asl-bg.com

Твоето творчество :: Творенията на Жани

jani_pippi - 21.03.2007 16:49:17
Заглавие: Творенията на Жани
Ето един бял стих, който измислих току що.

Казва се Разрушена обич


Разрушена обич

(Бял стих)

Сега когато съм с теб съм
най- щастлива,
но дали ще е така?
Дали кулата от думи няма да
се разруши заедно със моите мечти?
Това не знам, но знам едно обичам те,
обичам те до болка.
Защо, защо го правя?
Защо отново търся те?
Защо в ума ми се върти мисълта
за вятъра, снега, които може да отнесе кулата от думи,
да я разруши жестоко заедно със нашите мечти.
Не искам да вярвам на хорски лъжи и клюки,
не искам да вярвам, че сега си със нея,
а не с мен,
защото хората са зли, жестоки,
разрушават бавно, лека полека обичта,
доверието и любовта,
а когато го направят нещо ни изяжда,
мъчи и не спира.
Иде ни да изкрещим от болка и тъга,
но кой ли ще ни чуе
в тая пустота- някой, който тази болка причини,
някой, който със интриги изгаси пламъчето между нас.
Плача, но болката не спира, плача,
но ти не си до мен.
И какъв е смисъла да плача между тези четири стени?
Да плача и да се удавя в собствените си сълзи,
заради хорските лъжи.
Повярвай ми, обичам те!
jani_pippi - 23.03.2007 07:03:34
Заглавие:
Явно темата няма да бъде посещавана, затова може да я заключите след известно време. Изморен
sunshine9 - 23.03.2007 18:05:45
Заглавие:
Не недей! Аз сега го видях! Много е готино! Ау супре е! Ама ти ли го писа? Може ли да си го препиша? Плс!
jani_pippi - 24.03.2007 08:50:46
Заглавие:
Да. Аз го написах. Нали затова е творчеството на Жани. Много щастлив
Разбира се, че може да си го препишеш. Нямам нищо против. Намигащ
Радвам се, че ти хареса.
jani_pippi - 24.03.2007 12:35:04
Заглавие:
А, другите какво ще кажат? Явно не ви харесва. Изморен
jani_pippi - 24.03.2007 13:11:32
Заглавие:
Бял стих

Скъпо детство

Детство мое накъде отлетя
без тебе аз потъвам в тъга
все си спомням всички игри,
прашната топка сега в ъгъла
стои, заменям я днес с компютърни
игри.
И вие приятели къде пак се скрихте,
забравили детските години,
забравили раните и помощта
и всяка отронена сълза.

Не тъгувайте и вие птички
волни,
закриляни под нашите крила,
от лоши думи и зли хора
ние ще ви пазим все така.

Не тъгувайте,
ние не ще ви забравим.
Не тъгувайте, защото детските години
ще останат в паметта
със спомена за пролетта,
игрите, приятелите, птичките и още нещо.
Защото спомена за детството на всеки
не се забравя ей така. Помни и ти
детство на юг отлетяло заедно със всички
приятели, игри, че в сърцето на всеки завинаги ще си.

Claire - 24.03.2007 13:30:03
Заглавие:
Макар че нямат рима,са много хубави!Браво!
jani_pippi - 24.03.2007 13:37:37
Заглавие:
Да. Нямат рима. Стихотворенията, които нямат рима се наричат бели стихове. Моите стихове са бели стихове.
jani_pippi - 27.03.2007 13:51:50
Заглавие:
Любовта

(Бял стих)

Какво е любовта?
Какво е любовта и то без тъга?
Без сълзи и мъка любовта е скука.
Ах тя- любовта. Идва ненадейно в моята
душа. Ах тя- любовта ми навява спомени
изпълнени с тъга и смях, със сълзи и самота.
Ах тя- любовта, гостена,
приятелка и още купища неща,
ала щом си тръгне любовта,
мрак настава в моята душа.
Празнина в сърцето тя заема,
ала щом напусне ни,
за миг в нас настава пустота и мъка.
А какво остава ни сега- да си върнем любовта.
Да я върнем, ала как?
Няма връщане назад.
Как да стоплим нашата душа с тази
лоша празнота.
И последната надежда отлетя,
и последната надежда изпари се
ей така. Ала вяра не ни липсва
и се борим пак за любовта със
зъби и със нокти готови да нападнем
този, който я прогони.
И с последни сили аз отново те прегръщам
и с последни сили борих се за теб
ала не съжалявам любов моя.
Това всичко бе за теб.
digita - 29.03.2007 10:54:58
Заглавие:
Мисля, че стиховете ти са прекрасни!! БРАВО
lovely_D - 10.04.2007 20:41:25
Заглавие:
Еййй! Чудесни са! Много са якииии! Браво,браво,браво!
jani_pippi - 15.04.2007 16:29:31
Заглавие:
Бяло стихотворение

Светът

Светът- ах колко малък е
за нас, не искаме,
но се прегръщаме през час,
ах колко е малък света- единствено за мен и теб
сега. Когато сме тъжни светът ни среща
и ни кара да сме
рамо до рамо, ръка за ръка.
Ах колко е малък света,
та чак не ще побере любовта
и цялата мъка, която изпитваме
когато не ни среща
лице във лице и не ни кара
да се прегърнем.
Може ли да е толкова малък света,
че да ме кара да плача в нощта
със твоя снимка в ръка?
aguilerka - 01.05.2007 13:56:34
Заглавие:
Бравоооо Жани!Много са хубави!И аз имам някои,но те са много детски!В смисъл не са някакви любовни или филосовски!И пак:БРАВО НА ТЕБ<ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА ПИШЕШ!
viv28 - 01.05.2007 13:58:54
Заглавие:
На 11 години няма как да са дълбоко философски Усмивка Всяко нещо с времето си.
pink - 01.06.2007 10:43:23
Заглавие:
Много са ти хубави стиховете.Макар че аз не пиша бели стихове, твоите ме впечатлиха с откровеността и чистотата си.БРАВО!
divo_kote - 01.06.2007 10:59:43
Заглавие:
Да наистина са хубави и от мен БРАВО! Весел
limon - 07.06.2007 12:01:02
Заглавие:
Уау! Ти наистина имаш дарба! Супер!
jani_pippi - 11.06.2007 19:14:23
Заглавие:
Този свят
(бял стих)



Вървя по улиците без да знам
защо съм тук или пък там,
защо протягат си ръка
измръзнали от съмота
тъжни хора и деца.
Защо те плачат в мрака без
семейство и деца, защо
са седнали на мокра плоча във
нощта и втренчили са поглед
в мен за капка милост този ден,
за надежда, бъдеще във този свят
на мъки прокълнат, докато други в този
час са оправени на този свят-
без капка милост и тъга те отминават просяка,
без капка милост и тъга те отминават нечие лице
потънало от мъка, болка и ненавист към света
обърнало гръб дори и на живота.


Защо, защо на този свят
на мъки пак е прокълнат?
Защо отново бягам аз
от този свят за мене непознат
и искам да се скрия под земята,
за да не виждам тъжните
лица говорещи ми с жестове сега,
за да не плача без да спирам,
за всичко на този свят жестоко прокълнат.
lovely_D - 11.06.2007 21:13:11
Заглавие:
Но защо пишеш смо бели стихове? Толкова ли си зле с римите?! Защо не напишеш някое стихче, в което да има рима и да не е бяло!
jani_pippi - 12.06.2007 12:36:15
Заглавие:
lovely_D написа:
Но защо пишеш смо бели стихове? Толкова ли си зле с римите?! Защо не напишеш някое стихче, в което да има рима и да не е бяло! ...


Ако не знаеш всеки си има стил и това е моят стил. Смятам, че вече не са толкова интересни стихчетата с рими, които обикновенно могат да бъдат за деца. Не съм зле в римите- бъди сигурна, но просто музата ми не идва всякога и през останалото време пиша бели стихове.
jani_pippi - 12.06.2007 16:56:58
Заглавие:
Свещ



Скъпи, свещта ми догаря
ден след ден, а болката
не отминава когато ти не си
до мен.
Стоя пред прага и държа
свещта в ръка почти вкована
от студ и съмота.
Стоя с премръзнали нозе
и чакам пак да се завърнеш
от тази тъмнина,
да изскочиш и да ме прегърнеш,
за да ми вдъхнеш топлина,
за да мога да живея и
без тебе аз сега,
за да имам сили пак да те чакам
пред дома,
за да имам сила да изкрещя,
че ще се завърнеш във нощта,
ще ме прегърнеш силно
и няма да ме оставиш
повече НИКОГА САМА.
sassy - 13.06.2007 10:34:10
Заглавие:
Браво, Жани! Чудесни са. Ръкопляскащ Ще напишеш ли едно и за мене? нахална съм, знам
jani_pippi - 13.06.2007 15:49:24
Заглавие:
Саси, сори, но не се сещам.


