:
Да се потопим в света на хайку

Жена (хайку)


волна душата

гони силни ветрове

чака полъх лек

*

воал от нежност

погалва сетивата

поражда ново

*

гръм поразява

звук дарява светлина

носи истини

*



(цикъл "хайку")

29.08.2008г
Etchi - 19.11.2008 08:52:34
Заглавие:
Далече

Да ме срещнеш, няма вече,

дори там, в своя мъжки сън.

Дойде зъл дух и ме отвлече,

далече съм, там някъде навън.

Да ме видиш, не, няма повече,

дори очи от взиране да болят.

Дух в невидимост ме обрече,

добре ме скри, отне ми плът.

Да ми чуеш, няма отдалече

докосващия глас, ще е мираж.

Достигаше те, но го отрече

дамгоса го, не веднъж и дваж.

Далече съм, много на далече,

дори сама не знам точно къде.

Дойде зъл дух и ме отвлече...

Добър бе всъщност, добър е.



29.10.2008г
(цикъл "Черно перо")

pink - 05.12.2008 11:01:42
Заглавие:
Охо.....страхотно!!!
Доста време не бях влизала тук и докато чета написаното от теб имам чувството че съм отворила една вълшебна музикална кутийка, която предизвиква у мен ту усмивка, ту сълзи, ту гордост, ту умиление (май всички познати чувства - да не ги изреждам сега Усмивка ).С две думи - уникална си!С малко повече - щастлива съм, че мога да се докосна до творбите ти!!!
Etchi - 16.03.2009 15:56:33
Заглавие:
Не ме отпращай...

Не ме отпращай, либе, недей!
По тъмна доба страх е в мене.
Змей горянин в мрак вилней,
изляза ли, знам, ще ме вземе.
Не ме отпращай по утрината,
кога слънцето плахо изгрей,
че хладина още е и сланата
попарва всичко, тогаз недей!
Не ме отпращай ти, не смей,
кога денят веч се преполови,
туй, що отдавна в мен живей,
тогаз най-пари, отвътре гори.
Не ме отпращай още и знай,
не ще тръгна по залез дори...
Не ме отпращай, либе, потрай!
Ако ли можеш, сам си тръгни.



31.12.2008г

(цикъл "Звуци от старата ракла")

Etchi - 29.05.2009 00:53:07
Заглавие: Черна роза
*
Душите болят
капят тихо цветове
черен листопад


28.05.2009г
(хайку)


*(28.05.2009г - Едно нелепо случване, една трагедия... Поклон!)
Etchi - 06.07.2009 02:11:43
Заглавие:
Реших да покажа тук още нещо от съавторските ми творби. Когато се пише от двама или повече, е важно да има синхрон - вълните им да са на една честота.
Смеещ се

Старата ракла ръми...

(krasimira1 и Etchi)

Сплела си пръсти, отправя молитва:
небето над нея ситен дъжд да дари...
Да прикрие сълзи, тъга що прониква,
да измие тоз спомен що душата гори...


Казват - сълзите пречистват душата.
Дори да плисне ситен дъжд от небе,
слънцето после ще нарисува дъгата,
но ще отмие ли тъга събрана в сърце?


Молитва отправя, слънце да трай,
та сумрак над двори и дом да тъми...
Да не види мале, ни тейко да знай
как линее им рожба и що я мори...


Слънце дори и за миг да затрае
не може се лъга майчино сърце.
То всичко усеща, че линее знае,
кое болка носи, кога не и е добре.


Със сили сетни, с взор в синева
отправя молитва на очи със сълзи,
да прекърши живот и политне душа
за къде няма болка и тъга не пълзи.


Сълзи като бисери капят сега...
те докрай ще пречистят душата.
В живот редуват се радост с тъга.
И всеки носи си кръста, съдбата...


15.04.2009г

(цикъл "Съавторски" "Звуци от старата ракла")

Etchi - 02.11.2009 14:08:48
Заглавие: Ранна есен
Ранна есен

Листопадно ми е, а август е вън

и е рано за вятър, дъжд и слани.

Пролетта желая да върна насън -

с наново пробудени стари мечти...

Вятър брули лице, оставя бразди

а дъжд вали ли, вали... от очите.

Люто в гърло дави, душа заслани

и не чакам вече да падат звездите.

Обратен ход не поемат стрелки,

било някога... назад не се връща.

Избледняват образи, губя следи,

чезнещ спомен живот преобръща.

Има не една... много гари по път,

заминавам, завръщам се... съща...

Чувства парещи в багажа горят -

един въглен, но за клада обгръща.

Заскрежават сълзи в очи и бодат,

всеки образ през призма минава,

а от всички тях две очи ме следят,

страст палят, топлината сгрява...

Вятър, дъжд и слани... листопад...

Eсента пристига, а е толкова рано.

Търся две следи по познатия път,

а листа покриват времето спряно...


(а)


18.08.2009г
цикъл "Черно перо" ; "Акростихове"

Etchi - 25.06.2015 14:34:04
Заглавие: Нещо актуално и шеговито... леко нереално, но лековито!
Билкосъбирачка

Добра ви среща, хора по мегдана.
Речете как сте, какво тук ви сбира?
Аз съм добре… разчорлена, одрана,
едвам ходя, ма бастуна ма подпира.

Нали Еньовден беши, та из трънак
сама са опнах - билки да събирам.
Посбрах си, ма ненужен треволяк
у кошницата е (като не разбирам).
Но не това мен дерт ми е, де тука
съм тръгнала на искрено и лично
да са споделям… Как „газих лука“
ши си призная (с точка и комично)
Та както шлях са, стана зян голям,
голям не, ами направо катастроф
Уж бях за билки, ама един Тарзан
кат ма пресрещна... и една любоф...
Ма да ви кажа, не е виновен той –
преди зори, тъмней, едва са вижда,
не мож позна какво е там, ни кой
и на какви години, ни как изглежда.
Не му гълчах, мълчах - зарад вода
нали мълчана да е – да е лековита,
та не разбра Тарзана, в каква беда
сам са натресе (не съм му сърдита).
А той мож сърди са, щото в утрина,
да спи оставих го, силици да сбира.
Така де, що да му прекъсвам съня,
а ней и нужно, коя съм да разбира…
Нека си мисли – незнайна самодива
е срещнал там, сред еньовска тъма,
е малко нестройна, тук там и крива
ма самодива… Е, отивам си дома.

:)

Усмивка за вас от баба Ана,
(дето билкосъбирачка стана)

24.06.2015


Ново мнение