Нощта


Ах тя- нощта,
тъжната и мрачна жена
с купища много звезди
и едно лице на луна
ту се появява, ту изчезва за малко,
ала е там и през деня- закрита
от веселата и нежна жена
без много звезди,
но с лице на слънце
усмихва се тя и когато
сияе около нея
пада роса-
бели кристали-
подарък от нея за нас.
Тогава отново пада нощта,
за да ни покаже
какво може и тя,
ала мрачното й лице
не вдъхва надежда
а страх, че в следващият миг
ще падне звезда
и този тънък сърб
ще отнеме една душа,
една душа чиста и невинна
ще си отиде от този свят заради
същата тази мрачна жена,
която все се редува
с деня.


Кажете нещо за това стихче- пак бяло.

Хареса ли ви?
Дени Ко - 13.06.2007 16:04:32
Заглавие:
Много ми харесаха.Особено последните две.Напоследък преживявам тежки моменти и стиховете ти ми въздействаха силно.Почувствах ги много близки.Продължавай да пишеш! Намигащ
jani_pippi - 13.06.2007 17:44:33
Заглавие:
Светлина

Сред тези четири стени
затворена е тя и чуди се
дали ще се спаси сама-
ни фигура се очертава
ни илюзя дори в отсрещния
студен и мрачен ъгъл,
където тя стои.
И сили няма да погледне
пред себе си сега,
защото няма светлина.
Очите й заплакват във
тази тъмнина и тя
си мисли, че
губи и живота.
Ни фигура се очертава
ни илюзия дори
в отсрещния студен
и мрачен ъгъл където тя лежи.
Отпуска се и се унася
във сън на рай или пък
ад и от кошмара
се събужда изведнъж
във този час.
От някъде избликва
струя светлина и сякаш
те зареждат я със доброта,
със сила и енергия да стане
на крака и да се бори
да излезе от затворената стая,
да живее със усмивка- без тъга
и да вярва, че не ще умре
САМА.

Край


Хареса ли ви?
sassy - 13.06.2007 19:01:07
Заглавие:
Падна ми шапката Чудно. Продължавай да пишеш. Приличаш ми на творчеството на една писателка, но не вярвам да си гепала от нея. Продължавай да пишеш!!!

ПП: Едно стихотворение преспокойно може да бъде за мен, ако напишеш отдолу "С много поздрави за саси" Свойнически

valindor - 15.06.2007 10:39:28
Заглавие:
Бравооооо! МНОГО са хубави! Усмивка Усмивка
lovely_D - 15.06.2007 11:43:33
Заглавие:
jani_pippi написа:
lovely_D написа:
Но защо пишеш смо бели стихове? Толкова ли си зле с римите?! Защо не напишеш някое стихче, в което да има рима и да не е бяло! ...


Ако не знаеш всеки си има стил и това е моят стил. Смятам, че вече не са толкова интересни стихчетата с рими, които обикновенно могат да бъд ...
Добре де, стига! Не се ядосвай! Аз поне си изказвам мнението, а не вярвам че ти дори си прочела моите стихчета. И смятам, че стиховете с рими въобще не са за деца! Беше адски глупаво от товя страна да го кажеш. Е, ти си мислиш, че като ми казваш че съм бебе, пиша детски стихчета и се държа бебешки ме нараняваш, но въобще не е така. Защото не съм видяла аблсолютно никой друг от сайта да го казва, а и ти не си ми никаква.
jani_pippi - 15.06.2007 12:02:36
Заглавие:
Хихи. Абе Даяна ти не разбра ли, че всеки си ИМА мнение и ти не можеш да промениш моето. Прочетох стиховете ти и никъде не видях сериозни. Имам предвид за по- големи. Писала си за някаква г-жа Пешева- твоята класна и какво? За някакви рогати госпожи в пети клас. ХИХИ. Това не е ли детинско? Поне твоите стихове, които са в рими не са за Дени Ко например докато моите явно й помагат. Дени надявам се да ти помагат и новите ми стихчета. А и за това да те нараня ще кажа- ХИХИ, КОЛКО НАИВНО МИСЛИШ. Наистина не съм го очаквала. Смеещ се
viv28 - 15.06.2007 12:15:16
Заглавие:
Не мисля че тук е мястото на спорове от този тип. Придържайте се ако обичате към добрия тон и без излишен сарказъм.
jani_pippi - 15.06.2007 13:53:13
Заглавие:
viv28 написа:
Не мисля че тук е мястото на спорове от този тип. Придържайте се ако обичате към добрия тон и без излишен сарказъм. ...


Ок. Ще се опитам.
lovely_D - 15.06.2007 14:19:02
Заглавие:
Аз вече почнах да й пиша ЛС пък ще видим.
jani_pippi - 15.06.2007 14:19:52
Заглавие:
Сълза


Нека след тази роса
да излезем със теб
за ръка сред много цветя
да си спомним
за любовта,
да забравим
за всички неприятни неща.
Нека със тебе сега
да поиграем заедно
на тази игра за любовта
и омразата и да се радваме
когато тя-
любовта, победи във нашите очи.

Нека пак да се върнем назад,
да си спомним как ни омая
една капка роса,
една ангелска сълза,
която бе пролята,
от мъка по нас,
която ни вдъхна
обич и доброта и ни накара да
се замислим за всички неща
и да си кжем всяка истина.

Нека разкажем
историята на тази сълза
и тези цветя,
за да се върне обичта
при всеки сега.

Нека разкажем как тази
сълза ни събра,
нека сме доволни
от наща съдба
и да благодарим на тази сълза,
че роди цвят тъй нежен и
мил,
че ни даде сили да продължим
и че от същата тази сълза
ние единствено ще се
РАЗДЕЛИМ.

Как ви звучи?
Хареса ли ви?
lovely_D - 15.06.2007 14:21:34
Заглавие:
Прочетох само първия куплет, защото нямаше смисъл да чета останалите. Първия куплет беше много...скучен!
jani_pippi - 15.06.2007 14:23:57
Заглавие:
Ами щом ти е скучен ходи да си търсиш атрактивен. Смеещ се

Останалите какво смятат?
Дени Ко - 15.06.2007 14:42:16
Заглавие:
Много са хубави и тези две стихчета.Особено "Светлина".Меланхолично,мрачно,нежно...Абе,знаеш,че ти харесвам творенията.Това е! Весел
Не мисля,че стиховете ти нямат рими.Даже напротив.На мен ми се струват ритмични.
jani_pippi - 15.06.2007 14:43:45
Заглавие:
Тенкс Дени. От няколко дена мн ми харесва поведението ти и характерът ти- не те познавам добре, но се смятай з моя приятелка. Надявам се и аз да мога да го правя.
jani_pippi - 15.06.2007 15:11:41
Заглавие:
Мрачният ангел


Някога на нашата планета бил пратен ангел- сияещ, бял, усмихнат. Всчики се вслушвали в това, което им се казвало и много го обичали, заради неговата доброта и търпение- в него нямало злоба и гняв, а само любов към хората и Господ.
Един ден пратеника на Господ срещнал своята любов- жена, която била като същински ангел- светла и добра, без задни мисли. Щом ангелът видял жената той се влюбил от пръв поглед както и тя в него.
Пратеникът разпитъл жената за всичко около нея, за да я опознае по-добре. Тя също го разпитала за него и била възхитена от всичко, което той й разказал.
Атгелът бил така опиянен, че решил да признае чувствата си пред жената.
На следващият ден той отишъл при нея и й разказал всичко. Тя също му разкрила всичко, за да нямат тайни помежду си. Така те се обичали дълго време тайно от хората, защото се страхували от тяхното мнение.
Скоро обаче ангелът решил да не крие от хората, явил се пред голям куп тълпа и им разказал за своята история.
Отначало хората не знаели какво да кажат, но след секунда започнали да се чуват възгласи против връзката на човек със ангел.
Всички викали и започнали да се гневят на ангела. Той се оптиал да им обясни, но хората са грешни- те не виждат по далеко от носа си- така не могли да разберат и тази безгранична обич. След няколко минутно викане се объдил човек. Единствено той прогледнал надалеко и застанал на страната на обичта, а не на омразата. Въпреки това обачехората и роднините на жената на имае Елиза били против тази връзка и се опитали една вечер да изненадат ангела и да му забият нож в гърба. Щом разбрала за това Елиза предупредила ангела, а той й казал, че ще избягат заедно във високите планини, където ще са далеко от човешката злоба, но не. Щом разбрали за това родителите на Елиза се покатерили на върха, където двамата се криели и я отвели. Докато си тръгвала тя изпуснала една розичка закичена в дългата й коса. Тя останала като спомен от прекрасната им любов за ангела. Той бил толкова тъжен, че не можел да се мръдне. Лежащ от болка на върха на една планина той започнал да рони горчиви сълзи. Станал мрачен и вече не сияел както преди, но въпреки това доброто в него не се изпарило. Той имал надежда, че някой ден Елиза ще се завърне при него и станало чудо.
Една вечер ангелът дочул гласът на Господ, който му казал, че ще накаже хората, които са го отделили от жената. Наказал ги като им изпратил много бетствия, но без резултат- те били все така високомерни и самооверени като мислили, че могат да се борят с природата. Щом Господ видял това той казал на ангела, че ще превърне Елиза в ангел и ще я отнеме от земния живот. Така и направил- той прибрал в небесното царство двата ангели, които били много радостни, че са заедно и че били далеко от всичко лошо. Ето така ангелът с помощта на Господ и любовта си към жената победил без омраза всички хора, които били срещу неговата обич.

Край




Какво мислите?
jani_pippi - 15.06.2007 15:20:40
Заглавие:
Това е за Денито и за Съншайн, защото ги смятам за мн добри фр- дават ми съвети и ме подкрепят. И за други де. Намигащ
Дени Ко - 15.06.2007 15:29:20
Заглавие:
О,благодаря ти Жани!Много е хубаво,страшно ми хареса! Радостен
jani_pippi - 15.06.2007 15:30:52
Заглавие:
Няма защо. Ти го заслужаваш. Сигурна съм.
jani_pippi - 15.06.2007 15:40:04
Заглавие:
Приятел


Ти си моята надежда,
ти си моята добра страна
и без тебе аз не мога
да съм все така добра.
Ти си всяка светлинка,
ти си милият приятел,
който в нужда слага своята
ръка на рамото ми и
ми вдъхва сила,
вяра, доброта и ми казва
че го мога, мога аз да победя
всеки със ума и своите слова.

С тебе аз споделям всичко
радостно и тъжно.
Ти ми действаш като хапче.
Спокойствие ми вдъхваш ти.
Знай, че те обичам много
ПРИЯТЕЛЮ МОЙ.

Това е за Софи, Дени Ко, и Слънчо.

Мн си ви обичкам. Вие ми давате мн добри съвети. Усмивка
Дени Ко - 15.06.2007 15:45:38
Заглавие:
Ок пич Благодаря,отново!Ама няма да е зле ако се вслушваш и в тия съвети.Особено в последния ми! Намигащ
jani_pippi - 15.06.2007 15:46:58
Заглавие:
Ех Дени благодаря ти ама аз няма да го забравя или ще го забравя, но няма д се сдобрявам с никого.
jani_pippi - 15.06.2007 15:49:55
Заглавие:
Майка

Нежна като слънце
свети през нощта,
пази и закриля
малките деца.
С песен тя затваря
детските очи.
Думата е майка,
знаеш го и ти.

Това мое стихче е включено в книга. Усмивка

Е, не е за големи ама пак си ми харесва.
Дени Ко - 15.06.2007 15:52:38
Заглавие:
Охоо в книга!Супер! Радостен Разкажи нещо повече.
jani_pippi - 15.06.2007 17:20:56
Заглавие:
Ами не искам да се хваля, но имам 2 произведения- есе и това стихче. Ние работим в литературна работилница и скоро ще имаме още книжки, в които ще взема по- голямо участие и разбира се ще включа стихчетата тук. Това е. Книгата се казва "Звездици блещукат". Радостен
jani_pippi - 15.06.2007 17:37:06
Заглавие:
Хайде на купон



Днес денят ми пак е скучен
пред екрана аз заспах,
чашата с кафе на мама
бутнах и разлях.
За капак на всичко
цялата се аз олях.
Ех, как ще обясня
на мама- роклята й
АЗ олях.
Днес не ми е ден-
това се знай.
Настъпах кучето и
бай. Днес не ми е ден
това се знай през стъклото
на вратата минах май.
Бъркотията настана-
счупени стъкла, кафе.
Май ще има конско и таз вечер.


Хареса ли ви? Смеещ се

Това е малко по- смешно и по- детско. Усмивка
Дени Ко - 15.06.2007 17:39:05
Заглавие:
Забавно е!Аз поне се посмях докато го четох. Смеещ се
jani_pippi - 15.06.2007 17:40:44
Заглавие:
Тенкс тенкс на тези, които го харесаха. Дойде ми изведнъж.
jani_pippi - 15.06.2007 17:51:12
Заглавие:
Морски дълбини

Като синüо знаме пак
вее се красивото море
и със своят аромат тъй
мил и нежен пак към
себе си ще ме зове.
Ида, ида към морето
със усмивка на лице,
пак ще плувам
и разглеждам морският
живот.

Рачетата ми говорят
искат майче нещо пак
да ми разкажат,
рибите разглеждат ме
с уплаха сякаш
гледат динозавър във музей.
А медузите във зайча кожа
правят се на най- възпитани,
вдигат свойта перелинка,
но ако пипнеш ще боли.
Ах ти морско дъно,
времето се мина бързо,
ще се връщам у дома,
ала пак ще се върна,
за да те разуча.


Хареса ли ви?
sassy - 15.06.2007 18:38:25
Заглавие:
Да. Страхотно е. Браво.
jani_pippi - 15.06.2007 19:02:38
Заглавие:
Любовта


Любовта е нещо свято-
гнездо без бодли.
В него може да се скрие
всеки от жестоките и силни
бури.
Да се скрие без да пита,
да се скрие от дъжда,
за да не го измокри
тази страшна злина.
Да се скрие и от хорските
думи, от неправдите на
този свят и да забрави
всички лоши неща.
Да полети из широките
небеса, хванат за ръка
със любовта, а не със
омразата.
Да полети над морета
и океани,
да не спира да кръжи
там където любовта
се ражда-
в небесата е, помни.

Харесва ли ви? Радостен
lovely_D - 15.06.2007 22:35:53
Заглавие:
Ето това наистина ми харесва, само че има едно място където пише " да се скрие от тази страшна злина". Коя злина? Иначе стихчето не е лошо.
jani_pippi - 18.06.2007 10:29:44
Заглавие:
Размисли

В разказа за ангела и Елиза любовта побжедава злобата на хората, които уж обичат ангела. Само един наистина го обича- един човек наистина застава на страната на тази обич и подкрепя Елиза за разлика от нейните роднини, които са срещу тази невъзможна любов поне според тях.
Вие знаете разказа затова няма да го разказвам, а направо ще разсъждавам.


Първият въпрос е: Правилно ли са постъпили хораа като са искали да отдалечат Елиза от ангела?
Отговор: Не, те не са постъпили правилно, защото тази обич е недостижима за тях, те не са в състояние да разделят ангела и жената, защото тази обич е различна от всички останали, тя е толкова чиста, че може да преодолее всякакви прептствия, но отново да е същата дори и по- силна. Всеки трябва да знае, че не може да се мери с Божията и силата на любовта.

Вторият въпрос е: Истински ли са обичали ангела хората?
Отговор: Не може да се определи, защото в крайна сметка са се опълчили срещу него. Любовта не идва от това някой да каже, че обича друг човек, любовта идва от изпитанията, които са преодолели заедно. Може и да не е така, а може и да е. Има и друг вариант- един човек може да обича друг човек, но любовта му да не е достатъчно силна и омразата да е надделяла в него. Това е случая в разказа.

Третият въпрос е: Защо любовта не е надделяла в хората?
Отговор: Любовта не е надделяла по две причини- първата е:
защото обичта на хората не е била достатъчно силна, за да отхвърли омразата и смута в техните души. Втората е, че те не са могли да приемат тази връзка, защото тя е била странна и според всеки човек може би невъзможна.

Изводи:
Изводът от този разказ е да не се опитваме да се справим с непосилни за нас неща като да разделим ангела и Елиза, защото става още по- лошо когато човек не може да определи границите на своите сили. Също, че любовта идва от преодолените препятствия между двама човека, а не само с думите и третото- любовта надделява в един човек само когато е силна, искрена и чиста.

Е какво мислите?
jani_pippi - 19.06.2007 07:34:31
Заглавие:
Е, кажете какво мислите.

Имам нова идея, която ще споделя с вас след малко.
jani_pippi - 19.06.2007 10:16:20
Заглавие:
Птица


Иска ми се в този
час да полетя
над полета и къщя,
иска ми се да летя като
птица в тея небеса.
Да се радвам аз на тая
свобода и да викам,
да крещя,
че свободна съм сега.
Иска ми се да избягам
надалеч от мрака,
от тъгата и да чествам
във небесата празника на
свободата.
Иска ми се да летя като
птица в тея небеса,
иска ми се да летя,
но не искам аз да съм сама.
Искам със приятелите
мили да кръжим
свободни и щастливи и
да се радваме на таз земя
отрупана със радост, чудеса.

Е какво ще кажете???
sassy - 19.06.2007 10:19:31
Заглавие:
Добро е. Браво.
jani_pippi - 19.06.2007 11:22:26
Заглавие:
Детските спомени


Всеки ден си спомням
по една случка от детските
дни,по една лудория,
по една пакост дори.
Как един ден се скрих
в шкафа на мама,
следи от кал по нейните дрехи
остана.
Как изгорих любимата
риза на татко.
Как със спирятели играхме
щастливи,
как отминаха тези детски
години.
И иска ми се да се върна
назад, да щурея с приятели пак,
ала не мога, защото няма как.
Но тези спомени не ще ги заменя
за нищо на света и винаги
щом помисля за детските години
ще си спомням тези щуротии.

А за това какво мислите?
sassy - 19.06.2007 11:46:49
Заглавие:
Хубаво е, но първите ти са по-стойностни за мен.
jani_pippi - 19.06.2007 11:47:45
Заглавие:
sassy написа:
Хубаво е, но първите ти са по-стойностни за мен. ...


Ок И такива ще има. Реших малко да разнообразя.
jani_pippi - 19.06.2007 11:55:28
Заглавие:
Лъжа


Тази лъжа ме обърква.
Мисля че се скрих от нея,
но не е така. Отново нечия
сянка виждам в мрака
с нож в ръка,
но продължавам да вървя.
И истински се надявам да избягам
от тебе сега
и от твоята жестока лъжа,
но ти ме настигаш,
аз падам пред теб и в този
миг забиваш ми ти ножа в гърба,
проливам кървави сълзи
и тази лъжа отново иска
да ме победи, но не ще успее
помни.
Не ще успееш и
ти да ме унищожиш
с коварните си лъжи.
Изправям се аз на крака
и казвам ти цялата истина
и тогава жестоката рана
зараства и ти падаш на
тая корава земя
и осъзнаваш, че
всичко приключи
и падна сам в пропастта.

Какво мислите?
Дени Ко - 19.06.2007 12:35:38
Заглавие:
"Детски спомени" ми напомни за едно мое стихче за детството. Радостен Различно е от стихчетата ти досега и затова ми харесва.Може би най ти подхожда.
Другите ти стихчета показват мнението ти за любовта,лъжата,човешките взаимоотношения.Последното е много хубаво.Мисля,че на всички ни се е случвало да преживеем подобно нещо.На мен в момента ми се случва дори.Но именно такива неприятни неща ни вдъхновяват най-много. Усмивка
jani_pippi - 19.06.2007 12:37:17
Заглавие:
Мн ти благодаря. Радвам се, че оценяваш труда ми. Усмивка
marissa_cooper - 19.06.2007 13:29:39
Заглавие:
Ама наистина ли ти си ги писала? Страхотни са! Едни от най-добрите които съм чела. Нямам думи. Много ми харесаха "Любовта" и "Детски спомени". Продължавай да пишеш.
jani_pippi - 19.06.2007 14:46:16
Заглавие:
Мн ти благодаря. Когато ми дойде музата отново започвам. Засега толкова.
lovely_D - 19.06.2007 16:40:56
Заглавие:
jani_pippi написа:
Детските спомени


Всеки ден си спомням
по една случка от детските
дни,по една лудория,
по една пакост дори.
Как един ден се скрих
в шкафа на мама,
следи от кал по нейните дрехи
остана.
Как изгорих любимата
риза на татко.
Как със спирятели играхме
щастливи,
как отминаха тези детски
...
Не е лошо, но ето какво ще кажа: Стихчето се казва "Спомени от детството". Да, на 12 си, но не си възрастна. Още си дете. Мисля че и другите смятат така. Не че стихчето е лошо, но ти казваш "Искам пак да лудувам, но не мога." Можеш и още как! Можеш още 2-3 годинки! Намигащ
jani_pippi - 19.06.2007 19:10:20
Заглавие:
Ами аз мога, но пиша това като се поставям на мястото на останалите като Дени и съншайн например. Намигащ
jani_pippi - 20.06.2007 11:46:23
Заглавие:
Анкетка

Харесвате ли стихчетата ми?


Да.
Не.



Е, пишете дали ги харесвате или не.
Дени Ко - 20.06.2007 11:58:49
Заглавие:
jani_pippi написа:
Ами аз мога, но пиша това като се поставям на мястото на останалите като Дени и съншайн например. Намигащ ...


Е,тука вече ме карате да се чувствам стара. Смеещ се "Поставям се на мястото на Дени"... Засмян Ами мен ако питаш не се поставяй на ничие място.Дая е права.Няма нужда да пишеш за любов ако не си я изпитала,няма нужда да пишеш за отминало детство ако все още си дете.Пиши това което преживяваш в момента.Иначе стихотворението е хубаво.


П.П.Пък и аз не бих казала,че искам пак да съм дете. Смеещ се Даже напротив,по ми харесва да съм възрастен човек,който е наясно със себе си. Усмивка
jani_pippi - 20.06.2007 12:03:56
Заглавие:
Ами не се обиждай Дени, но вече не знам дали можеш да излезеш навън с цветна топка в ръка, да скачаш на въже както когато си била малка.

Аз смятам, че не е нужно да си изпитал нещо, за да знаеш какво е и за да съчиняваш стихове затова. Има и други на моята възраст, които не са преживели истинската любов, но пишат прекрасни стихове и заслужават уважение.
Дени Ко - 20.06.2007 12:47:04
Заглавие:
jani_pippi написа:
Аз смятам, че не е нужно да си изпитал нещо, за да знаеш какво е и за да съчиняваш стихове затова. Има и други на моята възраст, които не са преживели истинскат ...


Ей тука много бъркаш.Не бива да сядаш пред листа хартия и да натаманяваш рими.Иначе казано да си измисляш нещо с което не си наясно,само и само да има рима.Това не е писане на стихове.Просто като имаш вдъхновение то ти идва отвътре.А вдъхновението не идва без преживелици.
Забележката която ти направих беше за това,че не ми стана приятно да използваш името ми.Не може да се поставяш на мое място,защото незнаеш аз какво чувствам.Прозвуча ми като:"Ауу горката Дени,вече неможе да скача на въже.Сигурно е съсипана". Смеещ се
lovely_D - 20.06.2007 13:03:48
Заглавие:
Жанет, наистина бъркаш! Ако не си изпитала нищо, не знаеш какво е усещането и не можеш да го обясниш. Сега пишеш за "отминало детство" а като пораснеш за какво ще пишеш? За "Искам да стана голяма"? Смеещ се Макар че като пораснеш можеш да пишеш неща от рода на "искам да стана голяма" защото като си голяма, все пак е имал време (сега) в което си искала да пораснеш. Но детството ти още не е отминало.

И трябва да пишеш когато имаш вдъхновение, а не както каза Дени само да намяташ на един лист рими. Това не е истинско стихче. Когато аз прочитам стихчетата си си спомням усещанията, които съм изпитвала когато съм ги писала. А ти когато прочиташ твоите? Какво си спомняш? Как един ден си си казала "искам да напиша 3 стихчета" и си тръгнала да ги пишеш. Чак сега осъзнавам защо стихчетата ти ми се струват някак празни.
jani_pippi - 20.06.2007 13:55:34
Заглавие:
На теб така ти се струва, но при мен чувството е различно и Дени знае защо. Съжелявам, че ти ги осещаш празни, но за мен те са си моите мисли и приятелчета когато ми стане тъжно за нещо. Намигащ
lovely_D - 20.06.2007 16:19:10
Заглавие:
Ти защо пишеш стихчета? Стихчетата се пишат, когато например си тъжна. За да ти олекне си го изкарваш на белия лист. Или пък например когато са ти казали, че ти позволяват в продължение на 1 седмица да ходите всеки ден с най-добрата ти приятелка на кино (незнам как го измъдрих тва! Много щастлив ). Тогава си радостна и споделяш с хартията. Във всяко стихче трябва да има чувство,емоции! Аз така мисля.
LUIZA - 20.06.2007 20:15:54
Заглавие:
Дени Ко написа:
jani_pippi написа:
Аз смятам, че не е нужно да си изпитал нещо, за да знаеш какво е и за да съчиняваш стихове затова. Има и други на моята възраст, които не са преживели истинскат ...


Ей тука много бъркаш.Не бива да сядаш пред листа хартия и да натаманяваш рими.Иначе казано да си измисл ...


Съгласна съм!Стиховете наистина са добри,но не можеш да опишеш чуство,което просто не си изпитвала,не можеш да разказваш за неща,които не си преживяла.Би могла да не пишеш толкова философски,а просто нещо,което го чувстваш,нещо което си изживяла.Това е моят съвет,съвсем приятелски,продължи да пишеш,защото го умееш,но не се впускай в неща,които са ти непознати. :)
Ашли_4 - 20.06.2007 20:30:25
Заглавие:
Всичките много ми харесват(досега ги четох).Може би след време ще напишеш книга-Творчеството на Жани! Радостен
lovely_D - 20.06.2007 21:27:04
Заглавие:
"ТВОРЕНИЯТА на Жани"!!!!!!!!!! ТВОРЧЕСТВОТО е на lovely_D. (не се ядосвам, казвам го на шега...или не съвсем! Абе както искате го приемете! Смеещ се )
jani_pippi - 21.06.2007 11:32:44
Заглавие:
Приятелството
/мисли/

Преди да напиша мислите си искам да кажа, че отдавна исках да ви покажа и моето мислене по различните въпроси.


Приятелството е чувство, което не всеки човек познава, но е прекрасно да го изпита. За да поясним на един човек какво е приятелството той първо трябва да знае, че приятелството не е да се разхождаш по улиците с някой и да си говорите за нещо. Приятелството е чувство, което може да се познае на улицата, в училище, пред компютъра, на детската площадка- въобще навсякъде. Едни ще кажат, че приятелите се разпознават от самосебе си, други ще кажат, че приятелите се познават в нужда и наистина е така. Ако си преживял нещо ужасно по този начин ти можеш да разпознаеш своите приятели- тези, които винаги слагат ръка на рамото ти и не те оставят в бедата, а намират начин да ти помогнат чрез съвет или по друг начин. Приятелството е държава без граници- приятелството може да е виртуално или пък не. Не е казано, че щом не си видял един човек той не може да ти бъде приятел- напротив. Приятелството не се разпознава по външните черти и красота на един човек, а по вътрешната му красота. Има много случаи когато и по виртуален път хората се влюбват и женят. Както приятелството няма граници така и любовта също е една безгранична държава.

Често пъти съм чувала някой хора да казват, че имат много приятели, но в нужда тези приятели не се отзовават на приятеля си.
Тогава си задавам въпроса" Тези пък защо се хвалят?. Има ли значение колко приятели ще имаш? Важното е те да са истински".
И тогава разбирам, че някой, които се хвалят, че имат много приятели са бедни и неуки на темата приятелство просто, защото нямат истински приятели. Докато други имат по 2-3-4 приятеля, но те имат истинско богатство и могат да говорят на темата приятелство, защото са разбрали нейното значение.

Какво мислите за тези мисли? Смеещ се Радостен
Дени Ко - 21.06.2007 11:40:43
Заглавие:
Първо приятелството не е чувство. Второ адски е трудно да намериш такива хора каквито ти описваш. Да, съгласна съм, че това са истински приятели. Но колко хора могат да се похвалят с това? Малцина вероятно... Малко преди това писах в една подобна тема. Какво правим когато липсват истински приятели? Заместваме ги с други, които не са ни чак толкова близки, но запълват празнотата. Не разбрах и ти имаш ли истински приятели и ако да може да напишеш нещо за тях. Ще ни бъде интересно.
jani_pippi - 21.06.2007 11:49:01
Заглавие:
Ами първо имах предвид приятелски чувства.


Сега ще ви разкажа за моите най- добри приятелки.

Те се казват София, Доника и Мими.

Моите три най- добри приятелки се казват Дони, София и Мими. Първо ще ви разкажа за Дони. Тя е трети клас и е по- малка от мен, но винаги знае как да ме разсмее- мен и София. Пада си малко хумористка. Другата ми приятелка се казва София и си пада откачалка и хумористка. И тя знае как да ни разсмее на бързо и мн ни обича и двете. Третата ми приятелка се казва Мими- тя ме научи да играя на федербал. Трите ми приятелки винаги ми помагат когато имам нужда. И трите мн си ги обичам.


Мн се извинявам за това, че се отклоних от темата, но това е един вд завършек на мислите ми.
sladkoto_mace - 21.06.2007 12:00:52
Заглавие:
Стихчетата не са лоши, но щом не си изпитала нещо как можеш да го опишеш? В стихотворенията и разказите не се съкращава. Това "много" можем да го напишем "мн" в чат или някакъв разговор в по-свободен стил, но така да се употребява...Аз никога не съм видяла в някое литературно произведение да е съкратена някоя дума чак до такава степен, така че другия път може би ще е по-добре да не използваш това "мн", а да си напишеш "много" както би направила една истинска поетеса. Намигащ
jani_pippi - 21.06.2007 12:26:06
Заглавие:
А аз ви описах приятелите си. Това не е произведение.
vili-sweet - 23.06.2007 12:19:58
Заглавие:
Жани, едва сега прочетох творенията ти, но те ме вдъхновиха и ми харесаха страшно много! Радвам се, че все още има хора, които пишат такива невероятни неща и радват останалаите с творчеството си! Продължавай в този дух! Намигащ
jani_pippi - 24.06.2007 20:40:26
Заглавие:
Много ти благодаря. Знам, че някой неща все още не съм ги изпитала на гърба си, но просто любовта ме вълнува. Много се радвам, че има хора като теб- да ме разбират. Усмивка
vili-sweet - 24.06.2007 20:47:36
Заглавие:
Ами аз съм на мнение, че най - лесно ти идва вдъхновение, когато си преживял нещо, но пък от друга страна, вдъхновението ти може да дойде и когато изпитваш силна емоция и вълнение от непознатото, така че може да се каже, че те рабирам, защото аз също имам някои работи! Но стихчетата ти наистина много ми харесват и на мен лично не ми се струват празни и то никак даже! Усмивка
jani_pippi - 25.06.2007 08:19:29
Заглавие:
Много ти благодаря и много се радвам, че ме разбираш. Сега ще си помисля по каква тема да пиша стихчета, защото те не са малко.
vili-sweet - 25.06.2007 09:58:52
Заглавие:
Жани, понеже виждам, че ти пишеш доста бели стихове, мога ли да ти пратя на ЛС да погледнеш нещо?
jani_pippi - 25.06.2007 10:24:30
Заглавие:
Топлина

Отново ме затопля нещо
във мрака, в тази пустота
отново кипва ми кръвта,
щом чуя тази новина,
щом разбра,
че ще се върнеш
при мен отново с цвете във ръка
и ще поискаш прошка за
всички лоши случки и дела.
Празнотата си отива,
отиват си и тези бури,
затопляш ме със нежни думи
и дела и чувствам топлина,
чувствам, че ще възтържествува
отново любовта, над омразата
на таз земя.


Какво мислите? Написах стихче за нещо непознато за мен, но което ме вълнува. Мисля, че не съм сгрешила.
vili-sweet - 25.06.2007 11:17:54
Заглавие:
Браво Жани, много ми хареса, но съм убедена, че можеш да го направиш и по - дълго, ти имаш талант!
jani_pippi - 25.06.2007 11:20:41
Заглавие:
vili-sweet написа:
Браво Жани, много ми хареса, но съм убедена, че можеш да го направиш и по - дълго, ти имаш талант! ...


Благодаря.

Само да ви кажа, че това стихотворение се отнася за раздяла между двама души, не заради кавга, а заради обстоятелствата, заради живота. Някой да не го разбере погрешно, ми е мисълта. Усмивка
jani_pippi - 25.06.2007 19:06:17
Заглавие:
Детството


Не за всеки е прекрасно
детството като за мен-
да лудея, да се радвам
с приятелите всеки ден.
Не всеки е отраснал
сред семейство,
радост и игри, не всеки
тънел е в охолство и пари.
Детстово е тежко нещо
за дете оставено от
нечие студено и
безчувствено сърце,
да вирее сред пустиня,
да пролива
тежки сълзи за това, че е само,
че светът е тъй голям, но и така жесток.
Не за всеки е прекрасно
детството като за мен-
да лудея, да се радвам
с приятелите всеки ден.
Дени Ко - 25.06.2007 20:01:13
Заглавие:
Това е най-хубавото ти стихотворение. Усмивка Ок пич
jani_pippi - 26.06.2007 07:33:50
Заглавие:
Дени Ко написа:
Това е най-хубавото ти стихотворение. Усмивка Ок пич ...

Като пишех това стихотворение се сетих за едно дете или по- точно не само едно. Като се сетя и ми става тъжно. Изморен
jani_pippi - 26.06.2007 08:04:17
Заглавие:
Пътят

Пътят ни е дълъг,
осеян е с бодли,
всеки длъжен е
даго измине,
разбери.
По безкрайната
пътека да върви,
да достигне топлите
и нежни слънчеви
лъчи.
Но пътеката не свършва,
осъзнаваш ли
и животът си минава разбери.

Замисляш се и осъзнаваш ти,
че пътеката била животът ни
и тогава чак разбираш ти,
че ако спреш дори за миг
животът ти отлита към небесните
простори, за да продължи.

Не спирай, не спирай,
за да се вслушаш във тези
слова, а продължи,
не изоставай, върви
след топлите и нежни слънчеви лъчи.

Какво ще кажете?
lovely_D - 05.07.2007 19:45:40
Заглавие:
Ей в тва има тук-там рима. Да да
jani_pippi - 05.07.2007 19:46:12
Заглавие:
Разсъждение разказ


Миналата година ходихме на екскурзия и ми беше много скучно, защото ги нямаше моите приятели. Всеки един момент си спомнях за тях и за най- хубавите ни моменти заедно. Един ден отидох в една голяма зала, за да гледам с останалите хора телевизия и най- случайно забелязах, че момичето, което стои до мен държеше същия телефон като моя/предишния ми/. Тогава й казах:
- Здравей. Мисля, че имаме едни и същи мобилни телефони.
- Да, така е.
- Нека се запознаем.
- Добре. Приятно ми е. Казвам се Мими.
- А аз Жанет.
Та така станахме приятелки за кратко време. Мама и татко също станаха много добри приятели с тях. Те пък се запознаха в един и същ ресторант.
С Мимето започнахме да излизаме заедно и да ходим на басейн и намерихме още приятелки. Ходихме на дискотека, екскурзии и т.н.
Тази история ми доказа, че приятелството идва както любовта точно когато най- малко го очакваш. Засрамен

И така не ми беше скучно, защото разбрах, че това е истинско приятелство, завързано съвсем случайно. Усмивка

Ако модераторите смятат, че това мнение не подхожда на клуба нека го изтрият. Аз го смятам за нужно, но последната дума е тяхна.
lovely_D - 05.07.2007 19:54:44
Заглавие:
Очакваш. Намигащ Не ти се подигравам. Просто казвам да знаеш и друг път да не се чудиш.
jani_pippi - 05.07.2007 19:56:38
Заглавие:
lovely_D написа:
Очакваш. Намигащ Не ти се подигравам. Просто казвам да знаеш и друг път да не се чудиш. ...

Това мислих да напиша, но се колебаех заради една дума.

Да не се отклоняваме от темата. Какво мислите за тази случка разсъждение?
lovely_D - 05.07.2007 20:57:33
Заглавие:
Жанет, премахни ме от списъка ти с досадници. Искам да ти кажа нещо. Аз вече съм те махнала. Когато си на линия ми пиши.

Извинявам се че не пиша по темата. Ще помоля модетаторите да го изтрият (ако искат) когато Жанет каже че е прочела мнението.
jani_pippi - 12.07.2007 12:30:47
Заглавие:
Сънят

Щом дойде нощта,
със вечната си самота,
затварям аз очи,
политам във бъдещето,
към други светове,
изпълнени със красота,
без болка и тъга,
със пътешествия без чет,
със дружината си веч.
Игри, борби и смехове
въртят се в моите уши
като песен,
която се превърта всеки ден.
Игри, борби, веселие,
животът ни се ниже ден след ден,
накрая се изнизва,
сякаш бил е само миг.
Тогава си отварям аз очите
и гледам истинския свят пред мен,
разбирам, че било е сън,
но иска ми се още повече сега,
отново аз на там да полетя,
към този свят,
изпълнен с красота,
без болка и тъга,
със пътешествия без чет,
със дружината си веч.

Какво ще кажете? Това е по един мой сън.
sirarpi - 12.07.2007 14:06:16
Заглавие:
Браво, много е хубаво Много щастлив Пишеш много непринудено и свободно с лекота Смеещ се
jani_pippi - 12.07.2007 14:45:50
Заглавие:
sirarpi написа:
Браво, много е хубаво Много щастлив Пишеш много непринудено и свободно с лекота Смеещ се ...


Благодаря ти. Много щастлив
jani_pippi - 12.07.2007 18:04:23
Заглавие:
Твоят приятел до гроб

Зная, че ще прозвучи някак странно, но всеки човек има верен приятел и то до гроб. Знаете, че когато се скарате с някого, когато се почувствате странно за нещо или просто не ви е ден из главата ви започват да плават въпроси от сорта на " Защо се получи така" или пък "Аз ли съм виновна/ен". Тези въпроси се въртят из главата ви докато един ден не намерите отговорите им. Тези отговори ви ги дава вашия приятел до гроб- разсъдъка ви, чувството ви за вина. Поне според мен е така. Винаги когато аз или моя приятелка се почувстваме зле един ден си споделяме отговорите на мъчителните въпроси въртящи се из главите ни. На някой се смеем, на други не. При един такъв случай аз си дадох сметка, че разумът ми и не само моят е като тайна градина с огромни стени и когато си откъснеш цвете никой няма да те види. Цветето е тайната, стената е разумът ти, градината също. Тя запазва твоята тайна за откъсването дори на едно малко цветче.
Така когато на някого му стане тъжно или радостно той отива в тази градинка и си скъсва по едно цветче. На ум можете да кажете всичко, което не можете да кажете на глас, вашият ум и разум са вашите приятели до гроб, които никога няма да ви предадат, дори понякога да ви насочат в грешната посока.

Какво мислите?
jani_pippi - 14.07.2007 09:59:47
Заглавие:
Една тежка раздяла


Не зная от къде да започна, не зная и как да започна, за да стане така, че да не е толкова тъжно за никого.
Живееше някъде в България едно момиче на име Флора, което имаше една, но незаменима приятелка- Елизабед. Те винаги се викаха, играеха си на различни игри, скачаха на въже, но годините се изнизаха за секунди и те пораснаха неусетно. Интересите им се промениха, те също. Скоро двете приятелки започнаха да излизат заедно из парка и си разказваха тъжни или весели случки във всекидневието им и извън него.
Един ден Елизабед звънна на Флора притеснена и загрижена:
- Флора, трябва да дойда спешно у вас, за да ти съобщя една тъжна новина.
- Добре.- каза Флора учудена от това къснопозвъняване.
Елизабед се облече и тръгна съвсем сама в мрака. Изведнъж чу стъпки, уплаши се и ускори крачката си, но това беше просто монотонното плüос- плüос на капките дъжд стичащи се от капчука. Елизабед не разбра това и продължи да шляпа из локвите, сякаш не знаеше на къде да отиде.
Скоро на вратата на Флора се позвъня. Елизабед влезе стресната, измокрена и трепереща като лист, приближи се до вратата, където беше стаята на Флора и със затаен дъх чакаше някой да и отвори, защото тя нямаше сили да го направи сама. През прозорчето на вратата се очерта една тъжна и мрачна фигура, не както преди- весела и игрива. Флора се поуплаши, но бързо отвори вратата на момичето. То влезе и не продума нищо. Настъпи няколко минутна тишина, след което Флора подхвана:
- Какво ти е? Какво стана? Добре ли си?........... и куп други въпроси.
Отново се възцари тишина. В тази тишина се чу гласът и на Елизабед- тъжен, пресипнал от плач по пътя, тих и едвам доловим. С този глас тя пошушна само:
- Сбогом приятелко.
нямаше сили да добави още нещо, сякаш беше осъдена и нямаше думи, за да каже нещо в своя защита.
Флора я погледна зачудено и я попита:
- Ще ми обясниш ли какво става?
- Трябва да си вървя приятелко, няма да се видим повече в града, нито някъде другаде. Прибави тя със сълзи на лицето си и тези сълзи сякаш я изгаряха от болка.
Двете приятелки се сбогуваха безкрайно тъжни и нито едната, нито другата искаше обяснения за нещо. Те се прегърнаха, простиха си всичко и се носиха в сърцето си завинаги. Споменът за тази раздяла, винаги изплуваше в главата им когато те си спомняха една за друга. Този спомен ги правеше виновни, защото не се намериха отново. Той им припомняше за тъжните им лица, за сълзите, за виковете, за прегръдките и така те никога не се забравиха.

Какво ще кажете?
viv28 - 14.07.2007 11:11:55
Заглавие:
Не разбирам защо пишете? За да ви потупат по рамото или за свое лично удовлетворение. Аз лично никога не коментирам произведение след което стои въпрос "Какво мислите?". Много ясно че след като е публикувано тук и в която и да е тема в клуба, който има какво да каже ще си го каже. Нима четките на някой, само и само да го ласкаете и вие в неговата тема, ви харесват и са градивни за развитието ви? Не мисля! По-скоро ви пречат, карайки ви да се чувствате велики, надути като балон. Но когато е без покритие рано или късно се пука.
Нека авторката на темата не го приема като упрек към нея самата и нейното творчество. По-скоро ми писна вече трета тема, след всеки пост да чета "Какво мислите?", "Как ви се струва?" и т.н. Пък и откровеността, която доста липсва в коментарите ви, не е порок, а достойнство.
jani_pippi - 14.07.2007 16:41:20
Заглавие:
viv28 написа:
Не разбирам защо пишете? За да ви потупат по рамото или за свое лично удовлетворение. Аз лично никога не коментирам произведение след което стои въпрос "Какво мислите?". Много ясно че след като е публикувано тук и в която и да е тема в клуба, който има какво да каже ще си го каже. Нима четките на ня ...


Добре вив. Извини ме. Няма повече да слагам въпроси след стихотворенията си. Ако забравя за обещанието си извинете.
lovely_D - 14.07.2007 17:45:40
Заглавие:
viv28 написа:
Не разбирам защо пишете? За да ви потупат по рамото или за свое лично удовлетворение. Аз лично никога не коментирам произведение след което стои въпрос "Какво мислите?". Много ясно че след като е публикувано тук и в която и да е тема в клуба, който има какво да каже ще си го каже. Нима четките на ня ...
И какво? Ако слагаме тия две думички ще ни накажеш ли? Не мисля че само защото си модетатор на клуба, можеш да ни казваш какво да пишем! На някои пък може да се хареса, че създателката на творбите иска мнението им! На някой друг пречат ли тези 2 думички? Няма да се съобразяваме само с теб! Не го казвам за да те убидя, а защото ти си мислиш че щом на теб нещо не ти харесва, няма да се хареса и на другите! Ние не нарушаваме правилата! Къде в тях пише "Не слагайте "Какво мислите?" в творенията си!"! Ако искаш изтрий поста ми, но според мен не бива така! Ти си модетатор и аз уважавам това, но не си Бог, за ни казваш какво да пишем! Всеки има правото да пише каквото си иска, стига само да не е обидно...а "Какво ще кажете?" не мисля че е обида!
jani_pippi - 26.07.2007 08:27:49
Заглавие:
Нещо смешно

Сутрин ставам сякаш
бръкнала в контакта
с чорлава коса и
сънени очички
и се настанявам
с интерес пред телевизора,
за да пусна силно музика и диско.
Смешните предавания и съпунени
сериали баба не изпуска,
аз това го знам,
щом си пусна музика до дупка,
идва бърза сякаш кът стрела,
взима дистанционното и казва
да го спра.
Смешно пак ми стана,
смешно и не мога да се спра,
да разбера как баба не ще да проумее,
че това е моята шега.

И отново, и отново пускам силна
музика и не искам да я спра
и тогава чак разбира баба,
че това е моята шега,
моят начин да покажа омразата си към
филма " Дорзост и многооо ПРОСТОТА".
lovely_D - 26.07.2007 11:36:00
Заглавие:
Ами...какво да кажа....горе-долу....става. Всъщност ми беше смешно само това което каза за филма. Но има и още нещо:

Забелязала съм, че не подреждаш добре изреченията в един ред...поне за мен де. Напимер може това да го подредиш така:

И отново пускам силна музика
и не искам да я спра.
И тогава чак разбира бабата,
че това е моя шега.

Моят начин да покажа
омразата си аз към филма
"Дързост и мнооооого ПРОСТОТА" "

Според мен така звучи по-добре и се чете по лесно, но незнам, ти си решаваш как да ги подреждаш. Е, хареса ли ти как подредих това?
jani_pippi - 27.07.2007 14:58:42
Заглавие:
Даяна, ако обичаш не се меси в начина ми на писане на стихове. Аз пиша така както мога и както на мен ми звучи добре.

Усмивка

Усмихни се в този час,
усмихни се на някой непознат,
дари усмивка, топлота,
на някой умиращ от неизбежна съмота,
усмихни се и го сгрей
с душата си невинна,
покажи му,
че на този свят
има доброта и една от тях
е твоята душа.

Протегни ръката си към някой,
който е пропаднал в пропастта
и измъкни го ти неволно,
без да мислиш от всичките
страдания.
Стопли го със слова и действаия,
за да запомни, че на този свят
има доброта и една от тях е твоята
ДУША.
jani_pippi - 30.07.2007 12:35:06
Заглавие:
Луна

Щом слънцето се скри,
изскочи тя- луната
със своята студена светлина
пронизваща ме във нощта.
Поглеждам я аз нея-
могъщата и дълга светлина,
която осветява пътя ми сега.
Поглеждам и надолу-
към пропастта,
към морето над което
грее тая страшна и
пронизваща луна,
към нея, която образува
път от светлина,
която ме залъгва да тръгна по него
съвсем сама.
и тръгвам аз след нея,
след измамната и убииствена луна,
която иска да ме удави
във път от светлина.
Навлизам все на вътре,
без да осъзнавам,
че довършвам се сама,
че потъвам като кораб
разбил се в ледената планина.
Краката ми изстиват, но аз вървя ли,
пак вървя и изведнъж се издигам
над смъртта,
и чувствам, че летя като птица,
но за миг, за да се върна у дома
и да разкажа моята история.
lprullz - 12.08.2007 14:39:53
Заглавие:
Това последното си е трепач! Браво, много ми хареса Много щастлив !
jani_pippi - 17.10.2007 15:27:29
Заглавие:
Стихче

Всички те обиждат
и какво от това,
всички те коментират
тихо, с ръка на устата,
всички те изглеждат странно
и със злоба и какво от
това,
научи се да не ти дреме
продължавай на пред все така,
че когато минеш
покрай някой от тях
всеки да се пука от гняв,
да те проследява с очи,
защото ти си по- добра от тях,
разбери. Поздрави ги с усмивка
на лице за да не могат
на едно място да седят
и в миша дупка да се сврът. Смеещ се

Тва е по- различно от другите. Много ме радва.
mir4etyyyy - 17.10.2007 16:59:52
Заглавие:
Яко е, Жани. Ок пич Ок пич Много се радвам, че най-после се завърна! Чао
jani_pippi - 17.10.2007 17:05:16
Заглавие:
Ето и едно мое разказче, което пратих за участие в един конкурс свързан с рождението на Астрид Линдгрен. Радостен

Моята любима книга от Астрид Линдгрен


Някога преди години в родния град на Астрид Линдгрен- Смоланд живееше едно бедно момиченце на име Лили. То си нямаше нито дом, нито родители. Скиташе по улиците облечено в парченца от дрехи, които бяха закрепени от него доста лошо, за което никой не можеше да го съди. Както сами можем да се досетим това облекло не го топлеше. През малки дупчици влизаше студен въздух, който изпълваше очите на момиченцето със сълзи, и спомени. На крачетата си то нямаше обуща. Те(крачетата му) бяха премръзнали и черни.То беше на улицата,защото майка му беше починала преди няколко години, а баща му го бе изхвърлил, защото нямаше как да издържа себе си, камо ли него. Момиченцето трябваше да се справя само, да обира кашони и от тях да си прави къщурка. Някой от тях отделяше, а след това даваше за повторна употреба, за което получаваше няколко монетки, с които можеше да си купи нещо и да залъже глада. И въпреки всичко- въпреки беднотията, студа и глада, в който отрастваше детето то беше весело и игриво. Питате се защо, нали? Ще ви кажа. Лили живееше на една улица близо до центъра на градчето, а на самия център имаше статуя. Сигурно ще запитате: И какво значение има това? Аз ще ви отговора и на този въпрос. Това не беше каква да е статуя, това беше статуята на любимия герой на момиченцето- Карлсон. И въпреки това , въпреки че всички би трябвало да се гордеят със статуята и с Астрид Линдгрен, защото тя е отраснала в това градче и е гордост за него сега статуята беше прашна и мрачна, а датата беше 13 ноември- ден преди навършването на 96 години от рождението на писателката. Само момиченцето не беше забравило статуята, защото кой освен статуята го закриляше с погледа си в мрачните дни, кой освен статуята го успокояваше щом имаше гръмотевици и поройни дъждове, кой освен статуята правеше съня му по- спокоен? Никой. Но от кого момиченцето е чувало за Карлсон? Въпреки, че детето нямаше дом и храна, то обичаше да чете книжки поставени до кофата за боклук. Един ден то намери до кофата прашна и скъсана книжка. Приближи се до нея, избърса я с ръчичка и разчете следното: „Карлсон, който живее на покрива”- Астрид Линдгрен. Това заинтригува момиченцето много , защото то беше чело по вестниците за писателката и творбите й и от това, което бе прочело и чуло то сметна, че Астрид наистина е добра писателка. Незнайно кой е оставил книжката Лили беше решила да я прочете от край до край и го направи. . Казвам незнайно защото детето стоеше до кофата когато изведнъж се появи четивото. Така тя бе узнала за Карлсон и по картинките разпозна статуята. Тя беше чела и всички останали нейни книжки и също обичаше героите в тях, но най- много обичаше Карлсон.
Денят беше 14 ноември- навършваха се 96 години от рождението на Астрид. Щом момиченцето подаде главичката си и русите си косички навън то веднага се досети какъв ден е днес, огледа се наоколо мислейки, че днес в града ще се почувства празнично настроение и че по улиците ще се срещнат хора, но щом видя, че всички се бяха затворили в къщите си то изтича при статуята, седна на студената плоча, над която се издигаше Карлсон и започна да плаче. Щом се отрони първата сълза от личицето на детето то проговори:
-Защо никой не се сеща за теб Астрид, за теб Карлсон и за всички останали герои? Защо днес е мрачно, а улиците са по страшни от всякога? Защо трябва да се чувствате забравени?Не искам да съм тук, искам да съм с вас!
Изведнъж задуха силен вятър и някой с нежен глас каза:
-Не плачи мило дете, аз, Карлсон и всички мои герои не се чувстваме забравени. Нали?- каза Астрид.
- Да, ние не се чувстваме забравени, защото ти Лили ни помниш. Говориха Карлсон, Астрид и всички нейни герои. Благодарим ти и сме щастливи. Не тъжи за нас и помни, че ние сме ти много благодарни и може би ти ще заживееш някой ден с нас, но не се знае кога, този ден може да е дори днес. Сбогом Лили.
- Не, не си отивайте. – промълви шокирано момиченцето, но отговор не се чу. Нещо се размърда, нещо се пропука и изрече:
- Лили, обърни се. – каза Карлсон, който реши да се сбогува по свой начин с детето, но и да го зарадва с нещо.
- Карлсон, ти си още тук!?- каза момиченцето.
-Да, тук съм, за да ти кажа, че аз поставих книжката до кофата за боклук, за да се запознаеш с приказния свят, в който аз и всички останали герои на Астрид живеем, защото това ще е твоя нов дом мило дете. – рече Карлсон.
Момиченцето не можеше да повярва на това, което му се случва.
-Наистина ли Карлсон? – каза тихо детето.
- Да, да не мислиш, че се шегувам с теб?Но не и преди да ти дам няколко монетки. Изтичай до магазинчето и си купи каквото искаш. – изрече щастлив и учуден Карлсон, след което даде няколко златни монетки на момиченцето.
То изтича до магазинчето и едновременно викаше :
- Станете и си припомнете, днес е деня на Астрид Линдгрен.
Изведнъж куп учудени лица гледаха от терасите си детето и си шушукаха. Едни смятаха за прекрасно това, че детето знае тази важна дата и много го обичаха, а други важни дами го следяха презрително с очи докато то си подскачаше и продължаваше пътя си тананикайки:
-Ла-ла-ла-ла-ла днес е радостен ден за града.
- Ама че мърляво дете. – изрече една надута госпожа, след което си плати.
- Обичам те Карлсон, ти си моят любим герой!
Щом излезе от магазинчето момиченцето беше стиснало една торбичка с бонбони, но те бяха подарък за всички герои на Астрид и една за нея.
Изведнъж пред погледите на всички Карлсон се спусна от покрива на една къща, грабна за ръка Лили и те се изгубиха в далечината.
Така Лили заживя щастливо в приказния свят на героите на Астрид Линдгрен. Навярно сега тя се забавлява с Дребосъчето и Карлсон, а знае ли човек, може да са си направили парти и сега всички да се замерват с бисквити или да правят номера на крадците и така да се разсмиват взаимно. Ех, за това можем само да предполагаме, защото в света на приказките могат да се правят много, много щуротии и забавни неща. Това е! Вече знам че на този свят могат да се случват чудеса. Каза Лили на своите приятели радостно. Друго не можах да чуя, но това ми стига.



Малко е дълго, но....
зорничка): - 17.10.2007 18:02:58
Заглавие:
Хубави са! На мен лично, най-много ми хареса онова за луната. Обаче можеш да го редактираш накрая, защото малко няма смисъл, но само накрая. Иначе не го пипай. Много е хубаво. Много ми хареса! Усмивка
зорничка): - 17.10.2007 18:20:06
Заглавие:
Преди малко прегледах АБСОЛЮТНО всичките ти стихотворения! От 15 минути седя в тази тема, обаче не ми е никак скучно. Много са ти хубавички стихчетата! Просто нямам какво да кажа. Супер са всичките! Голяма работа, че нямали рима-то сега е по-модерно така. Намигащ Продължавай да пишеш!! Може ли едно стихче за мен-няма значение кога. Ти ме познаваш и предполагам, че няма да ти бъде мн трудно. Поздрави и дерзай! Усмивка
jani_pippi - 18.10.2007 12:43:23
Заглавие:
Е, естествено. Само че като ми дойде музата, че сега не се сещам за нищо. Смеещ се
jani_pippi - 18.10.2007 17:46:24
Заглавие:
Някой

Някой те предаде,
някой те уби,
някой ти показа
черните ти дни,
някой те излъга
и сега боли,
зная, тези чувства
спирка са на всички ни,
те те опаковат в
черни мисли и сълзи
и покой не ти остават
даже във съня ти.
Някой те предаде,
някой те уби,
но не се предавай,
продължавай пътя си.
Времето минава,
времето лети,
не се замисляй за предателства,
а си продължавай ти.
Не, не мисли за мечтана любов,
невъзможна,
за смехът и подигравките на всички,
хулещи чувствата ти в този миг,
скрии ги всички чувства
във сърцето си и продължи.
Даже да е тъжно, даже да боли,
забрави любовта невъзможна,
предателства, подигравки
и си продължи.
Разбиваш сърцето на някой,
спокойно, не тъжи за това,
това представлява живота
погледнат не през
розовите очила.

За Зозо.

Малиии......... Зори не ми се смей. Смеещ се Няма да ти хареса знам. Те всичките ми стихотворения са едни.............. ама няма значение. Само за това се сетих. Смеещ се Малиииии тва е най тъпото ми стихотворение.
Както казва Джем- бузките ми се изчервиха. Смеещ се
Etchi - 20.10.2007 21:12:42
Заглавие:
Интересно е и не е това - т... както се изразяваш ти.
Звучи като подадена ръка.

Поздрав и усмивка.
jani_pippi - 20.10.2007 21:28:55
Заглавие:
Тенкс Ечи. Поздрав и усмивка и за теб. Скоро ще пусна още стихчета.
vili-sweet - 22.10.2007 15:11:50
Заглавие:
Жанче, много ми харесаха две от стихотворенията ти! Всички са хубави, но "Някой"(което ти май не харесваш...) и "Усмивка" за мен са едни от най - добрите ти досега! Браво! Намигащ
jani_pippi - 23.10.2007 16:09:24
Заглавие:
Куклата

Обръщам се назад и гледам в
ъгъла на стаята стои една
кукла прашасала, стара
със тъжни очи и почти незабележими сълзи.
Ще кажете: Ха, да бе да! Но тя стои
там сега и разбира това.
Стои там сега и е невероятно, че
рони сълзи, та нали е кукла
и то на конци. Каквото
искаш ще го направи, няма сърце,
нито душа, безжизнена и
студена е тя.
Тогава защо плаче? Какво е това?
Та нали е просто една
порцеланова кукла?
Замислям се, гледам я
със недоумение,
страх и болка
сякаш се случва на мен,
потъвам във сините й очи
и едва тогава разбирам
че порцелановата кукла
във ъгъла дето стои
съм аз след всички твои лъжи,
но спокоино аз видях всичко това
и мога да стана и някак си да продължа,
да избърша от лицето си всички сълзи
и да забравя за теб, разбери:
Аз не съм кукла на конци.
pink - 24.10.2007 08:17:14
Заглавие:
Харесва ми! Много е оптимистично, въпреки тъжното прозрение :)
Etchi - 24.10.2007 11:01:21
Заглавие:
Добра идея и сравнение...
Останалото в ЛС Смеещ се

Поздрав и усмивка.
jani_pippi - 24.10.2007 11:27:30
Заглавие:
Ечи, много ти благодаря и в никакъв слубай не ти се сърдя. Само, че колкото и странно да звучи за някой хора името ми е Жанет. Само ти казвам. Не ми се сърди. Много благодаря за ЛС-то ти и, че си ми написала толковааааа дълъг текст, но за жалост аз не мога да ти отговоря- нямам ЛС. Но знай, че в никакъв случай не ти се сърдя. Усмивка

Сега по темата, знам че "Кукла" не се е получило добре, но скоро ще има още стихчета, надявам се да ви харесат.
Etchi - 24.10.2007 11:37:48
Заглавие:
Жанет, това че на места "накуцва" не значи че не е добре, а че може да бъде и още по-добре.
Във времето и с желание се постига и необходимата рутината.
Както и с четене...
А и никой не е достигнал напълно съвършенство.
Успех.

Поздрав и усмивка.
mir4etyyyy - 25.10.2007 18:55:04
Заглавие:
Чудесни са, Жани, имаш ли още?
jani_pippi - 22.11.2007 21:16:59
Заглавие:
Училище


Сутринта да ставам,
зъбите да мия и
да се оправям в тая
бъркотия.
Спи ми се, а мама
буди ме без милост,
ставам, за да уча
всяка дреболия.
Пак ще ни затрупат
с изпити и обвинения
за ненаучените уроци
или упражнения.
Но какво да правя
в тази бъркотия,
как да се оправя
с всяка дреболия.
Да науча всичко,
да не го забравям,
аз не съм
машина и не мога с всичко да
се справям.
Нещо ще забравя,
нещо ще оплескам
или ще зацепя и
отново мойта не ще е лека.

Типично в мой стил. Засмян Това един писател ако го чуе ще се изсмее, но нека го дадем малко на весела вълна. Стига с тея влюбвания и лоши неща. Радостен
jani_pippi - 09.12.2007 18:56:21
Заглавие:
Светлинка
/***************/
Нещо свети в нощта,
някаква си светлинка.
Гоня я, а тя лети,
отдалечава се,
бърза е, това си личи.
Скоро се развиделява,
светлинката намалява
и във нея аз съзирам
твоето лице стръхливо
бягащо към пропастта,
страхуващо се да опознае
любовта.
Бягаш, все по- бързо
и очакваш да те спра,
но аз те гледам все така
и продължавам да мълча.
Исками се да извикам
на света, че любовта не е
за страхливци,
искам да го изкрещя,
защото ме боли да
те изгубя ей така,
заради страха ти
да се сблъскаш с любовта.
miranda95 - 05.01.2008 01:16:01
Заглавие:
Пишеш чудесно,супер си,това ти се отдаава!!!
miranda95 - 05.01.2008 01:31:08
Заглавие:
"Училище"адски много ми хареса,браво,пишеш чудесно!!!!
Etchi - 05.01.2008 10:06:18
Заглавие:
"Училище" е весело и скокливо, по-непринудено и закачливо. Добре е.
"Светлинка" ме заинтригува повече, но на няколко места ако малко го редактираш, може да се получи една нестандартна композиция (5-6-6-5), която ще звучи добре. Помисли...

Поздрав и усмивка.
jani_pippi - 10.05.2008 10:56:29
Заглавие:
Много ви благодаря, отдавна не съм влизала и като видях коментарите, благодаря. Исках само да попитам, може ли да се смени заглавието на темата на "Творенията ми"? Предварително благодаря.

Ново мнение